Re: Имението на Катерина Петрова

by **Катерина Петрова** Нед Ное 21, 2010 7:22 pm

Погледнах го.
-Не знам.Винаги ли е задължително да говоря нещо?
Усмихнах се леко.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 21, 2010 7:27 pm

- Препоръчително е. - засмях се.
Тя просто се усмихна леко и отново се загледа някъде.
- Хей, кажи ми какво ти е...
Отидох до нея и я погалих по бузата.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 21, 2010 7:31 pm

-Добре съм.
Отново му се усмихнах.Забелязах,че бях поставила ръката на стомаха ми...стиснах зъби.Я стига Кат!!!Не можеш точно сега да връщаш всички спомени!!Стегни се!!

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 21, 2010 8:42 pm

Добре де, защо се опитваше да ме лъже?!
- Стига, Кат... - поклатих глава.
- Кажи ми какво има.
Сложих ръката си върху нейната и я погледнах.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 21, 2010 8:47 pm

-Спомени...
Въздъхнах.
-Всичко е наред.Бъди спокоен.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 21, 2010 8:59 pm

Спомени? Интересно какво успя да я натъжи толкова...
- Хм... разкажи ми. За какво си спомни?
Усмихнах се.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 21, 2010 9:02 pm

-За...за...
Замълчах.
-За нищо.Остави.Хайде да си лягаме.Доспа ми се.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 21, 2010 9:13 pm

-За...за...
Замълча и тръгна да влиза вътре, но я хванах за ръката.
- За? Хайде, кажи ми де. - подканих я.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 21, 2010 9:20 pm

-Не искам да се връщам отново назад.Моля те...
Погледнах го умолително.
-Ще си лягаме ли?

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 21, 2010 9:23 pm

Поклатих глава.
- Ох, хубаво.
Пуснах ръката и и влязох вътре. Легнах на леглото,загледан в тавана.
- Щом не искаш, не ми казвай... - промърморих.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 21, 2010 9:28 pm

-Стига де!Не се сърди.Какво искаш?Да ти кажа за какво си мисля ли?
Влязох вътре и го погледнах с досада.
-Мисля за детето ми!Доволен?
Почти извиках аз и отново излязох на терасата.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 21, 2010 9:38 pm

Стоях като втрещен за няколко секунди. Е не очаквах да реагира точно така, но и как по друг начин. Май не трябваше да настоявам да ми казва.
- Кат? - отидох до нея.
- Съжалявам. - казах тихо и я прегърнах.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 21, 2010 9:43 pm

-Замълчи!
Вдигнах ръката си.
-Не ми се извинявай!

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 21, 2010 9:52 pm

- Добре де... млъквам. - кимнах.
- Хайде, ела да си лягаме. - хванах я за ръката.
- Ако искаш можеш да ми разкажеш... ще ти стане по-добре. Ако не искаш, недей. - усмихнах се.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 22, 2010 6:11 am

Хванах го мълчаливо за ръката и отново влязохме в стаята.Имах чувството,че се задушавам.Някакъв тежък камък имаше в гърдите ми...Оо я да се стегна!!Не може точно сега да се поддам на чувствата.

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 22, 2010 5:58 pm

Хванах ръката и и влязохме в стаята. Тя беше все така мълчалива. Легнах на леглото и я придърпах в прегръдката си.
- Всичко е наред... - прошепнах и я целунах.
Искаше ми се да ми разкаже, но нямах намерение отново да питам...

by **Катерина Петрова** Пон Ное 22, 2010 6:43 pm

-Не не е!
Отдръпнах се.
-Не разбираш ли?!Никога не е било и няма да бъде!!!
Извиках аз.

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 22, 2010 7:20 pm

Изведнъж се отдръпна и започна да ми крещи.
- Хей, успокой се. Кат... - също повиших тон.
Хванах ръцете и.
- Успокой се. - казах малко по-спокойно.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 22, 2010 7:53 pm

-Не ми казвай да се успокоя!
Започнах отново да крещя.Нервите ми бяха прикрай.Какво ми ставаше?Трябваше да се успокоя!!!!Поех си дълбоко въздух.
-Съжалявам...аз...аз...

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 22, 2010 8:03 pm

- Не ми се извинявай. - усмихнах се.
- Само недей да ми крещиш. Опитвам се да помогна.... - свих рамене.
Е, не се получаваше съвсем, но все пак се стараех. Не ме биваше много, много в тези неща.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 22, 2010 8:10 pm

-Аз...изнервена съм и...не мога да се контролирам...не...ох...
Просто отидох и го прегърнах.
-Днес не е никак хубав ден за мен.

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 22, 2010 8:29 pm

Заобяснява ми колко е изнервена и как не може да се контролира... след което ме прегърна. Усмихнах се.
- Ако това те успокоява, и моя ден не е особено хубав. Замалко да ме убият, след това замалко да ме съблазнят... а бе тежка програма. - засмях се.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 22, 2010 8:44 pm

Засмях се.
-Признавам се за виновна във всичко което избори.
Съборих го на леглото.

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 22, 2010 9:04 pm

- Виновна си и още как.
Ухилих се.
- Все още съм ти сърдит, задето се опита да ме изгориш. Болезнено е, ако не си наясно. - засмях се.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 22, 2010 9:29 pm

Засмях се.
-Сърди се.Приключих с извиненията за днес.Бяха прекалено много.
Излегнах се на леглото и затворих очи.

by Sponsored content