Преоткрий света преди ада. (:
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Мутанти
Вто Юни 14, 2011 4:28 pm by Кандрия Мьорн

» Хора
Нед Юни 12, 2011 7:12 am by Оливия Девънпорт

» Търси се ...
Пет Юни 10, 2011 6:37 pm by Линда Прайс

» Лилавата поляна
Пет Юни 10, 2011 6:36 pm by Линда Прайс

» Другарче за РП. (:
Вто Май 31, 2011 2:22 pm by Ellis

» Каменните води
Вто Май 31, 2011 2:21 pm by Ellis

» Кафене "Ихтенберд"
Вто Май 31, 2011 5:26 am by Линда Прайс

» Ресурси от наши графики
Пон Май 30, 2011 7:02 pm by Персефона Долкинс

» - Yeah the haircut's hot, but this has gotta stop...
Пон Май 30, 2011 12:57 pm by Линда Прайс

Приятели

566566 566 House of Night - един нов свят

Вампири

Go down

Вампири

Писане by Персефона Долкинс on Пон Май 23, 2011 5:17 pm

Вампирите са умрели хора, които са се завърнали след смъртта. Има два начина на превръщане - приемане на кръв от друг вампир, като след това въпросният човек бъде убит или когато някой не бъде оплакан след смъртта си. От тук е появяват и двата вида хранене. Хранене чрез пиене на кръвта /била тя животинска или човешка/ или отнемане на животворната сила на хората. Вампирите изгарят на слънцето, но много от тях се движат спокойно на дневна светлина с помощта на специални пръстени, гривни, огърлици, които са омагьосани от вещери. Друг начин на предпазване е поне веднъж да са пили кръв на звезда. По този начин те стават Дневни вампири. Не могат да произнасят името на Бог, тъй като то ги задавя. Светената вода, кръстовете или други неща, които са осветени, също им действа отрицателно.

За да бъдете вампир, трябва да попълните тази бланка:

/Снимка на героя/
Име:
Възраст: /Вампирски и физически години/
Начин на хранене: Животинска или човешка кръв/Отнемане на животворната сила на хората.
Способност:
Външен вид: /Над 3 реда, снимка на героя Ви, а може и двете./
Характер: /Над 3 реда/
История: /Над 5 реда/
Допълнително: /Не е задължително./
Използвам за лик:

_________________
Behind the smiles and all the diamonds,

lies, deceit, and doubt in your mind.

avatar
Персефона Долкинс
Администратор; Демон
Администратор; Демон

Брой мнения : 303
Join date : 24.10.2010
Age : 21

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Вампири

Писане by Джейс Пейн on Пон Май 23, 2011 6:12 pm



Име; Джейс Уейланд. /Но се представям с фамилията Пейн./
Години; 13 (физически). 35 (вампирски)
Начин на хранене; Човешка кръв на деца от 11 до 17 години.
Сподобност; Управлявам огъня.
Външен вид;


Имам леко дълга къдрава кестенява коса. Очите ми са тъмно кафеви, но често в тях може да се забележи дяволита искра, която само подчертава характера ми. Кожата ми е мека, но не ми пука особено. Винаги имам лепната някоя злобна усмивка. Устните са ми тънки, като така допринасят студенина към моята личност. Висок съм, за разлика от повечето момчета на моята невампирска възраст, като съм също и слаб.


Характер;

Сухарче съм си. Все пак спя 4 месеца...
След загубата на Аби се промених ужасно. Не съм онова дете което използваше 'пискливата топка' , беше го страх от Йони и Мике, четеше комикси, ходеше из мазетата и имаше проблеми с ушите.
Обичам да е по моята. Инат съм, държа на своето. Трудно раним съм. Мразя когато не съм чул или незнам за нещо. Ужасно е. Не се държа арогантно, но не ми пука за мнението на другите.



История;

Аби. Аби която си отиде, Аби заради която съм в това положение.
Какво ли не върши любовта...

Швеция, Стокхолм, Блакеберг, 1981г.

***
След училище си оставих раницата, преблякох се, взех си ножчето и тънката пръчка.
Излязох и започнах да рисувам на снега. Йони и Мике мъртви.
Изведнъж усетих присъствие на някой. Обърнах се. На люлките имаше човек. Леко телце със син пуловер.
- Какво правиш? - попита ме то. След като се доближих повече разбрах, че е момиче.
- Рисувам. Т...
- Върху снега? - пръкъсна ме тя.
- Да. Проблем?
- Не.
- Тогава?
- Искам да знаеш, че с теб не можем да сме приятели.
- Е мен какво ме интересува? Да съм изявил желание да съм ти приятел?
- Не.
- Тогава?
Тя скочи от люлката и се доближи повече. Косата и беше кестенява, тъмна. Доближаваше черна, с бели косми и ми изглеждаше някак.. стара.
- Къде живееш? - попитах, защото тя не си тръгваше.
- Там. Точно до вас.
- Откъде знаеш къде аз живея?
- Видях те вчера на прозореца.
- Аха.
Тогава дойде мъжът, който беше вчера с нея. Тя тръгна след него, бяха до входа и я чух да казва: 'Носиш ли?'
***
Излязох. Нямаше я. Перфектно.
Седнах на люлката и започнах да въртя, въртя...
И пак. Усетих присъствието. Как идваше толкова незабелязано?
Обърнах се. Тя се наклони към вратът ми е твори широко уста.
Не се здържах.
Докоснах я. Тя веднага се отдръпна. Кожата и беше мека...
-Какво направи? - леко изръмжа момичето.
- Извинявай...
- Искам да остана сама. Махай се. - кресна тя.
Изглеждаше ми още по-зле...
- И аз искам да остана сам.
- Тогава се прибирай.
- Ти се прибирай!
- Напротив ти.
- Няма.
- Какво е това в ръцете ти?
- Не те интересува.
- Някакъв вид пъзел?
- Рубик куб. Не си ли чувала?
- Не.
Сега се държеше по-добре... Започна да ми.. харесва.
Поех си дълбоко въздух. Усетих миризмата. На умряло, на старо. На мърша.
Мирише ужасно.
- На колко си години?
- Някъде на 12.
- Кога е рожденният ти ден?
- Незнам.
- Не го ли празнуваш.
- Не.
- Майка ти и баща ти сигурно знаят. Не получаваш ли подаръци?
- Не.
- Вземи. Това може да е подаръкът ти, ако искаш. - казах и и подадох куба.
- Не. Твой си е.
- Вземи, щом не искаш, поне си поиграй. Утре ще ми го върнеш.
- Утре може да не съм тук.
- Тогава вдруги ден.
- Добре...
- Аз трябва да тръгвам вече. Ще се видим вдруги ден. Чао! - Беше станало време за вечеря. Щяхме да гледаме телевизия и да пием какао.
- Чао...
***
На връщане от училище спрях под двата прозореца на нейния апартамент. По-близкият се намираше само на два метра
от моя прозорец. Щорите бяха спуснати, а прозорците - светлосиви правоъгълници на фона на тъмно сивия бетон.
Стори ми се съмнително. Вероятно бяха някакво... особено семейство.
Наркомани.
Но, пък тя беше нормална.
През това време се бяхме сближили. Разбрах името и. Казваше се Аби...

***
Стоях в леглото си, загледан в тапета. Не можех да заспя.
С майка ми гледахме мъпетите, но изобщо не внимавах в действието.
Едно от сърдитите страчета падна от балкона. Защо? Незнам. Мислите ми бяха другаде.
След това пихме какао със много сметана. Говорихме. Не помня за какво. Май да пребоядисаме кухненската пейка?
Взирах се в тапета.
Цялата стена до леглото ми беше тапет, който изобразяваше цяла, голяма гора. Дебели стволове и зелени листа.
Обичах да лежа и да си представям човечета и създания които си живяха в гората.

Сега доби ново значение. Отдругата страна, отвъд гората, живееше Аби.
Лежах притиснал ръка на зелената повърхност, и се опитвах да си представя какво е оттатък. Дали там е стаята и?
Дали сега е в леглото си
? Представих си, че стената е бузата на момичето, която беше мека като бебешка кожа.
Погалих стената.

Чух гласове.
Спрях да галя тапета и се заслушах. Един тънък и един по-груб глас. Аби и баща й. Като че ли се караха,
така звучаха. Притиснах ухо до стената за да чуя. Дявол да го вземе! Да имах сега една чаша... Не смеех
да стана и да взема, да не би междувременно гласовете да секнат.
Какво си говорят?
Бащата на момичето беше ядосан, нейния глас едва се чуваше. Напрегнах се за да чуя по-добре.
Чух само няколко ругатни и тупване. Сякаш някой падна. Дали я беше ударил?
Да не е посмял да я бие! Ще го убия ако и посяга.
Жалко, че не мога да минавам през стени.
Там вече беше тихо. Единствено усещах ударите на сърцето си.
Станах, взех една чашка от бюрото ми, в която имаше две гумички. Изсипах ги. Взех чашата. Долепих отвора до стената - ухото
си до дъното.
Притаих дъх.
Внезапен гръм.
Изтрел с пистолет!
Той е измъкнал от някъде пистолет и... Не. Беше трясъка на входната врата.
Скочих на прозореца. Видях баща и, носещ една чанта, бързо крачеше към портала.
Какво да правя? Да го проследя? Защо?
Легнах. Прекалявах с фантазиите. Тя и баща и просто се бяха скарали. И аз се карах с майка ми понякога...
Дори се случваше и тя да трясне вратата така.
Но не и посред нощ.
Лежах в леглото си, притиснал длани и чело към стената.
Там ли си? Как си? Нарани ли те? ...
Аби, Аби...

**
- Хайде Прасчо, ще си направим едно състезание. 5 минути под вода. Ако не издържиш ще ти избода окото.
Братът на Йони лепна грозната си усмивка, хвана ме за косата и ме потопи колкото му стигаше ръката.
Затворих очи, свих крака си. Бузите ми станаха огромно, поне успях да си поема въздух.
Знаех, че ще си умра. Аби избяга, защото полицията разби домът и', и вече нямаше да я видя повече.
...моля те...
***
С периферното зрение сякаш видя нещо да пада от покрива вън. Чу да се чука по стъклената врата, тя чак се разстресе в пантите.
Той се надигна на пръсти, надзърна през прозорчето с обикновенно стъкло отгоре и видя малко момиченце. То вдигна лицето си към неговото.
- Кажи: влез!
- К...Какво?
Мике обърна очи към ставащото край басейна. Тялото на Джейс бе спряло да се движи, но Джими все още седеше наведен над него, натискаше главата. Гърлото го заболя когато преглътна.
Каквото ще да е. Само да свърши.
Отново се почука по стъклото, по-силно. Той погледна в мрака навън. Когато малката отвори уста и му изкрещя, той успя да види ... зъбите й... а и нещо висеше от ръцете й.
- Кажи, че може да вляза!
Каквото ще да е.
Мике кимна, отрони едва доловимо:
- Може да влезеш.
Малката се дръпна от вратата, изчезна в мрака. Онова дето висеше от ръцете и проблесна и нея вече я нямаше. Мике пак се извърна към басейна. Джими бе издърпал главата на Джейс от водата, взел си бе обратно ножчето от Йони, насочи го към лицето на Джейс, прицели се.
На черния прозорец в средата се появи светлинно петно и една микросекунда по-късно то се натроши.
Закаленото стъкло не се пръсна като обикновенните стъкла. То гръмна на хиляди малки заоблени парчета, които се посипаха със звън до ръба на басейна, полетяха във водата, в залата, заблещукаха като безброй бели звезди.
***
Аби, къде си...



Допълнително;
- Имам алергия от силни миризми (слини парфюми и т.н.) и цигарен дим.
- Бисексуален съм.
- Обичам шапки - чорапи.
- Обожавам да чета списания.
- Единствено усещам лекият вкус на бързите храни. Само те нямат вкус на пихтия за мен.
- Мога да пея.

Използвам за лик: Harry Styles.
avatar
Джейс Пейн
Вампир
Вампир

Брой мнения : 154
Join date : 04.11.2010
Age : 20

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Вампири

Писане by Персефона Долкинс on Пон Май 23, 2011 6:13 pm

Ти си знаеш. ;д

_________________
Behind the smiles and all the diamonds,

lies, deceit, and doubt in your mind.

avatar
Персефона Долкинс
Администратор; Демон
Администратор; Демон

Брой мнения : 303
Join date : 24.10.2010
Age : 21

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Вампири

Писане by Катрин Пиърс on Пон Май 23, 2011 7:04 pm


Възраст: 20/1237

Начин на хранене: човешка кръв

Способност:Чете мислите на другите

Външен вид: Катрин е доста красиво момиче.С дълга,кафява,на вълнички коса.Притежава красиви,светло кафяви очи и прекрасна усмивка както и омайващ поглед.Тя е висока около 1.65.Обича да носи всякакви дрехи във всякакви цветове.Не е като да кажем,че носи само червено например и,че носи само рокли.С обувките е същата работа.Маратонки,токове,кецове за нея няма значение просто да върви с облеклото.

Характер:Катрин е голяма маниполаторка,но не всеки път.Понякога обича и да е център на внимание.От любов е правила много глупости.Способна е да убие близките си без да и мигне окото.Влюбена е в едно момче и това Деймън Салватор.Тя е и доста добра лъжкиня и актриса в това.Страшна(в добрия смисъл ;д)съблазнителка.Обича винаги някой друг да и върши черната работа.

История: Катрин е родена на 9-ти Януари през 1944г. в Мистик Фолс.Когато е на двайсе през 1964г. я превръщат във вампир.От тогава тя става манипулативна и убива майка си и баща си.Сестра и не е била там,но сигурно и нея щеше да убие ако беше.Единствената приятелка която манипулира отново е братовчедка и.Обикновено нея кара за вършене на черната си работа.Тя не се мести много само веднъж и идва тук във Фронтхел.(надявам се не съм объркала името хД)И тук си живее сама в голямото имение Пиърс.Понякога убива хора,понякога просто от болницата взима кръвни банки,за да се поддържа жива.

За лик използвам:Нина Добрев
avatar
Катрин Пиърс
Вампир
Вампир

Брой мнения : 16
Join date : 23.05.2011
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Вампири

Писане by Персефона Долкинс on Вто Май 24, 2011 10:56 am

Одобрена си.

_________________
Behind the smiles and all the diamonds,

lies, deceit, and doubt in your mind.

avatar
Персефона Долкинс
Администратор; Демон
Администратор; Демон

Брой мнения : 303
Join date : 24.10.2010
Age : 21

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Вампири

Писане by Ефи Стонем on Вто Май 24, 2011 11:34 am



Име:Ефи Стонем

Възраст: 17/690

Начин на хранене: човешка кръв

Способност:контрол над водата

Външен вид:

Ефи е очарователна брюнетка.
Тя има дълги крака,плосък корем и големи месести устни.
Походката и маниерите й са повече от изящни.Момичето има много изразителен поглед и красиви сякаш изрисувани вежди.Косата й е тъмно кестенява и дълга.
Бузите й имат леко розовеещ цвят.Висока е 1,74.

Характер:

Ефи е много самоуверена.
Доста забавна и много обича да плете интриги. Около нея винаги излиза нещо неочаквано.
Обича да се забавлява и да измисля щури неща. Голяма куподжийка е. Не пропуска партита и не оставя незабелязана.
Много интересна личност е. С нея никога не се знае какво следва.
Това е човекът,с който можеш да се забавляваш,но и често да се страхуваш.Момичето
се държи хладно към непознатите,но за приятелите си прави всичко.Никога не е сдържана,което и причинява проблеми на моменти.

История:

По време на лов вампир на име Винсънт среща Eфи,която се
разхождала в гората.Той макар да бил вегетарианец, не могъл да устои на
изкушението,издебнал момичето и я връхлетял в гръб.Той започнал да
смуче жадно кръвта й, но се сетил за принципите си и успял да не я
убие.След като Еф станала вампир Винсънт й обяснил какво се е случило и
я оставил сама в гората да се справя с новата си същност.

Използвам за лик: Kaya Scodelario
avatar
Ефи Стонем
Вампир
Вампир

Брой мнения : 15
Join date : 24.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Вампири

Писане by Персефона Долкинс on Вто Май 24, 2011 11:35 am

Одобрена си. (:

_________________
Behind the smiles and all the diamonds,

lies, deceit, and doubt in your mind.

avatar
Персефона Долкинс
Администратор; Демон
Администратор; Демон

Брой мнения : 303
Join date : 24.10.2010
Age : 21

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Вампири

Писане by Робърт Уилямс on Пет Май 27, 2011 2:20 pm


Име:
Робърт Уилямс
Възраст:
24 // 1385
Кръв:
Човешка
Способност:
Регенерация
Външен вид:
Робърт е висок, с къса и кестенява коса, очи светло сини и супер тяло. Погледът му е закачлив. Когато се усмихне се показват кристално белите му зъби. Кожата му е бледа, почти прозрачна. Обича да носи изтъркани джинси, кецове и тениски. Спортен тип е.
Преди косата му беше дълга, но реши, че това е твърде старомодно за човек като него и реши да се подстриже. От тогава той е доста секси тип и момичетата му се лепят като мухи на мед. Краката са му стегнати. Ръцете мусколести. Момче мечта.
Характер:
Роб е мил и чаровен,романтичен..Когато е в лошо настроение не трябва да сте покрай него,защото ще си изпатите. Не обича да му се налага чуждо мнение,смята своето за най-правилно. Обича да е навън с компания,обича да ходи на кино.. Винаги готов на всичко за приятелите си. Не си пада по връзките за една-две нощи.
История:
Робърт е бил на пет години,когато майка му починала. Останал да живее с баща си,който постоянно го биел,напивал се и след това се запилявал за нощта. Така Роб се научил да се оправя сам,и до сега е така. След няколко години,той загубил и баща си. Приел го трудно,но все пак се справил с загубата.
Разхождал се в тъмната гора,искайки малко осамотение,но така и не намерил. Постоянно чувал шум от храстите,чупене на сухи клони.. На много пъти му се случвало така,когато на последния той бил нападнат и превърнат във вампир.
Решил да се премести в друг град,държава... Сан Франциско му навявал само лоши спомени!
И ето го тук.

Използвам Иън С.
avatar
Робърт Уилямс
Вампир
Вампир

Брой мнения : 3
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Вампири

Писане by Персефона Долкинс on Съб Май 28, 2011 12:34 pm

Одобрен.

_________________
Behind the smiles and all the diamonds,

lies, deceit, and doubt in your mind.

avatar
Персефона Долкинс
Администратор; Демон
Администратор; Демон

Брой мнения : 303
Join date : 24.10.2010
Age : 21

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Вампири

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите