Преоткрий света преди ада. (:
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Мутанти
Вто Юни 14, 2011 4:28 pm by Кандрия Мьорн

» Хора
Нед Юни 12, 2011 7:12 am by Оливия Девънпорт

» Търси се ...
Пет Юни 10, 2011 6:37 pm by Линда Прайс

» Лилавата поляна
Пет Юни 10, 2011 6:36 pm by Линда Прайс

» Другарче за РП. (:
Вто Май 31, 2011 2:22 pm by Ellis

» Каменните води
Вто Май 31, 2011 2:21 pm by Ellis

» Кафене "Ихтенберд"
Вто Май 31, 2011 5:26 am by Линда Прайс

» Ресурси от наши графики
Пон Май 30, 2011 7:02 pm by Персефона Долкинс

» - Yeah the haircut's hot, but this has gotta stop...
Пон Май 30, 2011 12:57 pm by Линда Прайс

Приятели

566566 566 House of Night - един нов свят

Богове

Go down

Богове

Писане by Персефона Долкинс on Пон Май 23, 2011 5:20 pm

Боговете са тези, които управляват елементите и различните дялове на качествата при всички останали същества. Те са безсмъртни и рядко слизат на Земята. Някои обаче остават да живеят на нея.


/Снимка на героя/
Име:
Възраст:
Длъжност:
Външен вид: /Над 3 реда, снимка на героя Ви, а може и двете./
Характер: /Над 3 реда/
История: /Над 5 реда/
Допълнително: /Не е задължително./
Използвам за лик:

_________________
Behind the smiles and all the diamonds,

lies, deceit, and doubt in your mind.

avatar
Персефона Долкинс
Администратор; Демон
Администратор; Демон

Брой мнения : 303
Join date : 24.10.2010
Age : 20

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Богове

Писане by Ellis on Нед Май 29, 2011 12:34 pm


Christina Ricci

Момичето застана на ръба на покрива и опасното пламъче се появи в очите ѝ. Само едно мъничко движение и щеше да пропадне в тъмнината на нощта. Погледна надолу и с известно разочарование откри, че беше високо - наистина високо. Навярно сградата имаше поне двадесетина етажа. Но дори те не бяха достатъчни, за да я убият.
Тъмнокоската се заслуша в звуците, които долитаха от далечината. Сирени, писъци и напразни молитви. Денят бе започнал тъй обещаващо! В светът на смъртните цареше мир, но не за дълго. Една малка заплаха и наставаше пълен хаос. Прекрасен хаос!
Момичето се усмихна по-широко, без ни най-малко да прикрива задоволството си. Какво повече можеш да очакваш от Ерис, богинята на раздора?


Стъпките ѝ отекваха в притихналата уличка. Доколкото момичето можеше да прецени, наближаваше полунощ и разумните хора вече бяха в безопаснотта на домовете си. Но през ума на Елис и за миг не премина мисълта какво търси на пуста и тъмна улица като тази в този късен час, защото отговорът бе повече от ясен - неприятности. Макар за някой, който е на тази Земя по-дълго време отколкото самата тя същестува, тази дума да звучеше смешно, все още развълнуваше богинята като някое малко дете в Дисниленд.
Момичето поклати глава на насмешливото сравнение, което беше направила и продължи да върви напред. В момента се нужаеше единствено от нещо - без значение какво - което да разсее мислите ѝ от онова глупаво писмо.
В далечината се чу приглушена гръмотевица, сякаш в отговор на мислите ѝ. На лицето на тъмнокосата се изписа неразгадаемо изражение при спомена за Никълъс. Дали това бе тъга? Болка? Скръб? Невъзможно, Елис не познаваше такова нещо като чувства. А те бяха такива, нали?
"Не спирам да мисля за теб" - думите се заформиха в съзнанието ѝ, вече до болка познати. Колко ли пъти бе прочела писмото? Седем? Десет? Дванадесет? И всеки път гърлото на момичето започваше да гори и се появяваха от онези досадни неща, преминаващи през цялото ѝ тяло.
Тъмнокосата преглътна буцата, заформила се в гърлото ѝ и си позволи за последен път да си спомни за писмото. Но някак все краят му се забиваше в съзнанието ѝ като острие на нож.
"Обичам те, Елиза." Две прости на вид думи. Защо толкова упорито я преследваха?
Мислите на Елис отново отлетяха към края на това признание. Беше я нарекъл Елиза. Тя поклати глава с тънка усмивка на уста. Рядко се представяше с истинското си име - Ерис. Всеки път беше различно, но най-често предпочиташе Елис. Елис Морган. Или Джеймс - за нея фамилията не беше от такова значение. Но ето че този път се бе запознала с Никълъс като използва името Елиза Стоун. Самата тя не знаеше защо го избра. Беше първото, което ѝ хрумна.
"Може би си от камък" - казваше шеговито момчето, но самото то не знаеше колко истина се крие в изказването му.
- Но се оказа поредният глупак. - каза сърдито тъмнокосата, а гласът ѝ прозвуча прекалено грубо на фона на притихналата улица.
Веднъж, само веднъж си бе позволила нещо повече от флирт. Едно малко отклонение от статуквото и всичко отиде по дяволите. Пипалата на гнева се обвиха около Елис и тя отново си припомни една неблага страна от характера си - честата и бърза смяна на настроения. Но беше права да се сърди, нали? Тя никога не допускаше някой до себе си, не даваше на никой да я опознае. Никълъс не бе изключение. Но ето че и тази история не намери щастливият си край. Сега споменът за него щеше да я преследва, където и да отиде.
- Благодаря ти. Много. - натърти богинята с леден глас, вперила поглед в тъмното небе, което сякаш бе надвиснало над нея. По челото й се търкулна първата капка дъжд и недоволството на момичето се засили. Обви ръце около себе си точно в мига, когато светкавца проряза небето и заваля порой.
Любовта е за глупаците, за слабите. А богинята никога не е била слаба, още по-малко глупава. Това бе тя - безчувствена сянка на смъртта.


- Значи ти си предизвикала Троянската война? - попита невярващо демонът.
Звънкият смях на Елис озвучи притихналата стая и тя се усмихна невинно. Намираха се в апартамента на демона, Трой, и момичето обикаляше малкото помещение, раглеждайки разсеяно вещите по етажерките.
- Не, не точно. Аз само разпалих свирепата кавга между боговете, които пък от своя страна разпалиха войната. - момичето сви небрежно рамене и отново се усмихна. Сякаш за нея всичко бе просто една нелепа детска игра, но с фатални последици. Тази опасна страна на богинята допадна на Трой и той се засмя в отговор.
Демон или не, той все пак беше мъж и погледът му похотливо се плъзна по тялото на Елис. Беше нисичка, но стройна, с чаровни извивки. Дългата ѝ коса падаше свободно на гарваново черни вълни по гърба ѝ. Кожата ѝ бе млечно бяла и пръстите му потрепнаха с внезапен копнеж да я докоснат, за да се убеди демонът дали е наистина толкова мека, колкото изглежда.
"Привлекателна е, несъмнено." - мисълта премина през съзнанието на Трой тъй бързо, че дори не успя да вникне в смисъла ѝ. Алените устни на богинята се извиха в загадъчна усмивка, сякаш разчела мислите му, а искрящо смарагдовите ѝ очи пробляснаха, загатвайки за остър ум.
Елис си припомни за тялото, с което ѝ се бе наложило да се раздели. Нейното собствено тяло. Беше подобно на сегашното - стройно, лицето бе с правилни черти, обрамчено от черни коси. Но и то изчезна някъде в пустошта, последвано от хиляди други. Това бе цената да си безсмъртен. След около век прекаран в едино и също тяло, просто ти писва и се налага да търсиш някое друго. Това бе една от дарбите на Ерис - като изключим хипнозата и това с управлението на хаоса - приемаше който облик си поискаше. Сега тя приличаше на младо девойче - на около двадесет - ала от пакостливите, които трудно се овладяваха и родителите им бяха на ръба на нервна криза. Това ѝ харесваше, донякъде отговаряше на характера на богинята, която изобщо не бе привържаник на порядъка и спокойствието.
- И си стара колкото пирамидите? - въпросът на Трой откъсна момичето от мислите ѝ и тя се обърна към демона, който беше седнал на ръба на леглото.
- Дори повече, сладък, дори повече. - намигна му тя и се изкикоти по детски.
Цялият този разпит не се нравеше особено на богинята. А и тя нямаше с какво толкова да заинтригува демона - самата тя не знаеше много за себе си. Или поне за началото на историята ѝ. Помнеше годините прекарани рамо до рамо с Арес, Александър Велики, Цезар или дори Наполеон. Но от собственият ѝ живот? Нищо. Сякаш някой бе изтрил спомените ѝ с гумичка. Всички я смятаха за потайна, но истината бе, че Елис просто нямаше какво да сподели. Не че и изгараше от желание де - момичето просто не обичаше да споделя. Затова и често се местеше - хората ставаха много подозрителни и досаждащо любопитни, когато се задържеше повечеко време. Пък и богинята търсеше своето развлечение.
Трой ѝ бе споменал за едно градче наблизо, Фронтхел. И о, Елис непременно щеше да го посети. Трябваше да продължи своето търсене, все пак.

_________________

avatar
Ellis
Богове
Богове

Брой мнения : 4
Join date : 29.05.2011

Вижте профила на потребителя http://beautiful-life-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Богове

Писане by Персефона Долкинс on Нед Май 29, 2011 5:21 pm

Одобрена си. Хубав герой. Добре дошла. ^^

_________________
Behind the smiles and all the diamonds,

lies, deceit, and doubt in your mind.

avatar
Персефона Долкинс
Администратор; Демон
Администратор; Демон

Брой мнения : 303
Join date : 24.10.2010
Age : 20

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Богове

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите