Старият замък
3 posters
:: Фронтхел :: Фелингстън :: "Пърпъл Рок"
Страница 1 от 3
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Re: Старият замък
Качихме се в колата и тръгнахме. Катерина ми показваше пътя и скоро стигнахме "Стария замък". Приличаше ми на онези места, които използваха за "страшните" филмчета.
- Леле, че плашещо. - засмях се.
- Ти от кога си падаш по замъци?
- Леле, че плашещо. - засмях се.
- Ти от кога си падаш по замъци?
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
-Нали!Умрях от страх!!
Слязох от колата.
-Ами...от днес.
Обърнах се към него и отговорих на въпроса му.
Слязох от колата.
-Ами...от днес.
Обърнах се към него и отговорих на въпроса му.
Re: Старият замък
- Супер. - усмихнах се.
Тръгнахме по пътеката около замъка. Огледах се наоколо. Беше доста ... мрачно.
- Кога се върна в града?
Наруших мълчанието.
Тръгнахме по пътеката около замъка. Огледах се наоколо. Беше доста ... мрачно.
- Кога се върна в града?
Наруших мълчанието.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
-Преди няколко часа.И аз не знам как го реших...просто се върнах.
Засмях се.
-Домъчня ми за вкъщи така да се каже.
Вече бяхме стигнали до замъка.Опитах се да отворя,но имаше катинар.
-Ухх мразя така.
Хванах катинара и го строших.
-Така е по-добре.
Усмихнах се и влязохме.
-Ами ти?
Засмях се.
-Домъчня ми за вкъщи така да се каже.
Вече бяхме стигнали до замъка.Опитах се да отворя,но имаше катинар.
-Ухх мразя така.
Хванах катинара и го строших.
-Така е по-добре.
Усмихнах се и влязохме.
-Ами ти?
Re: Старият замък
Стигнахме до замъка. Тя строши катинара и влязохме.
- Когато се видяхме на поляната... тъкмо пристигнах в града.
Усмихнах се.
- Домъчняло ти е? - погледнах я.
- Когато се видяхме на поляната... тъкмо пристигнах в града.
Усмихнах се.
- Домъчняло ти е? - погледнах я.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
-Ами да...все пак от време на време трябва да се прибираш в родината.И без това не бях идвала доста векове.
Брр в замъка не беше никак уютно.Тъмно,влажно,почти навсякъде имаше паяжини.
-Тук съвсем никой ли не идва?!
Стигнахме до някакви извити стълби.
Брр в замъка не беше никак уютно.Тъмно,влажно,почти навсякъде имаше паяжини.
-Тук съвсем никой ли не идва?!
Стигнахме до някакви извити стълби.
Re: Старият замък
- Не мисля, че са много любителите на стари и страшни замъци. - засмях се.
Стигнахме някакви стълби. Изкачих няколко и се обърнах към нея.
- Идваш ли? Или вече те хвана страх?
Ухилих се.
Стигнахме някакви стълби. Изкачих няколко и се обърнах към нея.
- Идваш ли? Или вече те хвана страх?
Ухилих се.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
-Не ме хваща страх толкова лесно.
Усмихнах се и го последвах.Усещах някаква негативна енергия..Ух кой знае коя злобна вещица е живяла тук.След като изкачихме всички стъпала стигнахме до обширен коридор.И от двете страни имаше врати.
Усмихнах се и го последвах.Усещах някаква негативна енергия..Ух кой знае коя злобна вещица е живяла тук.След като изкачихме всички стъпала стигнахме до обширен коридор.И от двете страни имаше врати.
Re: Старият замък
- Има време. - засмях се.
Изкачихме стълбите и се озовахме в голям коридор. Беше пълно със стаи.
- На бас, че първи ще намеря спалнята.
Засмях се и я погледнах.
Изкачихме стълбите и се озовахме в голям коридор. Беше пълно със стаи.
- На бас, че първи ще намеря спалнята.
Засмях се и я погледнах.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
-Ти винаги мислиш за спалнята!!
Бутнах го и се засмях.
-Но не си добър колкото мен.
Ухилих се и отидох до първата врата.Отворих я.
-Ето...
Отстъпих назад.
-Първа я намерих!
Бутнах го и се засмях.
-Но не си добър колкото мен.
Ухилих се и отидох до първата врата.Отворих я.
-Ето...
Отстъпих назад.
-Първа я намерих!
Re: Старият замък
- Хеей!! Не е вярно. Не винаги мисля за спалнята... - погледнах я със сериозно изражение.
Тя ме бутна и отвори първата врата.
-Ето... Първа я намерих!
- Играеш нечестно. - усмихнах се и се приближих до нея.
Тя ме бутна и отвори първата врата.
-Ето... Първа я намерих!
- Играеш нечестно. - усмихнах се и се приближих до нея.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
-Ха!Аз играя нечестно!Невъзможно!
Засмях се.
-И кое му е нечестното?
Видях,че се приближава към мен.
-Моля те..проясни ми.
Засмях се.
-И кое му е нечестното?
Видях,че се приближава към мен.
-Моля те..проясни ми.
Re: Старият замък
Тя беше застанала на прага на стаята. Приближих се към нея... наведох се към врата и, след това се отдръпнах.
- Разсейваш ме. - казах и скръстих ръце.
- Хм... тази не ми харесва. - погледнах към стаята.
- Търсенето продължава. - засмях се и се запътих към съседната стая.
- Разсейваш ме. - казах и скръстих ръце.
- Хм... тази не ми харесва. - погледнах към стаята.
- Търсенето продължава. - засмях се и се запътих към съседната стая.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
-Хубаво.
Подсмихнах се.Започнахме да отваряме стаите една по една.Имаше хол,всекидневна и още и още,но други спални не намирахме.Дойде ред на последната врата и Дийн я отвори.
-Ммм..тъкмо започнах да губя надежда.
Засмях се.
Подсмихнах се.Започнахме да отваряме стаите една по една.Имаше хол,всекидневна и още и още,но други спални не намирахме.Дойде ред на последната врата и Дийн я отвори.
-Ммм..тъкмо започнах да губя надежда.
Засмях се.
Re: Старият замък
Обиколихме всички стаи на етажа. Когато отворих последната, Кат каза:
-Ммм..тъкмо започнах да губя надежда.
Огледах спалнята.
- Не е зле... На теб харесва ли ти?-засмях се.
-Ммм..тъкмо започнах да губя надежда.
Огледах спалнята.
- Не е зле... На теб харесва ли ти?-засмях се.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
Избухнах в смях.
-Защо ме питаш това?
Погледнах го.
-Тук просто разглеждаме...няма да влизат в употреба нито една от стаите..Нали?
-Защо ме питаш това?
Погледнах го.
-Тук просто разглеждаме...няма да влизат в употреба нито една от стаите..Нали?
Re: Старият замък
- Кой е казал нещо за употреба? - смръщих се.
- Не мога ли да попитам за мнението ти?
Усмихнах се невинно. Минах покрай нея и се запътих към края на коридора.
- Ще продължаваме ли с обиколката или? - обърнах се към нея.
- Не мога ли да попитам за мнението ти?
Усмихнах се невинно. Минах покрай нея и се запътих към края на коридора.
- Ще продължаваме ли с обиколката или? - обърнах се към нея.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
Подсмихнах се.
- От кога ти пука дали се мръщя? - казах едва доловимо.
Тя дойде до мен и се качихме на третия етаж.
- Ъм... разкажи ми какво пропуснах в живота ти през годините.. ? - усмихнах се.
- От кога ти пука дали се мръщя? - казах едва доловимо.
Тя дойде до мен и се качихме на третия етаж.
- Ъм... разкажи ми какво пропуснах в живота ти през годините.. ? - усмихнах се.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
-Много.
Замислих се.Пред мен отново минаваха всички случи и картини...някой приятни,други не чак толкова.
-Имах и добри и лоши моменти...Преобладаваха лошите разбира се и главно те ме промениха.
Замислих се.Пред мен отново минаваха всички случи и картини...някой приятни,други не чак толкова.
-Имах и добри и лоши моменти...Преобладаваха лошите разбира се и главно те ме промениха.
Re: Старият замък
- Хм... значи имам много да наваксвам. - усмихнах се.
Замислих се над думите и. Защо винаги живота ни трябваше да бъде толкова... толкова драматичен? Няма вампир, който да не е преживял нещо лошо. Разполагаме с колкото време искаме, а така и не успяваме да направим живота си хубав...
- Искаш ли да ми разкажеш? - попитах я.
Замислих се над думите и. Защо винаги живота ни трябваше да бъде толкова... толкова драматичен? Няма вампир, който да не е преживял нещо лошо. Разполагаме с колкото време искаме, а така и не успяваме да направим живота си хубав...
- Искаш ли да ми разкажеш? - попитах я.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
-Ами...
За момент се замислих.
-Какво да ти кажа...Първо след като пътищата ни с теб се разделиха веднага се преместих в нов град.Там пък някакъв се влюби в мен при това човек и не ме оставяше на мира.Докарваше ме до лудост...е в крайна сметка млъкна...завинаги.След това отново се преместих.Този път вече бях коренно различна.Не ми пукаше от чуждото мнение.Беше ми писнало мен да ме нараняват и за това започнах аз да наранявам.Ролите се обърнаха и така...
За момент се замислих.
-Какво да ти кажа...Първо след като пътищата ни с теб се разделиха веднага се преместих в нов град.Там пък някакъв се влюби в мен при това човек и не ме оставяше на мира.Докарваше ме до лудост...е в крайна сметка млъкна...завинаги.След това отново се преместих.Този път вече бях коренно различна.Не ми пукаше от чуждото мнение.Беше ми писнало мен да ме нараняват и за това започнах аз да наранявам.Ролите се обърнаха и така...
Re: Старият замък
- Ъх... хората могат да бъдат толкова... досадни. - засмях се.
- Хм чак не мога да повярвам, че си се променила толкова. Помня, че имаше моменти, когато дори се изненадвах, че не си на животинска кръв. Но пък все някога трябваше да станеш.. ъм... лоша... - ухилих се.
- Хм чак не мога да повярвам, че си се променила толкова. Помня, че имаше моменти, когато дори се изненадвах, че не си на животинска кръв. Но пък все някога трябваше да станеш.. ъм... лоша... - ухилих се.
Дийн Уинчестър- Вампир
- Брой мнения : 223
Join date : 07.11.2010
Re: Старият замък
Засмях се.
-Да...и мисля,че това време дойде.
Стигнахме до край на коридора.Изведнъж се появи още една врата.
-Ъмм...какво ли има там?
Отворих вратата.Озовахме се в голяма и хубава стая.Имаше толкова много шкафове,че чак беше претрупано.Отворих първото шкаф.Листя,стари картини и...една кутия.Извадих я и я отворих.Вътре стоеше камък,но не като обикновените.
-Интересно.
Взех го в ръката си.В момента в който го докоснах сякаш цялата стая се завъртя пред очите ми.Започнах да се задушавам..Какво по дяволите?Ръката ми все още стискаше камъка когато постепенно започнах да падам към земята..Като,че ли силите ми бяха изпити.
-Да...и мисля,че това време дойде.
Стигнахме до край на коридора.Изведнъж се появи още една врата.
-Ъмм...какво ли има там?
Отворих вратата.Озовахме се в голяма и хубава стая.Имаше толкова много шкафове,че чак беше претрупано.Отворих първото шкаф.Листя,стари картини и...една кутия.Извадих я и я отворих.Вътре стоеше камък,но не като обикновените.
-Интересно.
Взех го в ръката си.В момента в който го докоснах сякаш цялата стая се завъртя пред очите ми.Започнах да се задушавам..Какво по дяволите?Ръката ми все още стискаше камъка когато постепенно започнах да падам към земята..Като,че ли силите ми бяха изпити.
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
:: Фронтхел :: Фелингстън :: "Пърпъл Рок"
Страница 1 от 3
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Юни 14, 2011 4:28 pm by Кандрия Мьорн
» Хора
Нед Юни 12, 2011 7:12 am by Оливия Девънпорт
» Търси се ...
Пет Юни 10, 2011 6:37 pm by Линда Прайс
» Лилавата поляна
Пет Юни 10, 2011 6:36 pm by Линда Прайс
» Другарче за РП. (:
Вто Май 31, 2011 2:22 pm by Ellis
» Каменните води
Вто Май 31, 2011 2:21 pm by Ellis
» Кафене "Ихтенберд"
Вто Май 31, 2011 5:26 am by Линда Прайс
» Ресурси от наши графики
Пон Май 30, 2011 7:02 pm by Персефона Долкинс
» - Yeah the haircut's hot, but this has gotta stop...
Пон Май 30, 2011 12:57 pm by Линда Прайс