Re: Пейката на брега

by **Лукас Койл** on Вто Ное 23, 2010 8:45 am

Лукас се засмя заедно с нея и гласовете им се сляха и разпростряха над морето. Точно сега чувството, че са само двамата на света не можеше да напусне Лукас.
-Сметанов.. ягодов... Изглеждаше ми като момиче с по - добър вкус! - заключи шеговито русокоското, повдигайки вежди. Той самия винаги бе бил почитател на шоколадовия и банановия сладолед, така че самата мисъл за нещо малко, студено и розово ( като ягодовия сладолед ) го плашеше.
- Но понеже едва сега се запознаваме, мисля, че ще го преодолеем. Дори може да те науча кой е най - вкусния сладолед. Знам, знам. Ще бъде трудно. - Лука спря да говори за момент. Фей изглеждаше така все едно се намира на съвсем друго място. Какво ли си мислеше в момента, че изглеждаше абсолютно погълната от него? Лукас реши да не любопитства, за това продължи да си бърбори по неговия обичаен начин.
-Знам най - хубавото място, където продават... сладолед. - усмихна се той, след което се изправи от пейката. Харесваше му начина, по който Фей го гледаше, дори факта, че бузите й поруменяваха всеки път, когато погледнеше към него го радваше. Не бе свикнал с подобен тип реакции, по - скоро с разкрепостени момичета, които му се хвърлят право на врата. - Имаш ли нужда от помощ? - попита сконфузено Лукас, усещайки как напълно е забравил за инвалидната количка. Дано само не я караше да се чувства неспособна с предложението си...

by **Фей Ейнджел** on Вто Ное 23, 2010 8:58 am

Той бе станал от нейната позиция изглеждаше,като голяма мускулеста грамада. Усмихна се като погледна за миг на долу и отви малко одеалцето,за да не се събира в колелата.
-Да може малко да ми помогнеш с перваза ей там...
След това посочи големия праг,между пейката и пътеката. Той и помогна но сякаш бе лека като перце,а тя си беше наистина много лека не тежеше повече от 52 килограма. Сложи си ръкавичките на ръцете но може би малко щеше да се изхвърли с това.
-Принципно съм доста самостоятелна но тъй като не знам на къде ме водиш може да помогнеш малко.
Присви леко устни,леко започваше да се отпуска и скоро,може би щеше да бърбори повече от него. Но за това се искаше време:
-Впрочем давам мило и драго за шоколад но съм алергична от дете към шоколад и не мога да го ям.
Беше вярно последния път за малко да се задуши но предпочете да не му разказва тази досадна история. Леко се обърна и към него и каза:
-Ако ме водиш за сладолед от съжаление не го прави.
Все още не можеше да проумее,как толкова хубав мъж не бе с някоя красавица,а бе с нея:
-Сигурно можеш да си намериш по-добра компания...

by **Лукас Койл** on Вто Ное 23, 2010 9:05 am

Точно това, което Лукас не искаше Фей да си мисли вече бе... помислено. Той изкриви красивото си лице в саркастична гримаса, след което с почти театрален тон, каза:
-Естествено, че е от съжаление. - замълча за секунда, колкото да си поеме дъх, след което добави.
-Излъгах те. Всъщност... Просто беше последния ми вариант. Говорих с онази птица ей там... - посочи синеочкото с глава, без да отделя ръце от инвалидната количка на Фей - но за жалост ми отказа заради ей онзи - отново показа с глава - мускулест мъжкар там. Опитах се е и с една морска видра, но тя ми заяви, че не разговаря с потни, секси мъжаги, понеже като малка е била измамена от един такъв... Така, че да. Ти си ми последния вариант. - засмя се Лукас, повдигайки леко инвалидната количка, за да могат давамата да излязат на пътя.
-Шегувам се. - побърза да поясни русокоското, знаейки как през повечето време хората не разбират хумора му. Или той бе прекалено странен или те бяха прекалено... скучни. -И не, не беше от съжаление. Ако успееш да ме изтърпиш повече от пет минути ще разбереш, че никога не бих направил нещо подобно. - и като че ли очаквайки въпрос от страна на девойката, Лука поясни - И не, нямам предвид, че съм лошо момче. Просто... няма да отида в Рая.

by **Фей Ейнджел** on Вто Ное 23, 2010 9:17 am

-И аз няма да отида в Рая...
Но не каза причината,може би причината бе,че си мисли за него. Това си беше истински грях. Засмя се леко защото той се шегуваше много сладко. А,това с птичката и видрата бе доста забавно. Усмихваше се не смяташе да гложди тази тема повече,просто се радваше на момента,че той е с нея:
-А,ти ако ме познаваш сигурно,ще си купиш тапи за учи,защото не спирам да говоря...
Усмивката и пръскаше толкова ведро настроение.Причината поради която не говореше сега,беше тази,че той е толкова ослепителен,че още малко се срамуваше. Тя не бе попадала на никакви момчета:
-Лошо или добро не ми се случва,често да говоря с момчета,за това просто не знам какво да говоря.