Преоткрий света преди ада. (:
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Мутанти
Вто Юни 14, 2011 4:28 pm by Кандрия Мьорн

» Хора
Нед Юни 12, 2011 7:12 am by Оливия Девънпорт

» Търси се ...
Пет Юни 10, 2011 6:37 pm by Линда Прайс

» Лилавата поляна
Пет Юни 10, 2011 6:36 pm by Линда Прайс

» Другарче за РП. (:
Вто Май 31, 2011 2:22 pm by Ellis

» Каменните води
Вто Май 31, 2011 2:21 pm by Ellis

» Кафене "Ихтенберд"
Вто Май 31, 2011 5:26 am by Линда Прайс

» Ресурси от наши графики
Пон Май 30, 2011 7:02 pm by Персефона Долкинс

» - Yeah the haircut's hot, but this has gotta stop...
Пон Май 30, 2011 12:57 pm by Линда Прайс

Приятели

566566 566 House of Night - един нов свят

Скритата пейка

Go down

Скритата пейка

Писане by Персефона Долкинс on Съб Окт 30, 2010 5:52 pm

avatar
Персефона Долкинс
Администратор; Демон
Администратор; Демон

Брой мнения : 303
Join date : 24.10.2010
Age : 20

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Рейвън Ле Фей on Пон Ное 01, 2010 8:05 pm

Разхождах се из гората без път. Дори аз самата не знаех къде отивам. Просто вървях и разглеждах дърветата, храстите, всяка малка частица от красивата есенна гора. Всичко беше покрито с шума в жълти, оранжеви и кафеви багри. Тук-таме можеше да се види някоя друга зелена тревица. Короните на дърветата вече ги нямаше, бяха останали само самотните клони. Слънцето залязваше, но времето беше все тъй приятно. Странно, като се има впредвид колко близо беше зимата вече.
В далечината видях самотна пейка, скрита под едно дърво. Запътих се към нея, за да си почина. Когато стигнах, пипнах пейката, за да видя дали е мокра, защото вечерта беше валял дъжд. Пейката беше суха. Седнах и въздъхнах дълбоко. Една мисъл започна да тормози съзнанието ми - как е била отъпкана шумата. Тук изглежда толкова пусто. Сложих слушалките в ушите си, пуснах музиката и продължих да се чудя, докато нещо не прекъсна спокойствието ми.
avatar
Рейвън Ле Фей
Зооморф
Зооморф

Брой мнения : 7
Join date : 01.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Дейниъл Клийс on Пон Ное 01, 2010 8:18 pm

Катрин, безпомощната лъвица, момичето без сърце, жената, която пленяваше всичко, което поиска. Да, това беше тя, обратно в градчето, което нямаше да остави, докато не завалеше кръв. Самотните дръвцета бяха обгърнали в кръг бившия член на Пиърс и с техния бурен световъртеш отваряха пътя си през момичето. Кат се разхождаше внимателно и озъртно из потайнствените храсталаци и бурно оглеждаше окапалите листенца шума, който овалжняваха целия път и вече калта подгизваше обувките й. Лекия бриз, който разрошваше буйните й кадрици минаваше през нея като бурен огън, докато лилавата й блузка бе намърсена с някакви окаяни петна, сякаш лапички от някакво коте или куче. Но усмивката й все още не напускаше лицето й - онази усмивка, която покоряваше всичко. Ироничната усмивка, да. Пристъпи с бърза крачка посред шумата й сложи ръце на хълбиците си. От страната на слънцето се чуваше някакъв звук на музика. Не беше много силен, но достатъчно, че малката Петрова да забележи това отдалеч. Тя се усмихна и сложи един кичур коса зад ухото й с нейната любима усмивка пристъпи към онова самотно дръвче, където висеше някаква една пейка. Но тази пейка не беше самотна. Беше скрита, сякаш .. това беше мястото на някой. Сякаш беше избрана и заплюта, спецялно за някой човек. Но това не касаеше Катрин. Още плячка - още вечеря. Едва ли човешката кръв щеше да е заменима за някое животинче. Тя бе най-вкусната, най-неустоймата, а пък затова беше Катрин. Да се възползва от това, че е вампир и да направи всичко в нейна сметка. Пръстъпи напред до пейката и застана зад нея, прехапвайки усната си. Нямаше да действа инстинктивно, защото .. момичето й изглеждаше съвсем .. спокойно, за гадното чувство да си сам в гората. Пристъпи отпред, изчаквайки момичето да махне слушалките си то ушите.
avatar
Дейниъл Клийс
Администратор; Вампир
Администратор; Вампир

Брой мнения : 93
Join date : 24.10.2010
Age : 23

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Рейвън Ле Фей on Пон Ное 01, 2010 8:26 pm

Седях и се ослушвах със слушалки в ушите. Да, сякаш щях да чуя нещо... Все пак усещах някой зад мен. Започнах да се питам дали да махна слушалките или да седя с тях и да не направя нищо. Все пак ги махнах и продължавах да се ослушвам. Усещах съществото зад мен. Обърнах се рязко и се стреснах от прекалената близост с момичето зад мен. Станах инстинктивно от пейката, спънах се и паднах в калната шума.
- Коя си ти? - изохках аз. - Изкара ми ангелите!
avatar
Рейвън Ле Фей
Зооморф
Зооморф

Брой мнения : 7
Join date : 01.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Дейниъл Клийс on Пон Ное 01, 2010 8:39 pm

Кат се озърташе около момичето, което слушаше музика, нов се пак усещаше нечийто присъствие на дребната Петрова. Момичето махна слушалките и се обърна към Катрин, стряскайки се от нея, но не беше само това - спъна се и падна в калта. Катрин се засмя леко и потропа вървеейки към момичето с токчетата си, подавайки ръка на падналото в калта шума момиче. Все пак, трябваше да се държи прилично, преди да задейства стоя план А. Защото ако се провалеше точно тук, в Фронхел, щеше да е пълната издънка за Катерина Петрова. - Коя си ти? - инстинтивно попита тя, хващайки ръката на Кат. След това бързо размаха с ръце за да се почисти, докато Катрин махаше падналите кичури пред лицето си и след това сложи едната си ръка острани. Сякаш бе тоталната кифла, но .. не й пукаше.
- Всъщност, когато се запознаваш с някой трябва да си по-учтив, но както и да е. Аз съм Катрин. Ами ти? Момиче като теб, не го ли е страх да скита из тайнствените гори на Фронтхел само. Все пак тук .. - спря да говори, усмихвайки се. - .. можеби има .. вампири, върколаци.. - оголи зъби и внезапно пусна обратно милата и сладка усмивка. - хайде де, не си ли чела здрач, книгата, онази, с Едуард, чийто лик трябваше да е на фея, не на вампир. - продължаваше да говори Катрин. Защо ли говореше толкова много простотий. Човек на иронията, нямаше как да се затай в себеси. Кат седна на пейката, кръстосвайки краката си и погледна към момичето, с което тъкмо се беше "запознало"
avatar
Дейниъл Клийс
Администратор; Вампир
Администратор; Вампир

Брой мнения : 93
Join date : 24.10.2010
Age : 23

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Рейвън Ле Фей on Пон Ное 01, 2010 8:49 pm

Зяпах със странна физиономия момичето срещу мен, докато се чистех. Малко се обидих от първите й думи, но го преглътнах.
- Аз съм Рейвън. А и тук не ми изглежда страшно. Нова съм, може и да бъркам. Все пак, ако има опасност може.. - спрях да говоря тук. Сетих се, че с нея току-що съм се запознала и не трябва да й казвам всичко за живота си. Бързо се осъзнах и продължих. - Знаеш ли какво? Не вярвам някой да ме нападне.
Как гадно лъжех. По дяволите, сега ме беше страх дори и от самата Катрин! Не мислех, обаче, че е злонамерена. Можеше така и да изглежда, но.. Не, не може да ме иска за вечеря...
avatar
Рейвън Ле Фей
Зооморф
Зооморф

Брой мнения : 7
Join date : 01.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Дейниъл Клийс on Пон Ное 01, 2010 9:13 pm

Кат потупна местенцето до нея и се обърна към Рейвън с една .. мека усмивка. Можеби тя щеше да е приятно момиче за разговор, не за хвана, но можеби думите, с който започна, бяха леко объркващи и .. думи, в който се използват в неподходящ момент.
- Извинявай .. Рейвън. Да започнем на чисто. - промълви Катрин и се усмихна, докато другото момиче кимна в съгласие и започна да навива слушалките около плеъра, докато тишината пробуждаше двете момичета на пейката.
- Какво те води насам. Други момичета биха предпочели някакво .. заведение пред една самотна пейка, на едно закътано място. - предположи Петрова и започна да си играе с боята на пейката, леко чоплейки я. Катрин неможеше да не прави нищо. Тя винаги трябваше да запази вниманието си на разговора, но ръцете й трябваше да правят нещо. Можеби Рейвън не беше просто човек, Кат го помирисваше още, преди да бе дошла на по-близичко с момичето. Кафевите очи на Катрин мернаха чупещите се клони от въздуха пред пейката, която беше на два-три метра от тях. Нито тя, нито Рейвън не помръднаха на движенията на дърветата. Кат се засмя леко и се обърна към момичето.
avatar
Дейниъл Клийс
Администратор; Вампир
Администратор; Вампир

Брой мнения : 93
Join date : 24.10.2010
Age : 23

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Рейвън Ле Фей on Пон Ное 01, 2010 9:25 pm

Усмихнах се плахо, прибрах слушалките в джоба на якето си, сетне седнах до Катрин на пейката.
- Както казах, нова съм, не познавам никой, а и съм доста срамежлива. Предпочитам тихите места пред шума и купоните.
Чувствах се малко неудобно, притеснено в присъствието на момичето до мен.
- Ами ти? Какво правиш тук, нова ли си?
Признавам си, Катрин започваше да ми става симпатична, но все още не бях готова да й се доверя, дори и малко.
avatar
Рейвън Ле Фей
Зооморф
Зооморф

Брой мнения : 7
Join date : 01.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Дейниъл Клийс on Пет Ное 05, 2010 8:23 pm

Катрин се усмихна плахо и оправи лилаво-цикламената блузка надолу, плъзгайки я по тялото й. Очите и играеха като бурни огнени топки, който разкриваха чувството й - какво да прави от сега нататък. Клаус можеби все още бе по петите й, както и другите от оригиналното семейство. Разтърси главата си от отрицателните мисли и затвори за миг очи. Заигра се с една пръчица и се задраска на калта, рисувайки това, което й беше в ума. Но .. имаше нещо, което я дебнеше. Нещо, което момичето до нея имаше в съзнанието си и се чудеше дали е безопасно да е около Катрин. Но един вампир на почти 5 века би разпознал това. В драскането си, постоянно кимаше на думите на Рейвън, но внезапно усета й се спря, мъкнейки думите на рамо.
- А, моля? - промълви Катрин, като погледна Рейвън леко учудено, защото се бе замислила. - Ъ, извинявай, малко съм разсеяна. Всичко е толкова .. забъркано. - извини се Кат и продължи рисунката си, сякаш рисуваше .. тигър? Водача на една групичка животни, или същества, койтобяха способни на .. много повече?
- И аз незнам. Бягам, можеби. Бягам от глупавата ми съдба. - повдигна леко вежди докато говореше и посочи с пръчка нарисуваното от нея, тропайки леко. Сякаш искаше да изкрещи "Знам че си зооморф, дори да не си тигър, но някакво друго животно", но щеше да спести думите си и да ги предаде на момичето. Петрова метна пръчката на земята и изтърка ръцете си, прехапвайки долната си устна замислено.
avatar
Дейниъл Клийс
Администратор; Вампир
Администратор; Вампир

Брой мнения : 93
Join date : 24.10.2010
Age : 23

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Рейвън Ле Фей on Пет Ное 05, 2010 8:37 pm

Скоро си намерихме тема на разговор. Започнах да дърдоря глупости. Не го правех често. Просто имаше дни, в които бях ужасно приказлива и май един от тези дни беше днес. Не забелязвах обаче, че Катрин беше замислена. Рисуваше нещо в калта с тънката клонка, която държеше. Доста добре рисуваше, всъщност. Зачудих се какво е изобразила, но оставих въпроса за после.
- Не ме слушаш - казах леко обидено. Не обичах, когато говоря, другите да не ми обръщат внимание, дори и да говорих пълни безсмислици.
Да, бях права. Не ме е слушала. Поне си го призна...
След малко тя стана и прехапа устната си.
- За какво си мислиш? - полюбопитствах аз отново и въздъхнах. Погледнах към залязващото слънце, което вече почти се беше скрило зад хълмовете.
avatar
Рейвън Ле Фей
Зооморф
Зооморф

Брой мнения : 7
Join date : 01.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Дейниъл Клийс on Сря Ное 10, 2010 8:38 pm

Катрин умишлено сведе глава и се загледа в изрисуваното долу, сякаш вече бе отгатнала гатанката - Рейвън беше зооморф. Това бе една от способностите на Кат да разкрива хората и то по странен начин. Всъщност, Кат имаше пълния контрол над ума и всичко, но за петте изживяни века надхрърляше себеси с много нови способности. От една страна беше добре, но от друга пък силите й не й стигаха за да успее да използва дарбите и става като парцал.
- За какво си мислиш? - полюбопитства Рейвън, докато гледаше на друга посока. Можеби това, че Кат не я слушаше беше леко неудобно, но сега не трябваше да мисли за това. Единствено лекия бриз който се засилваше разрошваше Катрин и сякаш със всяка нейна стъпка вятъра се усилваше. Ставаше вигрушка, дърветата се разрониха, корите им се струполиха, листата захвърчаха, докато Катрин не отпусна нервите си и челото й не бе збръчкано.
- Какво беше това? - се чу плахо от момичето, седнало до Катрин. Сякаш не усещаше абсолютно цялата енергия, която пръщеше от тялото на Петрова.
- Нещото, което не трябва да става често. Изхъбявам енергията, дори да не искам. Но понякога се получава когато си прекалил с използването на дарбите. Затова надалеч стой от вампири, предлагам да не се сприятеляваш много много. Понякога от това животът ти може да се съсипе. - Катрин разгръщаше сякаш страниците на живота си чрез тези думи. Още, когато бе човек и се довери на вампир, нещата се преобърнаха и .. животът и се стурполи върху нея.
- Сега ставам, преди да се е съмнило. Нужно ми е да се нахраня здравата, преди да стане полунощ. - изрече Кат и стана, задрасквайки с крак тигъра от земята. - Скоро ще се видим, Рейвън. - Катрин отшумя с няколко секунди и вече се намираше покрай пътя.
avatar
Дейниъл Клийс
Администратор; Вампир
Администратор; Вампир

Брой мнения : 93
Join date : 24.10.2010
Age : 23

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата пейка

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите