Стълбите към небесата
3 posters
:: Фронтхел :: Фелингстън :: "Пърпъл Рок"
Страница 1 от 1
Персефона Долкинс- Администратор; Демон
- Брой мнения : 303
Join date : 24.10.2010
Age : 26
Re: Стълбите към небесата
Изкачих се бавно по посипаните с пясък стълби. От тук беше пътя към къщата на леля, а и може да се каже, че това беше нашето място с Ели, винаги се срещахме тук и после се шлаехме по плажа.
Седнах на най-горната стълба и отворих дневника си, а след това започнах да пиша с равни, ръкописни букви. На български, разбира се.
"Драги ми Смехурко, чиста съм от вече година и половина. Всъщност днес стана точно 1 година и 6 месеца, знам че не е много, но имайки предвид състоянието, в което ме намери леля, година и половина е чисто постижение.
Чудя се какво ли прави мама? Вероятно алкохола вече я беше погубил, но дори да знам, че беше най-добре да се махна от нея, тя просто ми липсва...всъщност ми липсва онази жена, която бе преди татко да почине. Усмихната, ведра и слънчева, а не тази, в която се превърна.
Не искам отново да изпадам в меланхолия, нали ти обещах?! Весела, забавна, искренна, слънчева, позитивна. Ще бъда такава каквато бях някога."
Спярх да пиша.
Чух зад гърба си стъпки и побързах да затворя дневника пъкайки химикала между страничките, а след това и го закопчах. Едва ли Ели щеше да разчете написаното, но все пак...
Ели...Името й отново ми напомни на мама, нали носеха едно и също.
Разклатих глава и се изправих изтупвайки късите си панталонки от пясъка полепнал по тях, а след това се обърнах с лице към пътечката от където трябваше да дойде Елена. Сложих ръка на челото си като козерка и замижах заради слънцето, а когато фокусирах силуета на подскачащата ми приятелка нямаше начин да не се усмихна.
- Хей! - изписках тихичко и я прегърнах. - Как си?
Седнах на най-горната стълба и отворих дневника си, а след това започнах да пиша с равни, ръкописни букви. На български, разбира се.
"Драги ми Смехурко, чиста съм от вече година и половина. Всъщност днес стана точно 1 година и 6 месеца, знам че не е много, но имайки предвид състоянието, в което ме намери леля, година и половина е чисто постижение.
Чудя се какво ли прави мама? Вероятно алкохола вече я беше погубил, но дори да знам, че беше най-добре да се махна от нея, тя просто ми липсва...всъщност ми липсва онази жена, която бе преди татко да почине. Усмихната, ведра и слънчева, а не тази, в която се превърна.
Не искам отново да изпадам в меланхолия, нали ти обещах?! Весела, забавна, искренна, слънчева, позитивна. Ще бъда такава каквато бях някога."
Спярх да пиша.
Чух зад гърба си стъпки и побързах да затворя дневника пъкайки химикала между страничките, а след това и го закопчах. Едва ли Ели щеше да разчете написаното, но все пак...
Ели...Името й отново ми напомни на мама, нали носеха едно и също.
Разклатих глава и се изправих изтупвайки късите си панталонки от пясъка полепнал по тях, а след това се обърнах с лице към пътечката от където трябваше да дойде Елена. Сложих ръка на челото си като козерка и замижах заради слънцето, а когато фокусирах силуета на подскачащата ми приятелка нямаше начин да не се усмихна.
- Хей! - изписках тихичко и я прегърнах. - Как си?
Re: Стълбите към небесата
С Алекс бяхме се оговорили да се чакаме на сълбите.Това беше нашето място.Колко много тайни бяха чували тези стълби...
Вървях и си тананиках някаква песен.Отдалеч забелязах Алекс.Усмихнах се широко и като стигнах до нея я гушнах.
-Хей.Добре съм , ти как си?-попитах и я погледнах.
Дневника й стоеше затворен на стълбите.Винаги пишеше в тази тетрадка ,а аз бях другият й дневник.Знаех тайните й и тя моите.
И двете бяхме преминали през много тежки периоди и може би това направи приятелството ни още по силно.
-Много ли закъснях?-засмях се леко, да закъснявам си беше нещо като запазена марка за мен.
Вървях и си тананиках някаква песен.Отдалеч забелязах Алекс.Усмихнах се широко и като стигнах до нея я гушнах.
-Хей.Добре съм , ти как си?-попитах и я погледнах.
Дневника й стоеше затворен на стълбите.Винаги пишеше в тази тетрадка ,а аз бях другият й дневник.Знаех тайните й и тя моите.
И двете бяхме преминали през много тежки периоди и може би това направи приятелството ни още по силно.
-Много ли закъснях?-засмях се леко, да закъснявам си беше нещо като запазена марка за мен.
Елена Гилбърт- Човек
- Брой мнения : 25
Join date : 01.11.2010
Re: Стълбите към небесата
- Колкото обикновенно. - засмях се. - Спокойно, закъсня точно толкова колкото да пиша в дневника си. - тя врътна леко очи, а аз се засмях отново.
- И да, добре съм. Даже много. - ухилих се.
Имаше огромна причина за да съм толкова радостна. От няколко дни насам с Ели обсъждаме тя да се нанесе у нас, а аз най-накрая бях изкопчила положителен отговор от леля си и сега оставаше само да се нанесе при мен.
- Познай какво получихме днес? - подканих я, а тя нямаше и секунда време за да се замисли. - Леля е съгласна да се нанесеш! - изпищях и подскочих на сантиметри от земята.
Имайки предвид колко "лесен" характер беше Сузана, с цялата си ексцентричност, наистина беше трудно да я накарам да направи тази крачка и да поеме отговорност не само за мен, а и за Елена, като я вземе вкъщи.
И все пак се съгласи, за което я обичах още повече.
- И да, добре съм. Даже много. - ухилих се.
Имаше огромна причина за да съм толкова радостна. От няколко дни насам с Ели обсъждаме тя да се нанесе у нас, а аз най-накрая бях изкопчила положителен отговор от леля си и сега оставаше само да се нанесе при мен.
- Познай какво получихме днес? - подканих я, а тя нямаше и секунда време за да се замисли. - Леля е съгласна да се нанесеш! - изпищях и подскочих на сантиметри от земята.
Имайки предвид колко "лесен" характер беше Сузана, с цялата си ексцентричност, наистина беше трудно да я накарам да направи тази крачка и да поеме отговорност не само за мен, а и за Елена, като я вземе вкъщи.
И все пак се съгласи, за което я обичах още повече.
Re: Стълбите към небесата
- Познай какво получихме днес? -нямах време да помисля ,защото тя не се сдържа и ми каза.-Леля е съгласна да се нанесеш!
Зарадвах се много.
-Супер!-вече щяхме да сме като сестри.И преди бяхме неразделни ,а след като се преместя у тях щяхме да сме като сянка на другата.
-Кога ще местим багажа?-засмях се.
Нещата вече бяха почети готови ,защото имах да избора.Да отида с моята леля в друг град ,защото не можех да живея сама или да остана в Алекс.
И двете никак не харесвахме първия вариант ,защото леля искаше да ме отведе много далеч от тук.
Зарадвах се много.
-Супер!-вече щяхме да сме като сестри.И преди бяхме неразделни ,а след като се преместя у тях щяхме да сме като сянка на другата.
-Кога ще местим багажа?-засмях се.
Нещата вече бяха почети готови ,защото имах да избора.Да отида с моята леля в друг град ,защото не можех да живея сама или да остана в Алекс.
И двете никак не харесвахме първия вариант ,защото леля искаше да ме отведе много далеч от тук.
Елена Гилбърт- Човек
- Брой мнения : 25
Join date : 01.11.2010
Re: Стълбите към небесата
- Ъъъ, ами веднага! - отговорих й сякаш беше очевидно.
Наведох се да вдигна дневника си от земята и почистих кожената обвивка от пясъка, полепнал по нея, а след това го сгънах на две и прибрах в задния си джоб. Май скоро трябваше да си купя нов, този приличаше на мекица от цялото това мачкане и тикане по джобове, където принципно беше невъзможно да го побера.
- Ако искаш ще отидем до вкъщи да вземем колата ми и тръгваме за багажа, лелчето сега е на пазар, защото довечера щяла да прави лазаня, пък няла продукти. - извъртях безинтересно очи. - Един вид къщата е на наше разположение.
Наведох се да вдигна дневника си от земята и почистих кожената обвивка от пясъка, полепнал по нея, а след това го сгънах на две и прибрах в задния си джоб. Май скоро трябваше да си купя нов, този приличаше на мекица от цялото това мачкане и тикане по джобове, където принципно беше невъзможно да го побера.
- Ако искаш ще отидем до вкъщи да вземем колата ми и тръгваме за багажа, лелчето сега е на пазар, защото довечера щяла да прави лазаня, пък няла продукти. - извъртях безинтересно очи. - Един вид къщата е на наше разположение.
Re: Стълбите към небесата
-Хайде!-казах и се ухилих.
-Хубаво ще си живеем.-започнах да се смея и добавих.-Няма да ядосвам леля ти , обещава.-продължавах да се смея.
-Ако не се беше съгласила ,сега щях да се нанасям в къщата на леля ,на километри от тук и един никой нямаше да знае кога ще се видим пак.-направих тъжна физиономия.
-Е хайде без драми, нали всичко се нареди в наша полза.
Тръгнахме към къщи а табелата ''Продава се'' беше махната.Къщата беше продадена.
Очите ми се напълниха със сълзи докато влизах да взема куфарите с нещата ми ,които бяха подряни до входната врата.
-Хубаво ще си живеем.-започнах да се смея и добавих.-Няма да ядосвам леля ти , обещава.-продължавах да се смея.
-Ако не се беше съгласила ,сега щях да се нанасям в къщата на леля ,на километри от тук и един никой нямаше да знае кога ще се видим пак.-направих тъжна физиономия.
-Е хайде без драми, нали всичко се нареди в наша полза.
Тръгнахме към къщи а табелата ''Продава се'' беше махната.Къщата беше продадена.
Очите ми се напълниха със сълзи докато влизах да взема куфарите с нещата ми ,които бяха подряни до входната врата.
Елена Гилбърт- Човек
- Брой мнения : 25
Join date : 01.11.2010
Re: Стълбите към небесата
Когато видях нещата на Ели пред входната врата стиснах ядно зъби. Окей, къщата била продадено, на какъв идиот трябва да си за да изхвърлиш вещите на някой просто ей така?!
- Леле, колко прости хора има. - измърморих и продължих към вратата, но Ели се беше спряла до портичката.
Очите й бяха пълни със сълзи. Върнах се до нея и я гурнах.
- Спокойно, миличка. - измърморих. - Всичко ще бъде наред, аз съм тук. - добавих.
Можех да си представя какво й е да гледа как някой друг ще живее в къщата, където до скоро е била с родителите си. Същото изпитах когато трябваше да си тръгна от България, макар да знаех, че е за мое добро.
- Хайде, спокойно, помисли си за това как ще живеем заедно и как целия втори етаж ще е на наше разположение...
- Леле, колко прости хора има. - измърморих и продължих към вратата, но Ели се беше спряла до портичката.
Очите й бяха пълни със сълзи. Върнах се до нея и я гурнах.
- Спокойно, миличка. - измърморих. - Всичко ще бъде наред, аз съм тук. - добавих.
Можех да си представя какво й е да гледа как някой друг ще живее в къщата, където до скоро е била с родителите си. Същото изпитах когато трябваше да си тръгна от България, макар да знаех, че е за мое добро.
- Хайде, спокойно, помисли си за това как ще живеем заедно и как целия втори етаж ще е на наше разположение...
Re: Стълбите към небесата
Опитах се да се усмихна, но не беше много сполучливо.
-Да.-казах и изтрих лицето си.
-Просто тази къща ми носи много спомени...-опитах се да не се разцивря ... отново.
Взех два куфара ,а тя другите два и казах.
-Хайде да се махаме.-за последно погледнах къщата ,която до вчера наричах ''мой дом''.Сега беше просто поредната къща на тази улица.
-Да.-казах и изтрих лицето си.
-Просто тази къща ми носи много спомени...-опитах се да не се разцивря ... отново.
Взех два куфара ,а тя другите два и казах.
-Хайде да се махаме.-за последно погледнах къщата ,която до вчера наричах ''мой дом''.Сега беше просто поредната къща на тази улица.
Елена Гилбърт- Човек
- Брой мнения : 25
Join date : 01.11.2010
Re: Стълбите към небесата
Исках да мога да я разведря по някакъв начин, но май в момента такъв не съществуваше. Не я винях, че плаче или, че се чувства гадно, все пак напускаше дома, в който е прекарала най-хубавите си години с родителите си, а сега и тях ги нямаш, колкото до семейната къща, тя беше продадена на абсолютно непознати.
Прехвърлих единия куфар в другата си ръка и с доста зор задъжах и двата, а след това прегърнах Елена през раменете и я погалих успокояващо по гърба.
- Всичко ще е наред. - прошепнах й и й отправих една усмивка.
Скоро пристигнахме пред къщата на леля Сузана и беше тихо, явно още не се беше върнала от паза.
п.п. пиши направо в къщата ;)
Прехвърлих единия куфар в другата си ръка и с доста зор задъжах и двата, а след това прегърнах Елена през раменете и я погалих успокояващо по гърба.
- Всичко ще е наред. - прошепнах й и й отправих една усмивка.
Скоро пристигнахме пред къщата на леля Сузана и беше тихо, явно още не се беше върнала от паза.
п.п. пиши направо в къщата ;)
:: Фронтхел :: Фелингстън :: "Пърпъл Рок"
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Юни 14, 2011 4:28 pm by Кандрия Мьорн
» Хора
Нед Юни 12, 2011 7:12 am by Оливия Девънпорт
» Търси се ...
Пет Юни 10, 2011 6:37 pm by Линда Прайс
» Лилавата поляна
Пет Юни 10, 2011 6:36 pm by Линда Прайс
» Другарче за РП. (:
Вто Май 31, 2011 2:22 pm by Ellis
» Каменните води
Вто Май 31, 2011 2:21 pm by Ellis
» Кафене "Ихтенберд"
Вто Май 31, 2011 5:26 am by Линда Прайс
» Ресурси от наши графики
Пон Май 30, 2011 7:02 pm by Персефона Долкинс
» - Yeah the haircut's hot, but this has gotta stop...
Пон Май 30, 2011 12:57 pm by Линда Прайс