Оранжевата гора

by **Хелена Клаус** on Съб Дек 04, 2010 4:42 am

След срещата с Лора, Хелена реши да мине и да разгледа гората. Още на първата крачка миризмата я накара да се вбеси. Миришеше на пръст, лавандула и още нещо. Миришеше на елф. И не на кой да е елф, а на Тамара - най-омразното същество, което Хелена беше срещала. Тя й беше полусестра и двете с нея се намразиха още при първата им среща. Просто имаше нещо в Тамара, което вбесяваше Ела. Хелена се огледа. Беше сама сред дърветата, но това не означаваше, че наистина е сама. С всяка крачка миризмата се засилваше и Хелена започна да бъде по-внимателна. Не беше уплашена от Тамара, но знаеше на какво са способни елфите и трябваше да се внимава около тях.
Накрая тя се спря и ядосано изкрещя:
- Къде си, Тамара!

by **Tamarah Eveline** on Съб Дек 04, 2010 4:57 am

Излезнах на следобедна разходка в близката горичка. Беше толкова красива под припичащото следобедно слъце. Ходих и се провирах между дърветата, дерейки краката и ръцете си в клоните, но това не ме притесняваше. Безпроблемно можех да направя така че "да ми направят път" но просто не го желаех. От време на време съживявах някое умряло дръвче и пеех с птиците. Просто се наслаждавах на красотата на природата. Как се залъгвах обаче. Естествено, не можех да получа един спокоен ден. Усетих чужда миризма. Позната миризма. Вероятно идваше от далеч. От зелената полянка, която бях мернала навлизайки в гората. Беше Хелена, можех да го кажа със стопроцентова сигурност. Какво съвпадение можеше да е? Отивам в някакъв град, незнаен и неизвестен и точно там попадам на...тази вампирка. Не можех да я нарека дори доведена сестра. Ненавиждах я. Към много малко хора изпитвах омраза и тя беше една от тях. Естествено че ме беше усетила. Повика ме по име. Затичах се по посока на гласа и в един миг вече бях зад нея. На безопасното разстояние от петдесетина метра. Стройната фигура, огненочервената коса, зеленикавите очи. В някои отношения може би си приличахме. Тя се обърна и прочетох омразата в очите и. По ненавистта една към друга,да, определено си приличахме по това.
- Каква е вероятността човек да попадне на теб - казах го с отвращение. - дори когато е далеч от цивилизацията? Преследваш ли ме Хелена? Не причини ли достатъчно неприятности?

by **Хелена Клаус** on Съб Дек 04, 2010 5:21 am

Хелена се изсмя злобно.
- За какво ми е да те преследвам, Тамара! - изкрещя тя. - Дори не знаех, че още си жива. След последния път...
Хелена не си довърши изречението, но много ясно си спомняше какво стана преди няколко десетилетия, когато случайно двете се засякоха в един бар. Хелена унищожи бара и хората в него, а след това го подпали. Мислеше, че и Тамара е била там, но изглежда не беше права.
- Какво правиш тук! Не трябва ли да си някъде със своята група хипита и да припявате на Бийтълс, а? - каза Хел с ненужна грубост.
Сле секунда Ела стоеше на няколко метра от Тамара, готова да счупи тънкото и вратле на секундата. Червената коса на елфката беше вързана на опашка, спускаща се до средата на гърба и. И двете приличаха на баща си - той беше с червеникава коса и светла кожа. Това, че си приличаха изкарваше Хелена от релси. Тя не искаше дори и да си мисли, че може да има нещо общо с Тамара. Елфката се дръпна назад с няколко крачки.
- Да не би да те е страх, а?

by **Tamarah Eveline** on Съб Дек 04, 2010 5:34 am

Изсмях се надменно. Точно както Хелена бе направила. Знаех че се дразнеше прекомерно от това. Отдръпнах се назад, не понасях студенината, която се излъчваше от цялото и същество. Нямах против вампирите, напротив, в последните няколко дни бях разговаряла и общувала с няколко, просто с нея беше различно. Тя беше студена, съществото и беше замръзнало, за мен в нея нямаше нищо, нищо човешко.
- По случайност не съм със своите "хипита". И за твое съжаление, все още съм жива.- просъсках злобно. - Ами ти, как така се разхождаш спокойно, неразрушавайки нищо. Разочароваш ме... - изцъках с език.- Или може би си дошла за да опожариш поляната и гората и всичко красиво, което не понасяш?
Намекнах и ясно, че все още си спомнях онзи пожар. И все още не й се бях реванширала. Прекалено много умряха заради нас двете. Погледнах я с надменен поглед и отвращение. За един миг можеше да ме убие. Можеше дори да изпие кръвта ми, все пак малките драскотини по ръцете и краката ми кървяха леко. Отвратих се при мисълта. Не ме беше страх от нея обаче. Бях преживяла много срещи между нас и знаех как да се справя.

by **Хелена Клаус** on Съб Дек 04, 2010 5:51 am

Краката и ръцете на Тамара кървяха. Хелена си помисли, че е много смело и неразумно от нейна страна.
- Както винаги. - изсмя се тя. - Невнимателна и неразумна.
Хелена посочи с пръст драскотините на Тамата и се ухили злобно.
- Спокойно, точно твоята кръв не бих опитала. По-скоро бих ти счупила врата като клечка. Обещавам ти. Обещавам ти и че ти ще си единственото нещо, което ще разруша на тази поляна.
Предполагаше се, че Тамара знае, че заплахите на Ела бяха сериозни. А и тя си изпълняваше обещанията. Винаги.
- И да не би на твоите хипита да им е доскучало да бъдат с .. - тя огледа Тамара от главата до петите и я посочи с пръст. - ... това и са си тръгнали.
Ела помнеше, че Тамара се движеше с някакви елфки, които беше настроила против Хелена, само защото двете не се харесваха.
- Не ми отговори на въпроса! Какво правиш тук?

by **Tamarah Eveline** on Съб Дек 04, 2010 6:08 am

Засмях се. Можеше да съм доверчива и непредпазлива, но определено не бях глупава. Можех да се защитя по-добре от колкото тя можеше да ме нападне. Да не говорим, че тя напълно изключваше това, че не бях човек, което със себе си водеше някакви определени способности и привилегии.
Съдбата си играеше с нас. Имахме различна и необичайна история, но с течение на времето отношенията ни бяха тръгнали в не-добра страна. Какъв беше шансът човек и елф да са дъщери на крал, като първата да се превърне във вампир. И животът постоянно да ги среща, единствено за да сеят разрушение и да убиват невинни...
Разтърсих глава. Бях се размислила прекалено много. Нека Ела си мислеше, че може да ме убие лесно. Нека си мислеше, че няма да й е по-трудно от това да убие човек. Но не беше така. И тя би трябвало да го знае. Тя беше глупавата в случая, не аз.
- Хубаво е, че си толкова уверена Хел. И защо питаш за моите "хипита"? Боиш се да не станем няколко на една? Не се притеснявай, не ми е нужна подкрепа за да сложа край на нищожното ти съществуване.

by **Хелена Клаус** on Съб Дек 04, 2010 6:23 am

- Знаеш много добре на какво съм способна, Тамара. - изсъска през зъби Хелена. Беше готова да атакува, но знаеше, че елфката щеше да извика няколко корена да завържат Хелена. - Миличка, убивала съм повече хора, отколкото ти можеш да броиш.
Хел седна на тревата, но не изпускаше момичето от поглед. Боже, как я мразеше. Но никога, абсолютно никога не разбра защо двете се мразят. Дали беше заради баща й, или заради това, че двете живееха по съвсем различни начини. Хелена убиваше хора за удоволствие, а елфите ненавиждаха това. Тя беше пълната противоположност на Тамара, макар и двете да бяха толкова еднакви на външен вид.
- Нищожната си ти, мила моя!

by **Tamarah Eveline** on Съб Дек 04, 2010 6:38 am

Хелена седна на земята и аз я последвах. Стояхме едва на метър разстояние. Сякаш ни доставяше удоволствие да се заяждаме една с друга и да се обиждаме. Като толкова не се понасяхме, защо просто едната не си тръгнеше? Но не, никоя не би го направила. И двете бяхме прекалено горделиви. А най-тъжното беше, че нямах никакъв спомен откъде започна всичко това. Защо я мразех толкова? Хелена ни наричаше хипита, за да ни обиди, но наистина елфите бяхме миролюбив народ. Откъде се беше породила всичката тази омраза към вампирката? Казах със злоба:
- Това не е повод за гордост Хелена. - говорех за убийствата. - Хората не са по-низши от теб, върни се на земята. И да, знам много добре на какво си способна, но не забравяй че и аз не съм човек. - откъснах стръкче трева и си помислих че всъщност бяхме на моя територия - в природата. Лесно можех да я прикова към земята, да я разчленя и въобще да и навредя, а и тя от своя страна можеше да ми причини не по-малко неща. Но и двете седяхме и разменяхме хапливи думи. Доставяше ни удоволствие, сякаш. Обаче моментът на битката щеше да дойде със сигурност.
- И не казвам че съществуването ти е нищожно само защото те мразя. - поясних. - Просто ти само съществуваш, не живееш. - бях искрена, наистина мислех така.

by **Хелена Клаус** on Съб Дек 04, 2010 6:58 am

Защо просто не атакуваше! Хелена стисна юмруци до болка, докато кокалчетата и побелеят и докато пефектния й маникюр проби мраморната и кожа.
- Знаеш ли, че ти си същата! Нищожна! - извика Хелена и гневът и омразата премрежиха погледа и. - Кой "човек" би живял половин хилядолетие. Ти си толкова нищожна колкото съм и аз. Осъзнай се, Тамара! Двете сме еднакви. Не ни харесва, но е така. Колкото и пъти да се срещнем винаги загиват хора. Аз винаги разрушавам нещо, а ти винаги просто стоиш и ме заплашваш!
Хелена поклати глава ядосано и продължи:
- Не разбираш ли, че не се гордея с това, аз просто се приех такава каквато съм, хищник, убиец и го преодолях. Но ти... петстотин! Петстотин години все още дори не се и опитваш да ме разбереш. Може би затова те мразя! Може би затова ненавиждам да си около мен и да въдворяваш ред, да ми натякваш колко жестока и манипулативна съм. Но знаеш ли, ти си същата. Ти просто не се опита да ме разбереш! Това те прави жестока, колкото и зайчета се опиташ да спасиш, пак ще си останеш такава.
Ела обви коленете си и ръце и погледна Тамара:
- Мислиш си, че аз не чувствам. Че съм толкова студена, колкото е кожата ми. Мислиш ли, че ми харесва - постоянно да убивам, да си прикривам следите, да гледам как хората се давят в собствената си агония?

by **Tamarah Eveline** on Съб Дек 04, 2010 7:19 am

Хелена се разпали. Не мислех, че думите ми ще я развълнуват толкова. Не се защитаваше, но нападаше. Заболя ме от думите й. Защото бяха истина. Господи, колко права беше. Не се опитвах да я разбера, не се опитвах и надали щях. Не бях човек, но не бях като нея.
- За Бога Хелена! Не се смятам за човек. Ни най-малко! Аз също съм някаква шега на природата. Но признай, че в мен има нещо човешко! Природно, не в душата ми. Може да чувстваш, да те боли, но не си човек! Изсмукваш кръвта им, като пиявица Ела, вампирите не са човешки същества, те са същества от Ада, живеят след биологичната им смърт! - не го казах нападателно, това бяха факти. - Вероятно не си вампир по желание, не знам! Но да се гордееш и да се хвалиш с убийствата си, това е прекалено. Не те обвинявам за това че убиваш, за да съществуваш! Това би означавало да мразя всички същества на тази Земя, защото всички убиват дали животни, себеподобни... Обвинявам те за това, че убиваш безпричнно и се хвалиш с това! Не знам дали ти харесва, но от това че се гордееш с многото си жертви...При всяка наша среща загиват хора, невинни хора. Ти си била човек някога, спомняш ли си тези години? Помниш ли че всеки човек е бил някой? Спомняш си че всеки е имал чувства и душа! Не се смятам за светица, не е така! Аз също имам своята вина. И го признавам. И ме боли от това..Но не сме еднакви, не сме и никога няма да бъдем. Приличаме си да, но не сме еднакви.

by **Хелена Клаус** on Съб Дек 04, 2010 7:34 am

На Хелена и писна от обиди. Беше и писнало от измислиците на Тамара още от момента в който тя си отвори устата и заговори.
- Знаеш ли, предавам се! Мисли си каквото искаш, аз преставам да те обеждавам в каквото и да е било. Правя това в последните четиристотин години и все още няма никакъв напредък. Помниш онзи твой приятел... Ликантропът. Той не беше ли убил някого, а? Много студенокръвно и жестоко. Но както ти казах, аз съм до тук.
Ела се измори да спори с полусестра си, затова просто се излегна на тревата, но си беше изготвила стратегия, ако Тамара направи нещо и урочаса тревата.
- Ти не се ли измори? Да спориш? Просто ме приеми такава каквато съм и си гледай жалкия живот!

by **Tamarah Eveline** on Съб Дек 04, 2010 7:48 am

Стана ми гадно, защото Хелена въобще не беше слушала какво и говоря. Колкото и да се мразехме, поне се вслушвах в думите й. Поне малко уважение проявявах, а тя дори това нищожно нещо не правеше.
- Казах ти Ела, че не те обвинявам за това че убиваш. А за това, че се гордееш с това. Моля те, поне ме слушай когато ти говоря! И не ме обвинявай за това, че не се отказвам. Ти също си упорита. Казваш че се отказваш, но въпреки това продължаваш да ме убеждаваш че греша. И аз съм те приела каквато си, не се опитвам да те променя. Нямам това желание, право или възможност. Не може би желанието го имам, но...както и да е. Просто си говорим и аз ти казвам каква е моята гледна точка, а ти своята...

by **Хелена Клаус** on Съб Дек 04, 2010 7:57 am

- Много добре знаеш, че когато двете си говорим, все някой остава наранен и огорчен. Знаеш ли, защо се гордея с убийствата. Защото се научих да изолирам и да изключа някои определени чувства. И вината е едно от тях. Колко по-лесно би било ако ти не изпитваше вина. Защото не съм само аз виновна за всички хора, които биват изтребени про всяка наша среща. А това с убитите хора... Просто ти давам пример, как мога да те премахна от лицето на земята.
Хелена се усмихна злобно и се очуди как от обиди и крясъци бяха започнали да водят съвсем нормален разговор като възрастните хора, които те наистина бяха.

by **Tamarah Eveline** on Съб Дек 04, 2010 8:18 am

- Да, не само ти си виновна. И двете сме. - казах спокойно. Може би го потретвах, тя наистина не ме слушаше. Поне така смятах. Чувствах се странно. Седях на метър от същество, което мразех. А си говорехме спокойно. Е нападахме се и се заяждахме, всяка упорито държеше на своето мнение, но не се наранявахме физически. Понеже и двете се бяхме замислили реших да я попитам: - Знам че въпросът е малко странен, но и се иска да разбера твоята гледна точка. Спомняш ли си как започна всичко? Откъде произлиза цялата тази омраза? Знаеш ли защо ме мразиш, или ме мразиш просто защото така си свикнала?

Оранжевата гора

Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора

Re: Оранжевата гора