Re: Пясъчните скали

by **Дийн Уинчестър** on Пон Ное 08, 2010 6:34 am

Засмях се... което се оказа очудващо болезнено. Направих гримаса...
- Бях... зает с друго. - кимнах. - Храненето беше последното, за което мислех.
-Признавам...ужасно безотговорен си!
- Звучиш очудено. Сякаш не ме познаваш, сякаш не знаеш, че съм такъв. - усмихнах се.

by **Катерина Петрова** on Пон Ное 08, 2010 6:39 am

Засмях се.
-Ами...надявах се да си се променил.
Държах се ужасно мило в сравнение с преди няколко минути.Тогава дори желаех смъртта му.
-В колата имаш ли банки с кръв?

by **Дийн Уинчестър** on Пон Ное 08, 2010 6:43 am

- Май в това отношение не съм. - свих рамене.
-В колата имаш ли банки с кръв? - попита ме.
- Да. В багажника. Като се възстановя ще отида да си взема.
Погледнах към раните на ръцете си, които все още изглеждаха зле.
- Което май ще отнеме известно време. - добавих.

by **Катерина Петрова** on Пон Ное 08, 2010 6:51 am

-Остави това на мен.
Усмихнах се и светкавично отидох до колата.Взех пет банки с кръв и се върнах.
-Ето.
Подадох му ги.

by **Дийн Уинчестър** on Пон Ное 08, 2010 7:01 am

Взех банките и изпих две за секунди.
- Преди минута искаше да ме убиеш, а сега ми помагаш.
Изпих и третата банка. Започвах да се възстановявам все по-бързо. Скоро от раните почти нямаше и следа.
- Хм... така е по-добре. - усмихнах се и си сложих медальона.

by **Катерина Петрова** on Пон Ное 08, 2010 7:04 am

-Е...сега.
Замислих се.
-Поне ти показах на какво съм способна.
Засмях се.
-Тук ли ще стоим или ще ходим другаде?
Попитах го.

by **Дийн Уинчестър** on Пон Ное 08, 2010 7:12 am

- Наясно съм на какво си способна.
Погледнах я.
- Ние? Мислех, че ще искаш да те оставя... или нещо такова.
Засмях се.

by **Катерина Петрова** on Пон Ное 08, 2010 7:15 am

Въздъхнах.
-Знаеш,че не ме бива по обясненията..още повече пък по извиненията така,че става ли просто да оставим тази тема?
Попитах го и започнах да се разхождам нервно.

by **Дийн Уинчестър** on Пон Ное 08, 2010 7:19 am

Изправих се и отидох до нея.
- И аз съжалявам. - усмихнах се.
Отново се бях приближил прекалено близо до нея. Отдръпнах се и я погледнах.
- Е, къде отиваме?

by **Катерина Петрова** on Пон Ное 08, 2010 7:52 am

-Ами...
Замислих се.
-Какво ще кажеш за някое по-страшно място?
Предложих аз.
-Например...Старият замък?

by **Дийн Уинчестър** on Пон Ное 08, 2010 7:57 am

- Сигурна ли си, че няма да те е страх там?
Засмях се. Тя ме погледна сърдито.
- Добре де... замъка да бъде. Тръгваме ли?
Подадох и ръка.

by **Катерина Петрова** on Пон Ное 08, 2010 7:59 am

Кимнах.Поколебах се малко,но в крайна сметка хванах ръката му.
-Знаеш ли къде се намира?
Попитах го когато стигнахме до колата.
-Или по-добре аз да карам?

by **Дийн Уинчестър** on Пон Ное 08, 2010 8:08 am

- Не, нямам представа къде се намира.
Тя предложи да кара.
- Хей, не помниш ли, че мразя да ми пипат колата?
Ухилих се.
- Просто ми казвай накъде да карам.

by **Катерина Петрова** on Пон Ное 08, 2010 8:12 am

Засмях се.
-Даа ти и твоята свещена кола.
Поклатих глава.
-Не си се променил много...Добре влизай и да тръгваме.