Домът на Логан Уизли

-Уоу. - казах след като се озовахме насред хола.
- Това беше... уау.- добавих и леко се почесах зад врата. Беше леко странно, но пък беше донякъде забавно. Седнах на дивана наблизо и погледнах Алекс.
- Е, Стонъм, значи можеш и такива неща.- заключих накрая и потупах мястото до мен.

Обърнах се към него и поклатих глава.
- Но аз не съм другите.- казах. Гледах очите му продължително време.
- Хм, бих казала същото. Не си видял нищо...- усмихнах му се и повдигнах вежда.
Опрях глава на рамото му и се замислих за момент. След минута-две се надигнах и се приближих на няколко сантиметра от него.
- Покажи ми какво не съм видяла.- прошепнах на Алекс.

- Постепенно ще гледаш. Стига сутринта да не си изчезнала, де.
Дали беше като другите? Които утре щяха панически да избягат.. е не можех да гадая.
В 3ти курс отказах да уча пророкуване.
- Какво ти се прави. - казах и и се усмихнах.

- Ще видим това... Кой знае, може и още да съм тук.- казах му тихо и намигнах.
Огледах се около мен. Хубава къща... Жалкото бе, че все още не знаех, коя ще е моята. Щях да се оправя с това после. Умеех да организирам такива неща..
- Предложения?- попитах Алекс и го целунах по бузата.

- На мен и това да си тук при мен ми стига. - казах и я целунах по бузата.
Чак сега се усетих, че държах нещо.
- Хеей.. бургера ми още бил в мен.. - казах и се засмях.

Засмях се заедно с него.
- Къде е кухнята?- попитах го и се огледах. Бях малко жадна. Алекс ми показа накъде да вървя и се изправих. Тръгнах нататък, намирайки я бързо. Взех една чаша и я напълних с вода от мивката. Отпих няколко пъти бавно и излях останалата вода в мивката.
Върнах се при Стонъм и му се усмихнах.
- Разкажи ми за сестра си.- помолих го с умилителен поглед.

- Казва се Персефона. Много добър човек. Ако си в семейство като моето.. Е обичам майка си и баща си.. , но те явно повече обичат, понеже тя не е учила в магическо училище ии бла-бла.. Общо казано е страхотен човек. Ами ти? Разкажи ми за брат си.

Въздъхнах и започнах да обмислям какво да кажа. Как да опиша Тони?
- Имам брат. Казва се Тони. Смъртен е, но се държи като Бог. Научила съм почти всичко от него. Бих казала, че е човека, който ме направи каквато съм. Не знае, че съм Богиня... - обясних кратко аз, въпреки, че Тони бе много повече от това. Бе един от най-влиятелните и манипулативни хора, които познавах. Възхищавах му се... Донякъде. През детските ни години заедно успях да го задмина. Да стана по-съвършена дори и от него.

Разказа ми за брат си. Явно се е заблуждавал.
- Скучно ми е. А това нека не стои тук. - казах и изрекох заклинание, което да качи куфарите горе. - А.. в моята стая ли искаш ли да или си искаш отделна?

Лека усмивка се появи на лицето ми. В очите ми проблeснаха малки странни пламъчета. Приближих лицето си на сантиметри от неговото. Можех да уловя лекото му дишане.
Всъщност премести ги... Където и да е. Нямам никакви претенции.- отвърнах и погледите ни се преплетоха. Устните ми се впиха в неговите, сякаш опитвайки се да ги изпият.
Сложих ръцете си на бузите на Стонъм.
Продължих да го целувам все по настойчиво. В един момент отдръпнах лицето си.Погледнах го право в очите. Стоях като хипнотизирана.Очите му бяха много по-различни от моите. Чисти ясни, като прозорец към душата му. Чувствах се странно. Едва днес се запознах с това момче, а сякаш вече… Сякаш вече знаех. Знаех, че той ще заема голяма част от живота ми…Когато бе край мен ми ставаше нещо.Колкото и да м исе искаше да не е така. Коремът ми се бунтуваше… Погледът ми бе отнесен.
Тогава ме порази като лятна мълния. Сякаш ме наелектризира от главата до петите. Устните ми леко се разтвориха, опитвайки се да изтръгнах звук.
- Аз…Аз…- заекнах, сякаш проговарях за пръв път.Примигнах няколко пъти, в опит да си възвърна дар словото. Стонъм ме гледаше с недоумение.
- Обичам те… По дяволите, обичам те, Алекс!- възвърнах си гласа. Не бях казвала тези думи на никого досега.Всъщност изрекох ги веднъж. На майка ми. Но това бе преди… Векове, може би.
Прегърнах момчето силно. Сякаш никога нямаше да го пусна да си иде. Всеки път това, което обичах се разпадаше, изчезваше. Но този път щеше да е различно. Трябваше да е различно…

Тя го каза. А мислех, че не изпитва нищо към мен. Хм, първа любов, всеки е развълнуван.
- И аз те обичам. Много. - казах и тихо и я прегърнах все едно бях някой вампир готов да и изпие кръвта.
Беше станло време за сериала ми. Ах, как обичам сериали..
- Гледа ли ти се телевизия? - попитах я и я целунах по бузата.

Широко се усмихнах и кимнах. Обичах да гледам телевизия, но напоследък не ми се отваряше много време за това. Хората водеха прекалено много войни и все някой трябваше да им оправя кашите...
- С удоволствие.- отвърнах на Алекс с усмивка.
- Какво ще гледаме?- попитах го.

-Не всъщност, ще оправя стаята ти. Ти гледай нещо връщам се след секунда. - казах и и я целунах по бузата.
Стаята и беше доста, не в нейн стил явно.
Влязох, 'метнах' няколко заклинания и стана обикновенна стая.
Слязох и я видях да гледа foxlife..