Гората на съзвездието

Излезнаха от дискотеката и се заскитаха по улиците на непознатия и за двамата град. Никъде не мернаха даже и табела за хотел, но Тит дори и не забеляза в мислите й се въртеше, това че се чувства добре да върви до своя нов познат, сякаш я успокояваше с присъствието си. Вървяха мълчаливо, на няколко пъти ръката й се допираше о неговата, която бе тъй топла, но тя е дръпваше срамежливо. Неусетно асфалтираната улица свърши и се озоваха в края на горска пътека. Титания изведнъж се оживи, горите й харесваха много повече от бетонните градове, смелостта й се върна, сякаш черпеше сила от самите дървета, избърза напред подскачайки обърна се с лице към Робърт и се усмихна широко.
- Хайде да се разходим сред дърветата, виж колко много звезди има - лицето й се вдигна към небето, като улови лунната светлина и тя сякаш озари бялата й кожа, после погледна към спътника си - или те е страх да се разхождаш сам с непозната в гората? - тя се разсмя - няма да те нападна, обещавам - вече се смееше с глас тя.

Гледката,която се откри пред него,когато навлязоха в гората беше наиситна зашеметителна и момчето остана няколко секунди мълчаливо,за да се наслади на тази прелест и спокойствието,което цареше наоколо.Това беше истински рай, ето защо обичаше усамотените места,където човек можеше да остане на спокойствие и никой да не го безпокои.Тишината беше голяма,не се чуваше никакъв звук освен тяхните стъпки и това подейства доста успокоително върху него.
Титания очевадно предпочиташе горите и поляните,настроението й тотално се промени като роза разцъфна,стана по-отворена и весела и дори му предложи да се поразходят по-надълбока в гората сред дърветата.
Имаше и звезди на небето,което правеше обстановката доста романтична,но той не беше тръгнал да си търси гадже вес още,но идеята му хареса.
-Щом толкова искаш,няма как де не приема-отвърна Робърт и се поразходи насам-натам да опознае мястото по-добре и да запомни колкото се може всичко.
Беше подил на лагери,къмпинг,но нищо не можеше да се сравни с тази красота,с това богатство и разбира се компанията на първата му приятелка в града.
-В такъв случай,кажи какъв е планът и откъде ще започнем?-попита я усмихнато той и се засмя от предположението й,че го страх да се разхожда сам с непозната.
Имаше й доверие,иначе не би дошъл чак тук с нея и да се съгласява веднага с този нейн план.

Титания заподскача към една полянка сред дърветата, харесваше й да усеща силата на гората, поляната бе обкичена с есенни цветя. Тит стигана до средата и изведнъж се тръшна на земята.
-Ела седни до мен - потупа тревата до себе си, гласа й бе придобил напевен тон - Виж онова там - посочи с пръст небето - е вечерницата, орисница според легендите на всички елфи и горски същества - изведнъж млъкна.
Горкия Робърт ще ме помисли за някаква откачалка, която дрънка за приказни създания. Тя се изчерви и сведе поглед към земята. Косата й се пръсна и скри цялото й лице от погледа на момчето. Замълча и се почувства малка и самотна придърпа коленете си към гърдите и ги обгърна с ръце, раменете й леко потрепериха ... от студения вятър може би ...
- Значи живееш с вашите? - наруши мълчанието тя изведнъж и бе станало тягостно.

Толкова добре и непринудено започна да му разказва,да казва кое какво е и за ккаво служи,сякаш беше живяла цял живот в гората и знаеше всяко едно нейно място и нещо не можеше да се скрие от нея.Добра разказвачка беше и момчето стоеше до нея и я слушаше,но по едно време сякаш си помисли,че е прекалила,леко се изчерви и млъкна.
Малко му стана смешно,защото той мълчеше,за да й даде повече свобода на действие и думите,който се изливаха от устатаа й бяха мед за душата му.
Настъпи леко мълчание,пред което той се наслаждаваше на тази чудна гледка с хилядите красиви неща,докато не го стресна нейния въпрос.
Робърт леко прокара ръка през косата си и като я видя как придърпа коленете си към себе си,той я загълна с якето си.
-За да не изстинеш и да ти е топло-каза меко момчето и отвърна:Да,живея с родителите си,но смятам че скоро време може и да започна самостоятелен живот.Смятам да завърша гимназията,а после може да се изнеса и да започна колеж,а после ще видим какво ми е приготвила съдбата.
Много планове имаше,ноот суеверие не прибързваше и затова караше нещата лека полека,имаше време за всичко,така че нямаше за къде да бърза.
-Ти ходиш ли на училище,имаш ли проблеми с местните?-попита я момчето,все пак като я гледаше едва ли стоеше сама у дома без да прави нищо.

- Аз такова ... там от където идвам образованието е малко по-различно и вече съм завършила - пропусна да спомене че всъщност бе учила векове наред, замисли се за момент - но е добра идея да се пробвам в местното училище, може пък да покрия норматива и да ме приемат - знаеше че сто на сто ще покрие норматива, усмихна се наум, знанията които й бяха натъпкали в ума никой човек не можеше да ги притежава.
Сгуши се в якето му, мириса му се бе пропил в материята и това я караше да се чувства приятно, сякаш я е прегърнал, чувстваше се ... обичана, май това бе правилната дума. Разсея се за минутка прехвърляйки всичките си години, до сега не се бе чувствала обичана, боготворена да, но просто обичана не ... беше абсолютно ново чувство и тя му се отдаде за момент, бе невероятно приятно.
Погледна пак към звездите, които сякаш бяха слезли до самата земя. Поляната бе невероятно красива, въпреки че не беше най-подходящия сезон за наблюдение на звездите на открито. Изведнъж се сети, че просто бе млъкнала и се бе отнесла в своите мисли, трябваше да си изкорени този навик, ако щеше да живее сред хората изглеждаше доста странно събеседника ти да се отнася от време на време. Усмихна се и погледна момчето:
- А, на теб да не ти е студено ... не искам да настинеш заради мен - придърпа се по-към него сякаш искаше да го прегърне, но се отказа и застана така седнала на милиметри от тялото му, загледана в лицето му с любопитство на малко дете.


П.П. Много съжалявам, но бях болна :(

П.П.Съжалявам да го чуя,дано вече да си по-добре

Цялата тази обстановка,присъствието й до него и всичко което му говореше оказваше своето действие върху него и за момент момчето се пренесе в някакъв друг свят,където той и тя само двамата и се наслаждават на своята любов.Всичко беше прекрасно,но защо се чустваше по този начин в нейното присъствие.
Разбира се,че не беше влюбен в нея,приемаше я като приятелка и нищо повече,но пък неговото замъглено съзнание му показваше съвсем друга картина.
Както и дае,той отказа да си вземе якето и реши,че тя има повече нужда от него и я покри добре.Няколко минути мълча,просто не знаеше какво да каже,цялата тази ситуация беше доста нова за него.
-Не съм срешал човек като теб преди.Доста си странна в добрия смисъл,харесва ми как се държиш,как се усмихваш и най-вече твоята спонтаност,доста е заразителна-каза той и посегна да я погали нежно по ръката.
Едва ли беше правилно,но Титания беше такова приказно създание,че му се прийска даже и да я прегърне,но се спря и се загледа в небето.

Тит се сепна като усети пръста му по ръката си, но след първоначалното стряскане почувства топлина, там където преминаваше пръста на момчето, не искаше той да спира, чувстваше се превъзходно ... хвана ръката му и на свой ред го погали. Усмихна се и го погледна в очите. Дали можеше да му се довери ... какво толкова ще стане, дори и да не й повярва и разкаже на някой, кой би му повярвал че е срещнал елфическа принцеса в дискотека.
- Ами ... аз такова, съм си странна - промълви тя - искаш ли да ти покажа една тайна - без да изчака отговора на Робърт, тя заметна косата си със свободната си ръка и докосна ушите си, който мигновено заеха островърхата си форма. След няколко минути, за да наруши мълчанието пък и да успокой момчето, което изглеждаше малко стреснато тя прошепна - аз съм елф - беше очевидно, но все пак го каза - не се страхувай, няма да те нараня ... искаш ли да ги пипнеш - имаше предвид ушите си, защото Боби не отлепяше поглед от тях.

Това беше шок,в смисъл всичко се разви толкова бързо,ненадейно и с това Искаш ли да ги пипнеш,просто Бобърт почуства че му става лошо и му прилошава.Това не трябавше да е истина,сън и само съ трябва да е,убеждаваше се той и се взираше в нея и ушитей и не можеше да повярва,че това което каза е истина.
Все едно беше попаднал в някой филм и най-неочаквано геройнята разкриваше неподозиращи тайни за себе си и от мъжът зависеше как ще продъжи ходът на събитията занапред.Разбираше,че я мислеше за странна,не в лошия смисъл,защото тя беше толкова невинна и крекха,но опреелно не имаше предвид и това,когато най-внезапно отметна косата си и видя по какъв начин ушите й се трансформираха.
-Аз,разбира се такова......не можеше да каже едно свястно изречение момчето и гледаше като ударен.Не можеше да се съвземе,но все пак се престраши и леко погали дясното й ухо.Усещането беше приятно,дори меко,но оперделно ще го вземат за луд,ако каже че е галил ухото на елф.
-Разибра се,че няма да ме нараниш,елфите не са опасни-отъврна момчето,макар че не беше сигурен в това,селд като по такъв драматичен начин Титания се разкри пред него.

Хареса й докосването на момчето и наклони глава, като малко пале, за да се погали в дланта му. Беше и хубаво и затвори за момент очи после ги отвори и се загледа в шокирания поглед на Робърт.
- Опасни сме само когато срещнем зло, а ти ... ти си толкова добър ... виждам душата ти, тя е невинна и чиста като на пеленаче. - Титания се усмихна мило и му смигна - това сигурно е най-странното ти запознанство - изрече го повече, като констатация, отколкото като въпрос.
Зачуди се какво ли си мисли сладкото момче срещу нея, дали я намираше за плашеща или пък за интересна ... Не знайно защо не искаше той да си мисли лоши неща, тя го харесваше и искаше и той да я хареса, искаше й се да не го е отблъснала с признанието си. Страхуваше се дали някога пак ще я погледне мило и добродушно, така както я гледаше преди да му изръси, че е елф, дали някога отново ще се отпусне в нейно присъствие ... Дали не прибърза с разкритието си ... Очите й сякаш горяха, усети онази драскаща болка, която предхождаше сълзите, солените капки се за стичаха по бузите й и нямаше как да ги спре.
- Мразиш ли ме - пророни тя - аз ще ... ще си вървя, не исках да те плаша - думите й бяха шепот и не можеше да намери сили да се изправи просто седеше там срещу момчето и гледаше очите му ...