Tайнствения площад

Нов град. Нови хора. Нова история. И пак всичко отначало. Е, поне този път щях да остана за по-дълго.
Нощта отдавна се бе спуснала, а заедно с нея, студът се бе прокраднал.
Скитах може би от часове. Но краката ми дори не ме заболяха. Просто продължавах да правя крачка след крачка, без посока. Опитвах се да запомня пътя по който минавах. Все някога, можеше да ми е от полза. Ако случайно ми притрябваше да знам къде е гарата. Влачех лекият си куфар, чийто колелца се чуваха след мен.
Скоро се озовах на някакъв площад, в центъра му се издигаше голям фонтан. Около него светеха разноцветни светлини, правейки гледката наистина красива. Загледах се в него. Дъхът ми оставяше кратка бяла следа във въздуха. След минута вдигнах погледа си нагоре.
Небето бе обсипано с хиляди звезди, които светеха силно..
Усмихнах се. Припомних си, как като малка вечер ги наблюдавах с часове, надявайки се да видя падаща звезда. Когато зърнех някоя такава си пожелавах нещо. Тогава все още вярвах, че желанията се сбъдват. След години осъзнах, че съм се лъгала. Нито едно желание не се сбъдна... Дори да бе нещо просто, никога не стана.
Откъснах се от размислите си, усещайки чуждо присъствие. Не направих нищо, просто продължих да се взирам във фонтана.

Извърнах главата си към момчето. Огледах го от глава до пети, без да кажа нищо. Не. Въобще нямаше да ми пречи. Никак даже... Отново се съсредоточих към фонтана, безмълвна като риба.
- Не.- казах тихо, втренчена в някаква въображаема точка пред мен. Въздъхнах.
Имало хора тук. Честно казано от часове не бях виждала някой. Докато вървях по улиците не мярнах дори и лице. Сякаш всички се бяха изпарили когато дойдох... Бях просто аз, сама в огромния град. Или поне мислех, че е така. Явно грешах.
- Имаш ли запалка?- попитах след минута, все така загледана във светлините. Извадих кутия цигари от джоба си и измъкнах една.

Взех кибрита. Изкарах една клечка и я драснах. Запалих цигарата си и се усмихнах.
- Благодаря.- казах и му подадох кибрита. Чух въпроса и леко кимнах.
- А ти очевидно живееш тук.- добавих тихо като факт. Дръпнах от цигарата и издишах дима. Той бавна изчезна, смесвайки се с въздуха.
- Аз съм Емили Флейм... - представих се и примигнах.

Погледнах го леко изненадана. Мислех, че живее тук... От доста време. Поне имаше вид на такъв. Явно външния вид лъжеше отново.
Логан изглеждаше някак ентусиазиран и странно оживен. Тънка усмивка се появи на устните ми. Същества значи. Бях виждала много неща, но звезди все още не. А си бях направо стара...
Момчето стоеше там, с широка усмивка, чакайки отговорът ми.
- Отвсякъде. Родом от Бристъл, Великобритания. Нека кажем, че нещата не се развиха много добре и бях изгонена... И оттогава съм на крак. - отговорих просто. Отново дръпнах от цгарата си. Издишах гъстия дим, който започна да прави най-различни, причудливи форми. Бързо се изпари... Изкашлях се леко.Явно трябваше да намаля цигарите.
- А ти?- попитах Логан с лека учтивост.
Ако стоях още време така права, краката ми щяха да умалеят скоро... Седнах до него и гопогледнах, очаквайки неговият отговор.

- Лондон... - повторих тихо. Бях ходила там. Беше преди страшно много време, но си спомнях поне малко. Хубав, динамичен град... Беше приятно, но така и не се повтори.
- Айде да идем някъде другаде..- каза Логан, а аз се изправих бързо. Изхвърлих фаса си в близкия кош. Хванах дръжката на куфара си и го погледнах.
- След теб.- добавих с усмивка.

Хм.. Храна. Не бях яла от близо цял един ден. Често имах такива пропуски. Не се хранех особено редовно. След като той спомена, започнах леко да огладнявам. Е, бих хапнала с удоволствие.
- Всъщност, каквото и да е.- казах в отговор. Нямах особени предпочитания. Нито към заведения, нито откъм храна.
- Какво ти се яде?- попитах го.

Всъщност... Май имах къде да живея. Когато бях на летището успях да прегледам един указател, където намерих една свободна квартира. Листът с адреса й все още стоеше в джоба ми. Но трябваше да се уреди...
- Все още не.- отговорих на въпроса на Логан и леко повдигнах рамене.
- Не ми пречи особено. А колкото до МакДоналдс - идеално.- казах и примигнах бавно.