Старата църква

Старата църква, както я наричаха местните, наистина си беше стара, както отвън, така и отвътре. Не бях единствената "реликва" наоколо...
Беше едно многото места, които мислех да посетя. Да си вампир си има своите предимства, едно от които е свръхскоростта, която ми позволяваще да отида навсякъде за отрицателно време. Както и предположих, църквата беше празна. Не че нямаше вярващи или нещо такова... Предполагах, че повечето хора се страхуваха да стъпват тук, не само защото беше зловещото, но и фактора че църквата ще се срути върху главите на посетителите определено не беше за пренебрегване...
Огледах я съвсем подробно и честно казано, останах разочарован, че не се навърта някой заблуден човек, който да ми послужи за развлечение.
На излизане от църквата усетих чуждо присъствие от друго същество, което не беше вампир, но не беше и човек. Обърнах се по посока на звука от стъпки и видях съвсем обикновено момиче, нещо не се връзваше...

Момичето изглеждаше прекалено нормално и щом ме поздрави със сигурност не си търсеше непричтности.
Щеше да е меко казано неучтиво, ако започна направо с " Какво си ти?", затова се спрях на нещо по - изпитано като за начало на разговор и въздаващо значително по - добро впечетление...
- Здравей. - Отговорих, бях учуден, че ме заговори, определено не беше вампир, те не бяха толкова дружелюбни. - И аз не очаквах, но това не е лошо, нали? - Усмихнах се криво. - Аз съм Антъни, приятно ми е.

- Същото като теб, предполагам... Не се събираш тук с приятелите си, нали? - Засмях се. - Исках да разгледам, това е. Падам си по зловещи неща, вампирите сме такива. Въпреки, че съм нов в занята знам, че не си човек. Грубо ли ще ти се стори, ако те попитам каква си? - Като го казах на ум звучеше по- добре... - Чувствай се свободна да подминеш нетакчтичния ми въпрос. - Усмихнах се.

- Елф. - казах му направо какво съм и се усмихнах.- И не мисля че евъпросът е нетактичен или нещо такова. Даже се радвам че попита! Така спести и на двама ни чудене относно какъв е другият! - засмях се. Наистина мислех така. След това добавих.- Какво, обичате зловещи неща? Сега да не се окаже че спите в ковчези или нещо такова?- пошегувах се и се засмях. Наистина само това оставаше! Истината беше, че съвсем бегло, да не кажа никак, познавах вампирите и сега ми се предостави малка възможност да разбера нещо повече за тях. Пък и от друга страна надали и той познаваше много добре елфите.
аз ще ставам...утре ще пиша пак :))

- Вие не сте ли само в приказките? - Засмях се. Сигурно си казваше: " А вие не сте ли само в митовете и легендите?" За пръв път чувах, че съществуват елфи. Определено тактичността не ми беше генно заложена... - Какво е да си елф? Още един идиотски въпрос, знам... Но съм любопитен, а това е адски досаден навик. Ако не попитам просто няма да ме свърти на едно място, сещаш де... Като да чакаш години за продължението на някой филм. - Страхотно сравнение и страхотно първо впечетление, няма що...

- От колко време съм вампир ли? Ами от 15 години, трябва да си направя парти, по случай годишнината... Иначе ако съберем вампирските и човешките ми години, числото е около 30... 34, ако трябва да бъда точен. - Никога не съм си и помислял, че 34 ще прозвучи толкова ужасно от моята уста. Все едно съм взел някоя от сбърканите фрази на баща ми... - Значи сте като вампирите, само че на нас ни се добавя по някоя и друга екстра. Сещаш се, свръх скорост и нещо специално, уникална дарба, която получава всеки. Не всички са късметлии, като мен например. Какво не бих дал да ставам невидим или да чета чуждите мисли? Вместо това в определен период от време съм на две места едновременно и то съвсем несъзнателно... Прецакан съм и то много... - Засмях се. Говорех прекалено много, затова реших да дам шанс и на нея. - Знам, че никога не трябва да питаш дама за възрастта й, но ще рискувам и ще те попитам...

- Ако баба ми беше жива, със сигурност щях да ви запозная... От една страна, щеше да има кой да и съживява цветята, а от друга, нямаше да се чувства толкова стара... - Смехът ме накара да я последвам и започнах да се смея. - Да не го приемеш серизно, базикам се... Сигурно ти изглеждам като пълен идиот, но бас хващам, че за 500 години си виждала какви ли не, така че едва ли съм най - лошия случай. - Ако не най - лошия случай, то със сигурност най - болния мозък. Добре, че не го казах на глас. - Най - ме кефи обаче способността, да си скриваш ушите... Като малък бях неспасяем случай, ако имах такава дарба, със сигурност щях да я използвам...

Тамара прие всичко с чувство за хумор, такива "хора" харесвах.
- Знам, че можеш повече... Не изглеждаш като някого, чиято сила е в това да си прикрива ушите и да връща към живот фикуси... - Усмихнах се. - Честно казано, бях разочарован, че не се случи нищо, докато бях в църквата. Защо по филмите винаги им се получава? Стана добре, че те срещтнах. И да, искам да се махна от тук, не знам как елфите гледат на странните места тип "Граф Дракула", но на нас, вампирите бързо ни омръзват, ако няма кръв... Затова съм твъдо "За..." Да отидем, където на теб ти харесва...
П.П. Избери си някъде и продължи там... :D