Re: Старият замък

by **Дийн Уинчестър** Вто Ное 09, 2010 8:54 pm

Усмихнах се и продължихме по коридора. В края Катерина видя още една стая, в която влезе. Аз се облегнах на касата на врата и наблюдавах как разглежда шкафовете. Изглежда любопитството не беше от качества, които е променила в себе си. Загледах се в една от картините на стената, докато Кат ровеше из стаята. Момичето на портрета ми беше познато.. само че не се сещах от къде... Бях потънал в мисли, когато чух някакво трополене. Обърнах се и видях Катерина на земята.
- Кат!! - извиках и отидох до нея.
Задушаваше се... В ръката си стискаше камък. "Ъх, пак вещици.." - помислих си и запратих камъка в другия край на стаята. Дишането и започна да се нормализира, но все още беше със затворени очи. Леко я повдигнах, като я държах с една ръка.
- Катерина!! Чуваш ли ме? Кат?!

by **Катерина Петрова** Вто Ное 09, 2010 9:00 pm

Болеше...имаше една ужасяваща пареща болка в гърдите все едно ме докосваха с нажежено желязо.Стиснах зъби,за да не извикам.Усетих,че Дийн ме повдигна,но просто не можех!!!Не можех да се изправя...какво по дяволите ставаше!!Та това е просто камък!Камък...Това беше единствената дума която беше останала в главата ми.Пред затворените ми очи преминаваха различни случки от миналото...и една по-специална.Лунен камък!
-Доб...
Тези три букви ми причиниха нова ужасяваща болка.Преглътнах и опитах отново.
-Добре...съм...
Леко отворих очите си.Опитах се да пробвам да стоя сама на краката си и като,че ли за момент успях преди отново да падна.Ъгх...

by **Дийн Уинчестър** Вто Ное 09, 2010 9:10 pm

Опита се да каже, че е добре, след което и да се изправи. Успях да я хвана преди да се строполи на земята. Оставих я да легне на дивана.
- Не се насилвай да се изправяш.
Осъзнах, че я държа за ръката. Приклекнах до дивана.
-Добре ли си? Боли ли те?

by **Катерина Петрова** Вто Ное 09, 2010 9:13 pm

Кимнах.Болката вместо да намалява като,че ли все повече се засилваше с всеки мой опит да се движа или дори да говоря.Реших за малко да не правя нищо...Подейства,но съвсем за малко.Защо един камък би ми причинил това?Освен...ако не е бил омагьосан.Вещици,вещици...винаги се бъркат там където не им е работата.

by **Дийн Уинчестър** Вто Ное 09, 2010 9:22 pm

Нямах представа какво да направя. Болката беше изписана на лицето и, а аз просто си стоях до нея, безучастен.. безпомощен... Със сигурност беше дело на вещици. Обмислях да и дам от кръвта си, но не знаех каква е магията. Кръвта ми можеше да влоши нещата. Надигнах се и седнах до нея.
- Ще се оправиш. Само не се движи. - усмихнах се и я погалих по лицето.

by **Катерина Петрова** Вто Ное 09, 2010 9:33 pm

-Мхм...
Тихо изрекох аз.Нямам и на идея колко време сме стояли така,но усетих,че се чувствам много по-добре.
-Това е...лунен камък...говори ли ти нещо?
Болката напомни за себе си и замълчах.

by **Дийн Уинчестър** Вто Ное 09, 2010 9:45 pm

- Лунен камък? - повторих.
- Да... - опита да каже, но отново я заболя.
- Не говори. - усмихнах се.
- Не знам много за него. Знам, че е част от някаква легенда. Ъм... за вампирите и върколаците. Някакви шамани ни "проклели". - засмях се. - Ние сме слаби на слънце, върколаците пък не могат да контролират трансформацията си по пълнолуние. Мисля, че камъка е свързан с тяхната част от проклятието. Само че е просто градска легенда...

by **Катерина Петрова** Вто Ное 09, 2010 9:50 pm

Кимнах което би трябвало да значи "Така е".Трябваше ми още време...След няколко минути казах:
-Който притежава камъка може да развали проклятието над вампирите и върколаците.За нас Слънцето вече няма да е проблем,а те ще могат да се трансформират не само на пълнолуние,а когато си поискат.

by **Дийн Уинчестър** Вто Ное 09, 2010 9:58 pm

- Не разбирам само защо е омагьосан. Това е просто легенда, нали?
Нямаше смисъл вещиците да си правят труда да го защитават в такъв случай. Магията над него несъмнено беше, за да го защити ако попадне в ръцете на някой като нас... И действаше много добре. Погледнах Катерина.
- По-добре ли си?

by **Катерина Петрова** Вто Ное 09, 2010 10:01 pm

-Да.
Направих опит да се усмихна.
-Много по-добре.
Внимателно се изправих на краката си.Когато се уверих,че няма да падна тръгнах към другия край на стаята където беше паднал камъка.Зачудих се дали отново щеше да ми подейства така,ако го докосна.Наведох се и...го взех в ръце.Изчаках една,две,три секунди.Нищо не се случи.
-Е...явно вече няма никаква магия над него.
Засмях се.

by **Дийн Уинчестър** Вто Ное 09, 2010 10:10 pm

Тя се изправи и отиде до камъка. Взе го...
-Е...явно вече няма никаква магия над него. - засмя се.
Озовах се до нея и бутнах камъка от ръката и.
- Я по-добре да не рискуваме отново.

by **Катерина Петрова** Вто Ное 09, 2010 10:13 pm

-Но той ни трябва Дийн!
Противопоставих му се аз.
-Не разбираш ли?С него можем да развалим проклятието!!
Той само поклати глава.
-Чуй ме Дийн!
Хванах главата му с ръцете си.
-Той ни е нужен.
Бяхме на прекалено опасно разстояние един от друг.

by **Дийн Уинчестър** Вто Ное 09, 2010 10:24 pm

-Той ни е нужен. - каза и хвана лицето ми в ръцете си.
За миг забравих за камъка, за вещиците, за проклятието... за всико. Не отделях поглед от нея. Хванах едната и ръка и след което се наведох и леко докоснах устните и с моите. Какво правех? Но тя не помръдваше.. дали го искаше или просто беше също толкова стъписана от действията ми, колкото и аз самия?

by **Катерина Петрова** Сря Ное 10, 2010 12:00 pm

Тогава той ме целуна...Честно казано не знаех какво да правя да се отдръпна ли...или да продължа.В крайна сметка леко се отдръпнах.
-Дийн...
Започнах,но нямах сили да продължа.

by **Дийн Уинчестър** Сря Ное 10, 2010 12:08 pm

-Дийн... - каза и леко се отдръпна.
Пуснах ръката и и също се отдалечих от нея.
- Аз... съжалявам. Не.. не знам какво ме прихвана.
Ето още едно доказателство, че не мога да се контролирам около нея. Дийн,време е да го преодолееш, глупак такъв. - помислих си.

by **Катерина Петрова** Сря Ное 10, 2010 12:33 pm

-Спокойно!
Засмях се.
-Няма пак да те убивам нито ще ти ударя шамар.Преминахме през това.
Усмихнах се.

by **Дийн Уинчестър** Сря Ное 10, 2010 12:38 pm

Засмях се. Последното, за което мислех е, че може да ми удари шамар.
- Хм... добре е да го знам. - усмихнах се.
Видях камъка на земята.
- Иии... за какво ти е камъка? Така или иначе можеш да се разхождаш на слънце, какъв е проблема? - погледнах я.

by **Катерина Петрова** Сря Ное 10, 2010 5:21 pm

-Да,но представи си да нямаме нужда от това.
Посочих моето колие и неговия медальон.
-Ще е много,много по-добре.Разбира се първо трябва да намерим вещица или вещер който да е на наша страна.
Замислих се.

by **Дийн Уинчестър** Сря Ное 10, 2010 5:35 pm

- Да, но така ще развалим проклятието и над върколаците. А все си мисля, че не е много добра идея. Ще си се превръщат, когато искат. Което означава, че постоянно ще са достатъчно силни, за да ни убият. Замисляла ли си се над това? - усмихнах се.
- А и от къде, по дяволите, ще намериш вещица, която да е на наша страна?! Аз досега такава не съм срещал.

by **Катерина Петрова** Сря Ное 10, 2010 5:50 pm

-Ами...
Ъъъ това беше труден въпрос.
-Ще срещнем...
Все пак надеждата умира последна.
-Но като за начало...хайде да вземем камъка с нас,пък по-натам ще му мислим.Какво ще кажеш?
Нямах търпение да се махна от този замък.

by **Дийн Уинчестър** Сря Ное 10, 2010 6:04 pm

- Каквото и да кажа, няма да е от значение. Наумила си си, че трябва да вземем камъка. Но за протокола, не искам да го правим. Аа... и ти повече няма да го пипаш.
Хванах я за ръката и и попречих да вземе лунния камък.
- Нали не искаш пак да пострадаш?

by **Катерина Петрова** Сря Ное 10, 2010 6:18 pm

-Няма да пострадам!!Повече не може да ме нарани!Магията се е изчерпала.
Кимнах.
-Спокойно.
Отидох до камъка и го взех.
-Ето..нищо ми няма!
Усмихнах се,за да го успокоя.Тогава реших малко да се позабавлявам.Направих се,че отново започвам да се задушавам.
-Катерина!
Чух го да вика и се озова до мен,а аз започнах да се смея.
-Ама ти наистина ли ми се хвана?
Попитах го през смях.

by **Дийн Уинчестър** Сря Ное 10, 2010 6:24 pm

Тя взе камъка.
-Ето..нищо ми няма! - усмихна се.
И тъкмо, когато щях да се усмихна в отговор, тя отново започна да се задушава.
- Катерина!!! - извиках и отидох до нея.
-Ама ти наистина ли ми се хвана? - смееше се насреща ми.
- Ти побърка ли се?! - изкрещях.
- Знаеш ли как ме изплаше?! Какво ти става, по дяволите?! - не спирах да викам срещу нея.

by **Катерина Петрова** Сря Ное 10, 2010 6:29 pm

-Уоу,уоу..Дийн успокой се бе!
Не очаквах реакцията му да е чак толкова...толкова остро.
-Това беше шега!
Но той не ме чуваше.
-Спри да ми крещиш!!!
Извиках най-накрая и аз.

by **Дийн Уинчестър** Сря Ное 10, 2010 6:36 pm

-Спри да ми крещиш!!! - извика.
Млъкнах за момент и я погледнах.
-Не беше никак смешно! - казах с малко по-спокоен тон.
-Изплаши ме. Помислих, че пак...се задушаваш...

by Sponsored content