Пейката на брега

Обожаваше плажа,много обичаше да усеща мирисът на морския бриз. Помогнаха и да стигне до тук. Нейната помощничка Грета,която един път дневно я водеше на място по неин избор. Днес на ред беше морето от години не бе го виждала.
Настания на пейката,като отстрани остана сгънатата количка.
-Ще се върна до 1 час,ще отида да напазарувам и ще се върна да те взема.
Каза Грета и след това леко я зави с едно малко одеяло и и подаде книгата:
-Не се тревожи Грета,аз няма къде да мръдна.
Грета я спогледа леко злобно,защото не и се понрави шегата и тръгна. Фей отвори книгата и започна да чете.

Фей вдигна глава от книгата и когато погледна на горе,вече виждаше познато момиче. Това беше онова момиче от ресторанта. Усмихна и се леко,като дръпна малкото одеяло и каза:
-Да заповядай.
Малко не обърна внимание на това,че знае името и защото остана с впечатлението,че се е била представила:
-Радвам се пак да те видя Алис...
Тя се беше представила,като искаше да седне на масата и тя се надяваше да е запомнила името:
-Нали така се казваше,малко съм разсеяна в последно време.

Кинигата беше на руски и бе възможно,ако не бе учила руски да не може да прочете заглавието. Затвори я леко усмихна и се леко и каза:
-Чета "Онегин" на руски е и сигурно би те затруднило.
Четеше на родния си език но нямаше да се издаде,че е рускиня,защото живееше много от дълго тук и я научиха да не говори с диалект или поне не толкова фрапантен:
-Знам няколко езика и чета на този,който най-малко знаят хората,за да не знаят,какво чета.
Засмя се леко нямаше смисъл но поне така можеше да се измъкне.
-И ти ли като мен обичаш плажа?
Беше любопитна да научи,защото Алис беше тук,за да може да намери общи неща. Така обичаше да прави,не бе от онези затворените,който мразеха да говорят с хората.

Тя знаеше,че е магосница е и Фей знаеше,че пред нея стой вампир или поне предусещаше. Поклати леко глава и каза:
-Трябваше да се досетя,че знаеш за мен...
Засмя се леко,прие го доста спокойно. Погледна към морето след това към нея и каза:
-Винаги съм го знаела още щом започнах да говоря,надигах на пръсти и крадях книгите на татко от бюрото.
Усмихна се това бяха светлите спомени но нямаше да каже нищо повече. Че е от много известно магйосническо семейство,което е убивано за голямата си мощ. А,Фей бе една от най талантливите не защото бе единствената останала,а защото имаше много по силна дарба.
-Но не се занимавам с това много обичам повече новите технологии.
Беше минал цял час и Грета пристигна усмихна се леко на новата приятелка и каза:
-Съжалявам но е късно и трябва да се прибираме.
Фей се усмихна леко и каза:
-Да ще се видим някой друг път. Каза Фей и след това двете тръгнаха към колата.

п.п:Много те чаках.

Тази пейка бе грабнала вниманието и може да се каже,че я обичаше. Грета я закара много бързо и я остави там но искаше да остане с нея. Фей се обърна и каза:
-Грета моля те искам да съм сама,искам да почета книга сама моля те!
Грета кимна,целуна я по бузата и каза:
-Добре Фей,оставам те да си почетеш книгата,обади ми се когато искаш да се прибереш.
Кимна леко и тръгна,като на няколко пъти се обръщаше да провери,дали е добре.
А,тя отвори една книга отново "Онегин" и зачете но бе на руски,което и носеше невъобразима меланхолия по отминалите дни. Искаше и се да бъде там искаше и се да бъде сега там да усеща студа там. А,тук бе топло носеше една компринена пола,която никога нямаше да се развее,защото не можеше да стане от стола.