Лилавата поляна

by **Tamarah Eveline** Съб Ное 06, 2010 7:51 pm

Мислейки си за хиляди неща, стигнах до една полянка. Цялата беше обсипана в малки цветчета и изглеждаше лилава, заради цвета им. Носеше се страхотна миризма. Много харесвах тези цветчета, бяха ми от любимите. Имаха мирис, но беше съвсем лек и ненатрапчив. Седнах по турски на земята и се загледах в облаците. Когато реших да се разходя ми се искаше да отида на някое оживено място, за да се запозная с хората живеещи тук, но тъй като не познавах околността се озовах на не-населено място. Въпреки това ми се струваше че чувах някакви стъпки.

by **Катерина Петрова** Съб Ное 06, 2010 7:57 pm

След като пристигнах в града първата ми работа беше да го разгледам.След два часа вече знаех абсолютно всичко къде се намира.Преди да се прибера реших да мина през някаква лилава поляна.Както се разхождах видях едно момиче.Реших да се запозная.Все пак ми трябваха познати.Тръгнах към нея с тихи стъпки.Тя до последно не ме забеляза.
-Здрасти.
Казах и тя явно се стресна.

by **Tamarah Eveline** Съб Ное 06, 2010 8:26 pm

Явно беше, че някой идваше към мен. Усещах вибрациите по Земята. Въпреки това, когато чух "здрасти" се стреснах. Поздравът идваше от момиче с хубава кафява коса. Странно беше, че забелязах първо това, при положение, че момичето беше много красиво. Усмихнах се широко и я поздравих на свой ред:
- Здравей! Аз съм Тамара. - подадох ръка, за да се запознаем.

by **Катерина Петрова** Съб Ное 06, 2010 8:30 pm

-Аз съм Катерина.
Хванах ръката й.Не беше човек това беше ясно,но какво беше?
-От одавна ли си в града?
Попитах,за да завържа някакъв разговор.Докато момичето все още обмисляше въпроса ми аз огледах поляната...Не беше лоша макар,че бях виждала доста по-хубави през дългото ми обикаляне из различни градове.

by **Tamarah Eveline** Нед Ное 07, 2010 9:32 am

Когато се здрависахме, усетих, че ръката и беше много студена. Зачудих се, дали беше човек. Не, не беше човек, но какво можеше да бъде? Елфите винаги са знаели за съществуването на различни митични същества, освен тях, но през моя живот се бях срещала с прекалено малко, за да знам точно какво е момичето срещу мен. Отговорих и:
- Всъщност съм тук от доста скоро. Пристигнах сутринта. Ами ти от скоро ли си тук? - попитах на свой ред. Чакайки отговора, не се сдържах и попитах.: - А какво същество си?
Не знаех дали е прието да се питат подобни неща, но бях сигурна, че не е човек.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 12:32 pm

-Аз дойдох преди три часа.
Усмихнах се леко.Въпроса й ме изненада.Беше смела.
-Човек съм.
Беше прието да не издаваме какви сме,ако не познаваме достатъчно събеседника ни.Е аз я познавам от три минути...не е достатъчно.

by **Tamarah Eveline** Нед Ное 07, 2010 1:29 pm

- О, значи и ти си от скоро! Когато тръгнах да разглеждам града ми се искаше да отида на някое оживено място, където да се запозная с някого, а попаднах тук. Истинска изненада беше за мен, когато те видях. Откъде идваш? - попитах, избягвайки темата за това, че ми каза че е човек. Сигурна бях-не беше, но явно не искаше да ми се довери. А и като каза, че е човек, ако наистина беше, въпросът щеше да я очуди много. Както и да е. Не я винях че не ми каза истината, все пак още дори не се познавахме, знаехме само имената си.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 1:34 pm

-Аз съм от всякъде.
Тя ме погледна учудено.
-Не ме гледай така!Истина е!Често се местя и за това не мога да кажа,че съм от едно определено място.
Засмях се.Аз продължавах да се чудя какво беше тя,че не е човек,не е,но какво е тогава?Ако беше вампир или върколак щях да го усетя,но не...тя беше нещо различно.

by **Tamarah Eveline** Нед Ное 07, 2010 2:38 pm

- И аз не мога да се похваля с място от което съм. От съвсем малка живея все на различни места. - споделих, макар че тя не ме попита.
Постояхме малко, като всяка се беше замислила за нещо. Накрая казах:
- Искаш ли да се поразходим?-предложих, защото седяхме на едно място, и я попитах: - Ти познаваш ли някого тук? Свикнала съм с новите места, където не познавам никого, но винаги е малко трудно да завържеш приятелства...

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 3:12 pm

-Окей.
Тръгнахме да се разхождаме.
-Ами...ако в града има някой който се е преместил от старите ми познати значи да познавам.
Засмях се.
-Иначе не.Те си първият човек с който се запознавам.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 4:07 pm

Тъкмо пристигнах отново в града и реших да пообиколя малко с колата. Минах покрай някаква лилава поляна, беше пълна с цветя. Загледах се и в далечината видях познат силует. Не може да бъде.. - помислих си. Слязох от колата и се запътих към нея.
- Кат? - извиках, когато стигнах до двете момичета.
Наистина беше тя.
- Мина доста време. - усмихнах се.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 4:15 pm

Тъкмо тамара щеше да каже нещо когато чух гласа на...нее не е възможно.Обърнах се бързо.Беше точно той!!Както го помнех!...Бързо се осъзнах.
-Дийн Уинчестър...
Засмях се.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 4:23 pm

- Същият. От плът и кръв... е, почти. - свих рамене.
- Значи все пак ме помниш? Очаквах, че си ме забравила вече. - засмях се.
Тя все още ме гледаше стъписано.
- Е, така ли ще стоиш? Няма ли прегръдка?

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 4:27 pm

-Прегръдка след всичко?Не мисля така.
Засмях се.
-Познаваш ме...Не ми минава лесно.
Погледнах към Тамара.
-Това е Тамара.Запознахме се преди малко.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 4:42 pm

- Тамара?
Имаше нещо странно в това момиче. Не беше човек.. не беше и вампир. С времето се научих да разпознавам и върколаците... но тя беше различна.
- Както вече разбра, аз съм Дийн Уинчестър. Стар приятел на Катерина. - усмихнах се и стиснах ръката и.
След което се обърнах към Кат.
- Е стига де. Какво толкова? Не го ли забрави вече? Освен това не можеш вечно да ми се сърдиш.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 5:10 pm

-Оо не ме предизвиквай,скъпи!Знаеш,че мога да бъда много,много лоша.
Усмихнах се предизвикателно.
-Искате ли да отидем някъде??
Попитах.
-Скучно ми е тук.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 5:14 pm

- Знам, че не можеш да бъдеш чак толкова лоша. - засмях се.
-Искате ли да отидем някъде?? Скучно ми е тук. - каза тя.
- Хм.. тъкмо започнах да се притеснявам каква е тази промяна в теб. - усмихнах се.
- Полянки с цветя... последното място, на което ще си помисля, че мога да те намеря.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 5:27 pm

-Е...времето минава и "хората" се променят.
Засмях се.
-Та искате ли?
Попитах отново.

by **Tamarah Eveline** Нед Ное 07, 2010 5:31 pm

Някакво момче, на име Дийн дойде при нас и с Катерина завързаха разговор. Изглежда се познаваха отдавна.
- Е, изглежда има някой тук, който познаваш. - казах й, а след това се усмихнах на момчето и рекох.- Вие идете някъде, ако искате. На мен тук ми харесва, но така или иначе ще се прибирам вече.
Помислих си, че е имало нещо между тях, затова реших да ги оставя сами. А и никак не обичах да се чуствам като третият човек в един диалог.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 5:36 pm

- Променят? Значи вече си падаш по такива места?
Огледах се наоколо.
- Хм... наистина ме изненадваш, Кат. - засмях се.
Тогава Тамара каза, че искала да се прибира.
- Сигурна ли си? Мисля, че е по-добре да дойдеш. Като че ли само ти я спираш да ме убие. - засмях се. - Не обича да го прави пред свидетели. - пришепнах и отново се ухилих.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 5:40 pm

-Дийн!
Придобих сериозен вид.След това казах тихо така,че само той да ме чуе.
-Тя не знае,че сме вампири!Какво си мислиш,че правиш?
Попитах го ужасно строго,а после добавих на по-висок глас.
-Тамара...хайде ела.Ще е по-забавно..Не искам да съм сама с...него.
Кимнах към Дийн.

by **Tamarah Eveline** Нед Ное 07, 2010 5:46 pm

Те продължаваха да се шегуват помежду си, но все пак реших да остана. Чух какво Катерина каза на Дийн. Елфите също имаха много добре развит слух. Не показах това с нищо, обаче. Продължих да се държа по същия начин.
- Е добре, ще остана. - казах го сякаш това е голяма саможертва, но се засмях. - Пък и така може да опазя един човешки живот. Къде искате да отидем? - попитах ги и се усмихнах.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 5:54 pm

- Какво като не знае... ще разбере рано или късно. - казах тихо на Катерина и се усмихнах.
Тя продължаваше да ме гледа лошо, което само ме разсмиваше.
-Тамара...хайде ела.Ще е по-забавно..Не искам да съм сама с...него. - каза като се обърна към момичето.
- И аз те обичам, скъпа. - засмях се.
В крайна сметка Тамара се съгласи да дойде с нас.
- Където кажете. Колата ми е ето там. Вие водите. - усмихнах се и посочих паркираната наблизо импала.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 5:58 pm

Стрелнах го с вбесен поглед.За бога толкова години минаха,а все още се държи така!Вбесява ме!!
-Какво ще кажете да отидем на пясъчните скали?Чух,че е много хубаво място.
Усмихнах се на Тамара.

by Sponsored content

Лилавата поляна

Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна

Re: Лилавата поляна