Паркът с езерото

Направих се на кавалер, оставяйки Тамара да избере мастото, където да отидем. Вървяхме няколко минути, най - много двайсет, докато стигнахме до някакъв парк.
- Пикник звучи добре. - Казах и се ухилих. По навик започнах да се оглеждам за някой случайен минувач, който да ми послужи по предназначение, но после се сетих, че събеседничката ми не е голям фен на венозната и артериална кръв. - Няма да проявявам претенции, вземи едно кафе и за мен, не съм пил отдавна... - Усмихнах се и я изпратих с поглед. Мястото наистина беше хубаво, ако бях човек сигурно щях да усетя вятъра, който изобилстваше в последните няколко дни, днес не правеше изключение. Седнах на една празна пейка и зачаках Тамара.

Бях се замислил, колкото и рядко да се случва, когато усетих присъствието на Тамара, което сякаш от нищото се беше появила на картата на съзнанието ми. Вървеше към мен, усмихната, носейки три кафета.
Обясни ми, защо са три и се разсмя.
- По навик. - Обясних аз, от своя страна, защо се оглеждам наоколо. Ухилих се идотски, за да не изглеждам страшен... Тамара ми подаде кафето. Веднага го пробвах, беше... ужасно. Меко казано, защото имаше вкус на течно тофу. Исках да го изпия наведнъж, на две или три глътки. Остана малко на дъното, когато почти не се задавих, чувайки следното: "Искам да те попитам...например ако си жаден, можеш ли да пиеш от моята кръв?" - Да, почерпката определено ще ме спре... Изглеждаш ентусиазирана. - Погледнах я невярващо. - Това не е хубаво. Ако съм жаден, ама наистина жаден, мога да пия от кръвта на всичко, твоята ще е като "Сникърс" пред кръвта на някоя улична котка, например...

- Ако бях човек, сигурно шях да изпия четири... Но в тази ситуция предпочитам да пропусна. Ще започна с най - важното: обичам "Сникерс"... Другото е на заден план, но щом се интересуваш... Не съм оттук, както предполагам вече си забелязала. Пристигнах днес, последните няколко години се местя постоянно, не се задържам никъде, защото след известно време, хората започват да ме подозират, сещаш се за какво говоря. Преди 15 години в родния ми град се разби самолет... Имахме нещастието, да сме на неподходящото място в неподходящото време. Аз щях да умра, но нямах този късмет, защото по погрешка бях превърнат във вампир... - Замълчах за няколко секунди. - Е, елфке... Твой ред е, да разкажеш нещо за себе си.

- Досега си мислех, че моят живот е интересен. Но... Крал Хенри? Не че някога съм се интересувал от английска история, но това име звучи адски познато. А елфическите гори... Не знам да ли осъзнаваш, че туко - що ми разкри нещо толкова важно. Звучи... Удивително, а аз доста тудно мога да бъда вчечетлен. Всъщтност, в момента говоря с истинска кралска особа... - Наистина днешната ми разодка не беше напразна. - Не мога да повярвам, че си толкова нормална... Не ме разбирай погрешно, просто не мога да се изразявам както трябва, имах предвид естествена. - Трябваше да започна да гледам на всета по различен начин...

- Ами... Като за начало, не съм наследник на аристократи, баща ми беше инжинер в Далас. Водех съвсем нормален живот, имах голямо семейство, приятели и всичко... Само че, не на всички ни е предречено щастие, нали? Толкова исках да ми се случи нещо интересно, някое приключение и когато се случи, копнеех за обикновения си провинциален живот. Бях скучен, предсказуем и вечно летящ в небеста... Сега, когато изгубих всичко, не ми пука, да става каквото ще. Това е човешкия ми живот, общо взето... - Изхвърлих пласмасовата чаша от кафе в кошчето, което се намираше от моята страна на пейката. - Кое е най - интересното нещо, което ти се еслувало за 500 одини?

- Не знам, дали на вашите ша-ля-ля празници са разрешени фотоапарати, но наистина ми се иска да видя някоя и друга снимка от там, така че, догодина, ако все още помниш мен и аз помня теб, ще направиш няколко и ще ми ги покажеш. - Отново се ухилих тъпо. - Мисля, че прекалено превъзнасяш представите си за нас, вапирите... Повечето са в нещо като "семейства", кланове, както искаш ги назовавай, значението е сходно, а други, като мен са единаци. Семействата ловуват и пребивавт заедно, често незабележими сред хората, докато на нас, единаците, ни е по - трудно да се пркриваме. Абе сбъркана история сме...

- Разбира се, че е скучно, но се свиква и става рутинно задължение, все едно да ти скучно, когато закусваш сам. Зависи от човека, в случая от вампира... Не е хубаво да си доверчива, не всички могат да запазят самоконтрол толкова добре, колкото мен. Е, факта, че не съм жаден също има значение, но като цяло си в безопасност, поне така мисля, в компанията ми. - Замислих се над последния въпрос на Тамара. - Мисля да остана за известно време, но още не съм си харесъл никъде, където да живея. Всъщтност не е необходимо, стига да има свестен хотел, не че съм претенциозен... Много говоря, а? - Казах и се засмях.

- Три вампира за един ден... Ако това не те накара да пуснеш фиш, не знам кое. Аз обикновено избягвам компанията им. - Усмихнах се, отговаряйки на усмивката на Тамара. - Днес срещнах само теб, но не се оплаквам. Ти си първия елф, който срещам и със сигурност ме накара да харесвам расата ви, ако всички са като теб, значи сте страхотни, в пъти повече, от вампирите... - Няколко секундна пауза. - Права си, не сме единствените свръхестествени същества, усещам го, но това не е повод, да остана тук, колкото повече хахута на едно място, толкова по - голям шанс, да бъдем разкрити...

- За какво се извиняваш? - Усмихнах се. Замислих се за момент, след което продължих. - Значи... Относно върколаците. Това е... Как да се изразя... Като войната между кучетата и котките, не че са си направили нещо един на друг, просто сме си неприятни едни на други, това е. До сега съм срещал един или двама и ми се иска повече да го правя. Това за среброто не знам... Предполагам, че е нещо като градска легенда, но не ми се иска да пробвам, може би не съм достаъчно смел, знам ли... Слънцето е в пъти по - силно за нас и ако нямаме някаква защита срещу него, можем да изгорим. Аз, за щастие имам. - Усмихнах се и размахах китката си пред нея, на единия ми пръст имаше пръстен. - Това за дървения кол... Мисля, че наистина действа, не че съм пробвал, просто имам такова чувство. - Отдъхнах си. - Ами елфите? Как могат да умрат, щом издържат на болка?

Изслушах внимателно тамара, след което заключих:
- Все повече започвам да харесвам елфите. - Казах и се усмихнах. Преди години дори не си бях помислял, че някога ще седя на пейка с елфка и ще обсъждаме какво може да я убие и какво не. хората са прави, когато казват, че за всичко си има първи път. - Изглеждаме адски абсурно отстрани, обсъждайки такива неща... - Разсмях се.

Замислих се... Единствената норка, която бях виждал, беше мъртва и направена на палто. Предпочетох да не споделям това с Тамара...
- Норка? Аз не съм имал дори котка... Значи... Филми - харесвам ужаси и трилъри, сигурно съм първият вампир, който харесва подобни неща... - Засмях се. - Книги - криминални романи, всичко в стил "Шерлок Холмс", а за домашния любимец обесних преди малко... Не ме бива с животните, особено с кучетата. Никога не съм имал и нямам изградени навици, как да се грижа за тях. Твой ред е - филми, книги, музика и разбира се, за бъде разпита съвсем кръстосан, нещо допълнително, по твой избор.

Кардам беше излязал на следобедна разходка. И понеже не си падаше по шумни и пренаселени места тръгна из парка. Пътем си хапваше голям шоколадов сладолед във вафлена кофичка и с глазура от боровинки. Беше го купил от будка в началото на парка. Докато вървеше стигна до езерото. Загледа се в красивата гледка и същевремено си дояждаше сладоледа. Изведнъж дочу стъпки. Погледна и видя привлекателно момиче, да се приближава. Съдейки по миризмата, а ветрецът идваше откъм нея беше човек.
- Здравейте - поздрави я Кардам.