Пицария "Candice"

by **Фей Ейнджел** Нед Ное 14, 2010 4:01 pm

Помогна и помошница,която идваше от време на време да и помага. Имаше много млади хора,който я наблюдаваха много странно. Намести се на една маса където нямаше много хора и бе в края на залата.
Мразеше да буди съжаления е хората,за това просто ги избягваше. Поръча си една "Капричоза" и кола но не много,за да не се наложи да ходи в тоалетна това беше най-големия позор за нея. Бе готова да бъде жадна цял ден. Хапна малко но загуби малко апетит. Разчисти място и сложи лаптопа,като бързо и чевръсто цъкаше,като правеше поредната програма.

by **Джейс Пейн** Нед Ное 14, 2010 4:41 pm

След като излязох от макдоналдс ми се дояде сладолед. Тръгнах да търся някоя пицария, където може би в менюто имат сладолед. Голеееми топки сладоладед. Можех да ги ям цял живот обожавах сладолед! Стигнах до някаква пицария 'Кандис'. Влязох вътре и беше пълно (както винаги! Където и да е отида е пълно!) Имаше само една маса на която беше седнало едно момиче. Беше инвалид. Аз съм толерантен човек. Затова отидох да седна там.
- Може ли да седна? Навсякъде е пълно.

by **Фей Ейнджел** Нед Ное 14, 2010 4:49 pm

Фей имаше много лъчезарна усмивка и се държеше много мило с хората. За това просто показа празния стол и весело каза:
-Да заповядай.
Не завиждаше на хората но мразеше да я съжаляват но се държеше мило и обичаше да контактува с тях. Тя бе като всички,макар и да беше маг:
-Малко е пълна ...
Огледа се леко изведнъж цялото заведение се бе напълнило.

by **Джейс Пейн** Нед Ное 14, 2010 4:53 pm

Усминах и се.
Махнах с ръка да извикам някой сервитьор.
- Да моля?- каза сервитьора.
- Искам голяма, много голяма мелба. Предлагате ли със 5 топки различен сладолед?
- Да.
- Искам със шоколад, ванилия, лимон, кафе и ягода.
- Веднага.
Обърнах се към момичето.
- Как се казваш? - веднага я питах.

by **Фей Ейнджел** Нед Ное 14, 2010 5:02 pm

Подаде леко ръката си към него,ръката и бе много мека и нежна:
-Приятно ми е аз съм Фей.
Е не беше така истинското и име но тук,така се казваше,беше с сменена самоличност и сега беше с това име. Цял живот е бягала но никога не се бе озлобила просто го приемаше,като факт и това,че семейството и е много търсено.
-Много сладолед,ще успееш ли да го изядеш?
Леко се засмя но не подигравателно,а защото тя никога нямаше да изяде толкова сладолед:
-Мен с сигурност,ще ме заболи гърлото.

by **Джейс Пейн** Нед Ное 14, 2010 5:07 pm

- Ще се изненадаш колко бързо даже ще ги изям. Обожавам сладоледа. Не мога без него. - засмях се. - По същество. Ти какво си? Това място трябва да го кръстят Фантазиохел. Звезди видях, вампири видях.. Така, че все си нещо нали? - засмях се докато чакам отговор и сладоледа.

by **Алис Кълън** Нед Ное 14, 2010 5:10 pm

Реших да е разходя малко сред хора.. Бях ловувала на скоро така че нямаше опасност от жертви.. Дочух интересен разговор в една пицария и веднага влязох вътре.. Нямаше много свободни маси затова просто се запътих към двама непознати.. Усмихнах им се учтиво..
- Може ли да сена при вас.. ?? Тук няма много свободни маси .. - казах тихо с престорено смущение.. поне можех да се похваля с това че съм добра актриса.. Надявах се да няма проблем.. Момичето беше инвалид.. Това не ми направи впечатление.. Вече знаех какво е.. Всъщност и момчето беше като нея.. И двамата бяха магьосници.. Момичето щеше да дойде у нас.. но за какво не можех да преценя.. Зачаках търпеливо да ми отговорят.. не че щях да ям но все пак исках да се запознаем

by **Фей Ейнджел** Нед Ное 14, 2010 5:15 pm

Преди да дойде момичето,което всъщност беше вампирка. Леко се засмя и каза:
-Да тук ме усещат много по бързо от колкото...
Леко се закашля защото не трябваше да казва от къдее:
-От родния ми град,аз съм магйосница...
Но след малко бе прекъсната,не се ядосваше усмихна и се леко,макар и да не бе много сигурна в това,че е вампирка,нямаше им много доверие но това не и попречи да се държи мило и добре:
-Да няма проблем.
Подаде леко ръката си,като се очакваше от момичето да се доближи до нея,защото Фей не можеше.
-Аз съм Фей!

by **Лукас Койл** Вто Ное 23, 2010 8:25 pm

Лука поведе Фей към пицарията "Candice" без да предполага, че девойката вече е била тук и преди. Почти през целия път той дрънкаше абсолютни глупости, все от рода на това как той също няма кой знае какъв забележителен опит със срамежливи момичета, така че вероятно двамата щели да си говорят пълни глупости.
Лукас издърпа един от столовете на масата в страни, за да направи място за инвалидната количка на Фей и застана пред нея, така че да може да я гледа право в очите.
-Престигнахме. Тук дават най - хубавия сладолед. - настоя Лукас, вдигайки едната си вежда подозрително. - Сега можеш да си поръчаш от твоя безвкусен, розов сладолед докато аз се наслаждавам на моя. - засмя се весело Лука, чакайки сервитьора да им обърне внимание.
- За мен три топки сладолед - две шоколад и една банан. За дамата... каквото си поръча. - Лукас беше очарователен. Всеки път, в който се усмихне, лицето му започваше да сияе. Имаше нещо в погледа му, обаче, което като че ли казваше " не съм толкова добричък, колкото си мислиш".

by **Фей Ейнджел** Вто Ное 23, 2010 8:37 pm

Прехапа леко устни като погледна менюто и се опита да не го гледа. Успя за секунди но след като свали менюто каза:
-Искам една със сметана,ягода,банан и пъпеш....
Засмя се леко и след това каза:
-Може ли и от цветните пръчици отгоре?
Сервитьора кимана и прие поръчката. Фей се облегна леко на зад,защото я заболя леко гърба но му се усмихваше. Имаше нещо в погледа му,което подсказваше нещо. Най-сетне усети,усети енергията му и вече знаеше,че е върколак. Той попадаше в графата на интересите и. Огледа стаята и видя,как няколко момичета го гледаха втренчено и си точиха зъбите. Малко я стресна но след това се усмихна,спомни си за времето,когато не можеше да яде сладолед:
-Сигурно мислят,че съм ти сестра...
Като намекна за момичетата който го гледаха. След това сложи къдравата си коса зад ушите но тя отново падна на лицето и.

by **Лукас Койл** Вто Ное 23, 2010 8:44 pm

Лука като че ли долови притеснението на момичето със себе си. Начина, по който изрече последните си думи, го накара да се ядоса. Как можеше момиче, което изглежадаше като нея да има толкова ниска самооценка?!
-Има ли значение какво си мислят? - попита Лукас, извръщайки леко глава в страни. Фей бе права. Няколко от момичетата на съседните маси бяха впили поглед в него. По - смелите му се усмихваха уверено, а останалите просто го гледаха със скрито въодушевление. И като че ли на пук на тях и на самата Фей, Лука протегна ръка напред и хвана пръстите й със своите. Можеше да се закълне, че е чул как няколко от момичетата се пръснаха от яд - като балони.
-Не се притеснявай... Мислех да ти гледам на ръка. - засмя се Лука, гъделичкайки дланта й. Кожата й бе нежна като кадифе. - Я, май ти гори къщата! - възкликна Лукас, но Фей отдръпна ръката си, знаейки какво ще направи мъжа пред нея. Двамата се засмяха в един глас, когато бяха прекъснати от сервитьорката, която ги оглеждаше със същата изненада, като останалите момичета. Сега Лука разбра какво имаше в предвид Фей. Очевидно не й се случваше за пръв път. Сервитьорката остави сладоледа в малки, красиви купички пред двамата и си замина.

by **Фей Ейнджел** Вто Ное 23, 2010 9:04 pm

Кимна леко след това взе лъжицата и каза:
-Е,бон апети!
Щеше да го каже,за малко и на руски но се възпря. Взе от пъпеша и щом го вкуси леко въздъхна от удоволствие. Обожаваше всички плодови неща,а пъпеша бе невероятно ароматен.
-Спокойно случвало ми се е и друг път,понеже съм студентка първа година и понякога някой силни момчета ми помагат с количката,защото стълбите са много сложни...
Усмихна се,като отново гребна с лъжичката:
-Гледат ме завистливо и сякаш мислите им преминават през тялото ми.
Но пъпеша бе невероятен и съвсем спонтанно,гребна от него и подаде на пред:
-Трябва да опиташ пъпеша невероятен е...

by **Лукас Койл** Сря Ное 24, 2010 11:39 am

Лукас все по - често започваше да се впечатлява от възможностите на Фей. Скачаше от тема в тема толкова небрежно, че на моменти самия той забравяше странното им запознанство и факта, че момичето се срамува. В рядките такива случаи, Фей започваше весело да бърбори. Докато я слушаше как говори, Лука ровеше из купичката и със сладолед, смесвайки трите топки в една средно гъста "каша" с изключително странен цвят. Той облиза лъжицата и с удоволствие каза:
-Това е моя специалитет... Ако не беше алегрична към шоколад сега вече щеше да си го кусала и да го боготвореше. - мъжа замлъкна за секунда, колкото да загребе още малко от сладоледа си и преди да вкуси, каза:
-Това, че момчета от университета ти помагат не значи че е било от съжаление. Може и да са намерили нещо хубаво... - след което, като че ли по неин пример, Лука добави закачливо - Но със сигурност няма да се отнася за вкуса ти за сладолед, защото него определено никъде го няма. - русокоското се засмя с глас, след което предизвикателно вдигна вежди:
-Може ли да повториш онази част за силните мъже, защото като че ли ми се стори, че ме нарече силен...

by **Фей Ейнджел** Сря Ное 24, 2010 5:07 pm

Той отбеляза много странен факт. Тя се изчерви,защото в нейното съзнание го виждаше,като най-силния мъж. Тези мускулите,плочките по корема му,невероятната му небрежно разрошена и перфектна коса,очите му...
Май нещо се разсея,закашля се леко,като малко се задави с сладоледа,защото го гледаше и мълчеше отново,поклати леко глава и каза:
-Ами...-пъхна една лъжица и се опита да измисли нещо-Ами,съдейки по погледите на момичетата тук,може да се каже,че ако не си силен,ще бъда разпъната на кръст...
Присви леко устни искаше да му обясни,как го вижда но смота нещо,което пак биеше към непоносима тема или не много подходяща:
-Количката ми вечно има една книга или лаптоп,защото винаги работя по някакви програми и само Грета или по силни мъже могат да дигнат количката ми.
Да определено понякога доста товареше количката си:
-Може да се каже,че много,често прекарвам сама времето си и трябва да го уплътнявам,затова нося много неща със себе си...
Може би малко се бе разговорила,сложи къдревото си кичурче зад ушите и се усмихна,сладоледа бе погубен и нищо не бе останало. Поклати леко глава и каза:
-Добре де,ще бъда честна....
Прехапа леко устни и се изчерви:
-Не няма да кажа!
Засрами се много от това и реши да не казва,че харесваше мускулите му,очите му и всичко в него.

by **Лукас Койл** Сря Ное 24, 2010 8:03 pm

През цялото време докато говореше, Лука следваше начина по който косите й се движеха. Като че ли къдриците й бяха еластични и се опитваха да го хипнотизират. След като успя да изяде почти цялата си купичка със сладолед, решил, че е преял, Лукас я избута напред, продължавайки да слуша Фей.
Беше много сладка, когато започнеше да обяснява нещо. Като че ли цялата й свенливост изчезваше.
На времето Лука много приличаше на нея - винаги носеще нещо със себе си, за да може да стои зает през цялото време.
-Хайде, де... - засмя се Лукас, навеждайки се напред. Очите му гледаха право в нейните, пронизвайки я.
-Не можеш да кажеш нещо подобно и да заключиш, че ще си го спестиш. - възкликна уж сърдито Люк. Беше му интересно какво ли е хрумнало в умната й, красива главица. - Просто не можеш да ме подложиш на това... Виж колко съм очарователен!
И Лукас вкара тайния си чар... Миловидна усмивка и тъжен, кучешки поглед, който навремето му беше спечелил много сладкиши преди вечеря.
-Кажи или ще се видя принуден да направя нещо... лошо.

by **Фей Ейнджел** Сря Ное 24, 2010 8:14 pm

Леко се засмя но някак не ловко и сконфузено,защото я караше да признае нещо,което и бе трудно да каже:
-Да доста си очарователен...
Изчерви се разклати глава,сега ако можеше да си отиде засрамена,щеше да го направи но никак нямаше да и се получи да бяга:
-Не исках да кажа това...-осъзна,че бе глупаво-Да в същност исках да кажа това...
Въздъхна,като леко се облегна на зад и се опита,като малко дете да се скрие в стола но все още се виждаше. След това каза съвсем тихо,като се надяваше той да не я чуе:
-Не съм срещала по хубаво момче от теб.
Но така го смотоляви,че се чуваше само мрън мрън,все едно се оплакваше от нещо. Погледна леко в страни,защото пламтеше от притеснение и се надяваше той да не я беше чул. Усмихна се леко но не го погледна и продължи да си мърмори:
-Радвам се,че такова момче като теб ми отдели толкова много време...
Да но я беше страх,че той,ще си отиде като всичко в нейния живот.

by **Лукас Койл** Сря Ное 24, 2010 8:36 pm

Дори и да не я бе чул, Лукас нямаше как да не забележи алените петна, които избиха на лицето на Фей, когато започна да му говори. Фей определено не бе първото момиче, което да съобщава на Лука в лицето, че мисли, че изглежда добре, но определено го беше направила по възможно най - сладкия начин. Без излишно престараване, претрупване, а да не говорим за еротичните намеци. Чак сега русокоското осъзна колко много, всъщност, са му омръзнали еднотипните, надути момичета. И макар да не искаше да го признава на глас, до сега не си бе изкарвал толкова добре и непринудено с момиче. Или поне не от много, много време насам.
-Не съм срещала по хубаво момче от теб. - и макар русокоското да бе получавал какви ли не комплименти до сега, това просто накара сърцето му да се преобърне в гръдния кош. Ако бе от мъжете, които се изчервяваха, вероятно сега неговите бузи щяха да бъдат в ален цвят, но не. Единственото нещо, което се случи бе усещането за пулса му по цялото си тяло. Лука се усмихна, този път много по - миловидно и искрено от всеки друг път и я изчака да довърши. И както винаги, усети някакъв печал в последните й думи. Винаги казваше нещо, което да я натъжи...
-Радвам се,че такова момче като теб ми отдели толкова много време... - звучеше така, все едно никога повече нямаше да се срещнат. Е, плановете на Лука не бяха такива. Искаше да я опознае... Тя бе... различна. И то в положителния смисъл.
-Аз пък не се радвам. - отново неговата несериозност. - Защото няма смисъл, понеже не мисля да те изоставям скоро. Поне не и докато не изядеш още една купичка сладолед и не усетиш как мозъка ти се вледенява. - Лукас усети как през цялото време Фей му разказва по нещо за себе си, а единственото, което прави той е да подхожда шегаджийски. Не бе сигурен каква ще е реакцията на Фей, но пък реши да й го каже... Нека поне и той да кажеше нещо мило преди чаровницата да го накара да се засрами от очарованието, което притежава:
-Харесвам те, Фей. Наистина. И не само заради външноста ти. Има нещо в теб, което ме кара да искам да разбера повече и повече за това коя си.

by **Фей Ейнджел** Чет Ное 25, 2010 1:54 am

Последните му думи се впиха направо в сърцето и. Никой до сега не и бе казвал такова нещо,никой не бе искал от нея да научи нищо повече за нея,а и тя никога не беше готова да каже всичко за себе си. Това че се казваше Наташа,а не Фей,че е истинска рускиня,а не както я водят по документи. Не казваше на никой тези неща... Защото се страхуваше на рамената и тежеше бреме,което сега бе омекотено,защото той не се интересуваше от това,каква е и от къде е,а каква е в същност. Фей никога не бе създавала преграда с хората и който искаше да я опознае можеше да го направи. Само,че повечето пъти щом я видеха в количка считаха,че живота и не е чак толкова интересен и че няма какво да каже толкова.
Той се държеше много мило и я гледаше с такова любопитство и с такова желание да разбере още за не и това я караше да се чувства малко по специална. Усмихна му се но все още бузите и бяха червени. Не можеше да се освободи напълно и да говори с него. Беше запленена от неговата невероятна харизма,предизвикваше у нея такъв интерес,че ако не се срамуваше,щеше да го зарине с въпроси. Искаше да го пита много неща,искаше да знае много за него. Компанията му бе толкова приятна,че и се искаше всеки път да са заедно:
-Благодаря ти за комплимента...
Благодари му любезно,защото бе много мило от негова страна. Бе прибрала в скута си едно малко листче и го сгъваше в някаква фигурка,това и помагаше да не се притеснява толкова. Погледна го за миг и каза:
-Радвам се,че искаш да научиш нещо повече за мен...-сложи косата си зад ушите леко и след кратко мълчание продължи,защото и трябваше време да събере смелост-и аз искам да знам повече за те,защото знам,че ти си много специален.
Усмихна се леко подаде на пред едно жеръвче оригами усмихна се и каза:
-Защото и двамата искаме да водим нормален живот но винаги ни се изпречва на пътя това,че сме по специални от другите хора...
Може би щеше малко да го изплаши:
-Това което,ще ти кажа е тайна и не го знаят много хора...-говореше толкова сериозно- но мога да изям повече сладолед от теб.
Засмя се леко може би искаше да му каже това,че е магьосница и знаеше,че той е върколак но реши,че е по-добре да не го стряска още от началото. Вече започваше да се освобождава и руменината да минава от бузите и:
-Впрочем,ще ти кажа нещо но не ми се смей,аз никога съм нямала приятел гадже или каквото е да било там...-присви леко устни и каза- и не знам дали не се държа глупаво,когато говоря с теб.
Вдигна леко рамене и след кратка въздишка продължи:
-Защото имам чувство,че се държа като малко дете и може би изглеждам странно в твоите очи.
Подпря леко главата си с ръка на масата и каза:
-А и не ми помагаш,като хвърляш очарованието си и ме караш да си загубя целия речник,а мога да твърдя,че съм доста ученолюбива и начетена...-кимна леко-Май доста се разбарборих!?-засмя се леко-Ти тренираше,като се видяхме на плажа,а караш ли сърф,приличаш ми на човек,който обожава морето? Аз винаги съм искала да вляза в морета не съм влизала във водата от 5 годишна.
Каза го но не го каза с мъка и тъга,а се надяваше,че това ще се приема,като възможност пак да се видят,като двамата отидат на море. Щеше да е хубаво,ако той се съгласи да я заведе на море,а и за пръв път от години щеше да облече бански.

Приятно четене,че се по изхвърлих малко!

by **Лукас Койл** Чет Ное 25, 2010 11:52 am

През цялото време докато говореше, Лукас гледаше Фей като хипнотизиран. Опитваше се да запомни и най - малкия детайл от всички сладки физиномии, които правеше докато му говореше. Харесваше му начина, по който очите й светваха всеки път, когато на лицето й разцъфнеше несигурна усмивка.
-Това което,ще ти кажа е тайна и не го знаят много хора...- гласът й бе толкова сериозен, че почти изплаши Люк. Какво толкова страшно можеше да се е случило в живота й? - но мога да изям повече сладолед от теб.
Когато най - накрая Фей издаде "тайната" си, русокоското избухна в гърлен, неудържим смях, привличайки погледите на околните. А за секунда чаровницата бе успяла да го заблуди, че става въпрос за нещо наистина сериозно.
Лука прекара ръка през косата си, но не каза нищо. Знаеше, че ако се разбърбори отново, това означава Фей да спре да говори. А той не искаше това. Харесваше му да я слуша, гласът й проникваше в главата му като приказка за лека нощ и го караше да се отпуска. Да, наистина имаше нещо специално в това момиче - само дето Люк не предполагаше колко точно.
-Впрочем,ще ти кажа нещо но не ми се смей,аз никога съм нямала приятел гадже или каквото е да било там...-присви леко устни и каза- и не знам дали не се държа глупаво,когато говоря с теб.
Лука бе очаквал нещо подобно. Не, че Фей не бе красива или умна - напротив. Но по - добре от всеки друг познаваше мъжката психика и дори самия той се изненадваше, че е проявил интерес към Фей - в повечето случаи не обичаше да контактува със срамежливи момичета, които да гледат на него като на мускулест бог. Но, ето, че сега говореше напълно свободно с Фей и тя го очароваше все повече и повече с всеки изминал момент. Инвалидната количка бе останала на заден план преди много, много време и в момента не гледаше на нея като на човек, различен от него... Ако се изключеха върколашките му трансформации, разбира се.
-Ти тренираше,като се видяхме на плажа,а караш ли сърф,приличаш ми на човек,който обожава морето? Аз винаги съм искала да вляза в морета не съм влизала във водата от 5 годишна.
-Всъщност... да, карам сърф. Това е едно от любимите ми занимания. - усмихна се Лука. С удоволствие щеше да се наслади на гледката - Фей по бански. В главата на русокоското нахлуха мисли, от които самия той можеше да се засрами, за това побърза да се върне към реалността и каза:
-Ами стига да искаш можем да отидем да поплуваме някой слънчев ден. Обещавам че няма да ти се фукам с мускулите си.. Поне не много. - смеха на русокоското огласи цялото помещение.

П.П. Не се притеснявай, обожавам дълги постове ^^

by **Фей Ейнджел** Чет Ное 25, 2010 4:05 pm

Много се зарадва,когато чу това,че той иска да я заведе на плажа. Това означаваше,че пак ще се видят. Усмивката и блесна по-хубава на лицето искаше да докосне ръката му но си заплете ръцете в своите. Поглеждаше леко в красивите му очи и се омагьосваше.
-И аз обещавам да не се фукам с мускулите си...
Засмя се леко вдигна ръката си и показа малкото си мускулче на ръката,направено от бутане на количката. Смееше се свали ръката:
-Нека не те карам да ми завиждаш и ти някога,ще имаш като моя мускул...
Тя се шегуваше сладичко,като бе ясно,че е много слабичка но пък в това и беше очарованието,да се шегува с нещо което се вижда.
Взе един кичур от косата си и за почна да си играе с него,като от време на време го поглеждаше но това означаваше,че си мисли за нещо много хубаво:
-Ще е много хубаво да отидем на плаж...-спря за миг и каза-заедно...
Прозвуча много хубаво искаше и се това да бъде истина. Искаше да изживее всичко това,което не бе изживяла никога. Искаше да бъде с него,а това никога не се бе случвало. Погледна го и каза:
-Аз в същност бях напълно сериозна за сладоледа,а ти мислиш че се шегувам.
Вдигна ръката си за да привлече вниманието на сервитьора и направи знак за още един сладолед.
-Сега ще видиш на какво съм способна...

by **Лукас Койл** Чет Ное 25, 2010 4:54 pm

На Лукас все повече започваше да му харесва начина, по който Фей се шегуваше. Това означаваше, че малко по малко е започнала да се отпуска пред него. И за негова изненада, тя наистина имаше мускули на ръцете - никога нямаше да предположи, че момиче с тяло като нейното, може да има добре изразени мускули. Той се усмихна при вида на малката издутинка върху ръката й и поклати невярващо глава.
Лука също искаше да отидат заедно на плаж, от една страна заради нея, за да може да види усмивката й, когато се докосне до пясъка, а и за да може да я види по бански - все пак.. и той бе мъж. Разбира се, имаше и нещо друго. Искаше да се срещнат отново.
-Сега ще видиш на какво съм способна... - каза чаровницата, след като извика сервитьора. Очевидно наистина искаше да се състезават.
-Добре, тогава, намирисва ми на състезание. В такъв случай, този който изяде пръв сладоледа, целия, избира следващото място за срещата ни. - Лука повдигна предизвикателно вежди, след което даде поръчката си на сервитьорката. Русокоското се направи, че запрята ръкавите на сивата си тениска, навивайки ги съвсем леко, за да изглеждат като потник.
-Всичко трябва да е достоверно. Щом ще полагам усилия, трябва да запретна ръкави. - поясни Лука на Фей, която го гледаше недоумяващо. На лицето му се появи предизвикателна усмивка, когато сервитьорката се появи с поредната дажба сладолед.
-Хайде да те видим. Колко си добра или само се фукаш. - И Люк загреба огромно количество сладолед на иначе малката си лъжичка.

by **Фей Ейнджел** Чет Ное 25, 2010 5:04 pm

Засмя се леко,като взе лъжицата гребна леко от неговата купа от банана и каза:
-Не се ослушвай,защото като изям моя почвам и твоя...
Облиза лъжичката и бе взела от неговия. След това свали елечето и се откри лятна рокля с тънки презрамки,кой би предположил от елечето и от това,че е потънала в количката,че има толкова големи гърди. Това беше наследството от майка и и тя,често ги криеше но от тази рокля просто нямаше как да се скрият но на нея и стана адски горещо.
Вдигна лъжицата и каза:
-А,който победи също може да поиска и нещо което може да стана и сега...
Усмихна се леко и каза:
-Готови старт...
Той също бе готов тя започна да яде от сладоледа бяха почти на равно но той имаше много голяма захапка. Не можеше да се бори срещу върколак но ако искаше можеше да го натхитри,като направи сладоледа му по студен но реши да не бъде гадна.

by **Лукас Койл** Чет Ное 25, 2010 5:17 pm

-Готови старт...
Думите й преминаха през главата му и макар Лукас да успя да ги осмисли, той просто не можеше да отлепи поглед от бюста й. Едва сега забеляза колко красив всъщносте беше. Осъзнавайки, че я гледа като пълен хлапак - идиот от началните класове, Люк затвори устата си, напъхвайки лъжица сладолед.
-Не е честно да ме разконцетрираш. - каза на шега Лука, надявайки се Фей да не види истината в думите му. - Ами ако сваля флантелката си?! Ще видиш как ще забравиш за какво става въпрос... Но. - Лукас метна лъжичката си настрани и част от шоколадовия сладолед се изсипа върху земята.
-Хей, не е често! - възкликна Фей, което накара Лука да се засмее.
-Добре де. - и той се пресегна към нейната купичка, загребвайки от пъпеша. - Бях прав. Има отвратителен вкус. - засмя се русокоското, но въпреки това изяде сладоледа.
От време на време Лукас се разконцентрираше от начина, по който Фей ядеше сладоледа си, без да осъзнава колко еротично всъщност може да изглежда. Усещайки се, че отново я зяпа като хлапак, Люк погледна в страни, разсейвайки мислите си от Фей. Но вече бе късно, чаровницата го беше повела с поне половин купичка напред. Дали да не се предадеше?!

by **Фей Ейнджел** Чет Ное 25, 2010 5:32 pm

Тя бе изяла целия сладолед,а той стоеше на половината. Остави лъжичката и се облегна,като погали леко коремчето си и каза:
-След 5 минути мога да изям още един...
Въздъхна тежко,защото много и дойде но когато се облегна го нямаше елечето,което да я покрива и така изпънаха. Той избягваше да я гледа и я се изчерви безумно много,защото се почувства много странно. Облече на бързо елечето и с не променливите алени бузи каза:
-Понеже победих утре да отидем на плаж?
Засмя се леко но след това каза:
-Ще ме изпратиш ли до вкъщи,защото помощничката ми Грета има много работа и ще дойде чак утре?
Не обичаше да моли някой за услуги но бе изпаднала в такова не ловко положение.

by Sponsored content

Пицария "Candice"

Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"

Re: Пицария "Candice"