Re: Домът на Логан Уизли

by **Персефона Долкинс** Съб Ное 06, 2010 7:55 pm

- Добре.. - Ако искаш да отидем при самотните дървета? Не се намират точно в града.. Малко извън него са.. Намират се в една от околностите му, но не знам как беше името на точно тази..
Тя се засмя и легна на леглото. След това стана веднага и отвори градероба си.
- Е какво мислиш, че трябва да облека? - попита звездата, като измъкна няколко дрехи от гардероба.

by **Деймън Салватор** Съб Ное 06, 2010 8:02 pm

-Всичко ти стои великолепно.
Кимнах.
-Няма значение.За мен ти си моята звезда.
Приближих се и я целунах по челото.
-Ще те изчакам долу.

by **Персефона Долкинс** Сря Ное 10, 2010 4:21 pm

Деймън почти не изкърти врата, защото се беше опитал да я отвори, като я изрита. Носеше Флеар на ръце. Раната върху шията й се беше успокоила, но все още кървеше леко. От посетителят на самотните дървета не беше останала никаква следа. Както се беше появил, така и беше изчезнал безследно. Леа не беше изпаднала отново в състояние, поради факта, че не беше изгубила чак толкова много кръв. Просто се чувстваше изключително слаба. Беше облегнала главата си върху рамото на вампира, докато той я носеше.
Дей я положи на дивана.
- Добре ли си? - попита я той тревожно.
Звездата само кимна, като в очите й се четеше още унижението, но така й леко доловим ужас. Зениците на Леар дори се бяха разширили повече от обичайното, като почти черното изпълваше цялото й кафяво. На тази светлина всеки би сбъркал тъмно-кафявите й очи за черни.
- Но... кой беше това? - попита я Деймън.
- Джош.. - прошепна само Харт. - Но н-не знам как може да е тук.. - допълни, заеквайки, тя. - Трябва да е мъртъв.. Видях го. А и кой е превърнал във вампир. И това е знам... А може би си е бил такъв от самото начало.
Флеар се разгневи. Как можеше да не го беше забелязала. А сега, когато Джош беше пил от кръвта й, Флеар вече не му действаше с нейната светлина. Казано накратко - вече наистина не можеше да се защити сама....

by **Деймън Салватор** Сря Ное 10, 2010 4:59 pm

Погалих я и и' казах.
- Трябва да поспиш. - казах. - Уморена си,а и отровата на този те уморява още по-вече. - казах.
Тя поклати глава.
- Леа,поспи!! - усмихнах се. - Ще ти се отрази добре. - казах.

by **Персефона Долкинс** Сря Ное 10, 2010 5:11 pm

- Не съм станала вампир.. - изкрещя момичето за да заглуши протестите му.. - Ако това имаш предвид.
Сега го каза тихо. Не искаше да повишава тон. Но.. все някога се случваше. А не щеше да се кара и с Деймън. Никога повече не трябваше да се кара с него, иначе отношенията му с него щяха да се превърнат от прекрасни в омразни. А това можеше да стане! Нямаше да допусне тази грешка отново.
- Добре.. - пророни Флеар. - Добре.. Отивам.
Тя се опита да се изправи от дивана, но нямаше сили. Просто се свлече на пода...- Не съм станала вампир.. - изкрещя момичето за да заглуши протестите му.. - Ако това имаш предвид.
Сега го каза тихо. Не искаше да повишава тон. Но.. все някога се случваше. А не щеше да се кара и с Деймън. Никога повече не трябваше да се кара с него, иначе отношенията му с него щяха да се превърнат от прекрасни в омразни. А това можеше да стане! Нямаше да допусне тази грешка отново.
- Добре.. - пророни Флеар. - Добре.. Отивам.
Тя се опита да се изправи от дивана, но нямаше сили. Просто се свлече на пода. Изправи се. След това тръгна бавно към стълбите. Първо поне щеше да си вземе един хубав душ, а после щеше да си легне. Във всички случаи топлите душове й действаха успокоително. Затова, когато влезе в стаята си бързо извади няколко кърпи.
Когато излезе от банята, момичето бързо се подсуши. Върна се при Деймън за да му покаже, че е готова за лягане... Той я гледаше строго, като някакъв строг родител, който беше забелязал, че детето му не си е легнало навреме.
- Май ще ме надзилаваш постоянно, нали? - засмя се тя. - Неизбежно е...
На шията й сега личеха само две малки дупчици. Дей беше някак си вторачен в тях.

by **Деймън Салватор** Сря Ное 10, 2010 5:24 pm

- Леа не разбираш ли че ме е грижа за теб!! - изкрещях.
Тя се стресна и потръпна.
- Щом искаш да не те притеснявам,и да си сама..добре! - казах с много малко по-тих тон. - Тръгвам си !! - казах и станах от дивана.

by **Персефона Долкинс** Сря Ное 10, 2010 5:29 pm

- Не, Деймън! НЕ! - изкрещя в отговор Флеар.
Как можеше да загуби човека, който обича.. Отново! Защо все на нея.. Тя хвана ръката му и го дръпна към себе си.
- Моля те, Деймън. Недей! - каза го тихо.
Сега беше момента да оправи цялата каша, в която се беше забъркала. "Моля те.." Не го беше изрекла, но се четеше в очите й. По бузата й отново се стекоха няколко сълзи. Флеар Харт плачеше. И този път си го признаваше. Ако сега не напревеше нещо, сигурно щеше да го загуби завинаги. А този път... нямаше връщане назад! Ако Дей изчезнеше от живота й, самата Леар щеше да изчезне от Земята. Просто тогава нямаше да има за какво да живее...

by **Деймън Салватор** Сря Ное 10, 2010 5:32 pm

- Не ми се моли,Леа.. - казах. - Ясно..просто прекалено много ме е грижа за теб. Защото те обичам.
Избърсах сълзите й с пръста си и я целунах нежно по челото.

by **Персефона Долкинс** Сря Ное 10, 2010 5:42 pm

. И мен ме е грижа за теб. - въздъхна Флеар, като се притисна в него.
Искаше да се почувства поне веджнъж сигурна в този момент. А това беше единствения начин да го постигне. Винаги, когато беше в обятията му се чувстваше прекрасно. И пак - никога нямаше да си позволи той да си тръгне от живота й.
- Обичам те.. - повтори звездата през сълзи, а после веднага добави. - И бих умряла за теб...

by **Деймън Салватор** Сря Ное 10, 2010 6:02 pm

Не казах нищо.
- Сега отивай да си лягаш.. - казах напълно сериозно. - Аз ще седя тук на дивана и ще правя нещо..

by **Персефона Долкинс** Сря Ное 10, 2010 6:25 pm

- Добре.. - отвърна Флеар.
Тя го погледна. Не й се искаше той да седи тук и да я чака.. И да бъде сам най-вече. Изведнъж на момичето й дойде една страхотна идея. Независимо, че Дей беше вампир, и той сигурно се нуждаеше от сън.
Хвана го за ръката и го задърпа към стаята си. Отначало вампирът я изгледа учудено, но се подчини. Когато влязоха, той само седна на леглото. Но тя го побутна така да легне. След това Харт се вмъкна под завивките, а после и в обятията му. Хубаво беше да си имаш така нежива.. жива възглавница!
- Лека нощ. - измърка момичето, като го целуна нежно.

by **Деймън Салватор** Сря Ное 10, 2010 6:36 pm

Тя ме замъкна в спалнята,след което ме бутна на леглото,скри се под завивките и се сгуши в мен. Измърка нещо за лека нощ и ме целуна нежно.
- Три и половина наобяд е..- засмях се. - Но все пак..лека нощ. - засмях се и се отпуснах на възглавницата.

by **Персефона Долкинс** Сря Ное 10, 2010 7:43 pm

Флеар се чувстваше прекрасно така..
- Знаеш ли, че си най-прекрасната възглавничка, на която съм спала? - попита го момичето, като се гушна оше повече в него.
Наистина усещането беше прекрасно. Дори искаше да си го задържи така завинаги. А парфюмът му, който усещаше беше направо побъркващ. Такова ухание преди не беше вмирисвала и определено й хареса. Всъщност, беше. На боулинг залата, когато бяа двамата заедно. Но във всички случаи това беше мириса на Деймън.
Звездата не успя да заспи веднага. Само гледаше някак си в една точка на отсрещната стена. Дей се беше отпуснал на възглавницата и беше затворил очи, но не можеше да се каже съвсем сигурно дали беше заспал или пък още стоеше буден...

by **Деймън Салватор** Чет Ное 11, 2010 12:09 pm

След няколко минути Леа заспа а аз продължавах да седя буден.

***

Лежах на леглото,а Леа спеше. Повъртях се малко,след което реших да стана. Излязох и купих закуска,защото нямаше продукти за да направя каквото и да било. След половин час се върнах..Леа още спеше. Направих закуска и след това се качих в спалнята. Надвесих се над Леа и й прошепнах.
- Поспаланкее..

by **Персефона Долкинс** Чет Ное 11, 2010 12:16 pm

Момичето пак не се събуди. Тя беше от онези хора, които едвам-едвам ставаха. А когато се случеше някой път да стане рано-рано без никаква помощ, и без никакви излежавания и фрази, като "Още пет минути!", се случваха изключително рядко. Дори, може би, най-много два или три пъти в живота на звездата.
Флеар се повъртя още няколко пъти, докато най-сетне не отвори очите си. Леко разроши косата си и се протегна. Веднага съзря Деймън, който беше седнал на леглото до нея.
- Ти си донесъл закуска... отново. - промълви Леа, като се прозина.
Малко се изправи, като се подпря на възглавницата.

by **Деймън Салватор** Чет Ное 11, 2010 12:21 pm

- Виж колко е часа.. - казах.
Посочих часовника на стената,а Леа отново се прозина..
- Да те нося до долу ли искаш?! - засмях се.
Тя не отговори..

by **Персефона Долкинс** Чет Ное 11, 2010 12:43 pm

- Може.. - засмя се в отговор Флеар.
Отново се поизправи мъничко. Момичето се приближи до Деймън и го целуна нежно. Бързо грабна закуската от ръцете му и започна да я яде....

~*~
Няколко дни по-късно.
~*~

Звездата сновеше напред-назад из къщата.Очевидно беше, че чакаше някого. И то с такова нетърпение.. Най-накрая на вратата се позвъня. Той беше тук.
- Какво има Леа? - попита я Деймън.
Погледна я странно, защото изражението й не беше весело.
- Имам да ти казвам нещо.. - пророни Харт. - Аз.. аз....
- Да? - попита я отново той в нетърпение..
- Бременна съм.

by **Деймън Салватор** Чет Ное 11, 2010 12:47 pm

Леа ме повика спешно в къщата си и аз отидох възможно най-бързо.
- Какво има? - попитах .
- Бременна съм. - казах тя.
Моля?! Бременна?! Тя се шегува.
- Я пак ?! - засмях се.
- Бременна съм!! - каза тя леко изнервено.
- Леа..това е невероятно.. - казах и я завъртях във въздуха.

by **Персефона Долкинс** Чет Ное 11, 2010 12:55 pm

- Така ли мислиш? - попита го невярващо Флеар.
Повечето биха я зарязали на следващата секунда, продаи този факт. Момичето го целуна страстно, като обви ръце около шията му.
- Сега май ще трябва да се грижиш и за двама ни.. - ухили се Леа, като отново стъпи на земята.
След това седна на дивана...

by **Деймън Салватор** Чет Ное 11, 2010 1:00 pm

- Мда..това е невероятно. - казах и я целунах. - Сега няма да се натоварваш.. - ухилих се. - Имаш ли нужда от нещо..? Оо..започва се.. - засмях се.
Тя кимна.
- От какво имаш нужда?

by **Персефона Долкинс** Чет Ное 11, 2010 1:18 pm

- Само от теб.. - засмя се в отговор Флеар, като го прегърна. - И единствено от теб!
Косата й леко дразнеше бузата му, тъй като беше толкова мека. С всеки неин допир кожата на момчето потръпваше.. Леа не го пусна. Просто остана така... вкопчена в него.
- Добра работа, тате.. - добави Леар, като се усмихна дяволито.
Нарочно го каза, макар, че и тя не можеше да осъзнае този факт. Беше си наистина страшничко, но в последствие щеше да свикне и с това...

by **Деймън Салватор** Пет Ное 12, 2010 2:33 pm

Погледнах я лошо.
- Тате?! Оо нима?! - засмях се. - Добре..мамо!! - ухилих се.
Тя кимна доволно и я попитах.
- Искаш ли да излезем някъде ? - усмихнах се.

by **Персефона Долкинс** Пет Ное 12, 2010 2:59 pm

- Както ти решиш.. - отвърна Флеар, като се заигра с един кичур от косата на Деймън. - Сега ти избираш какво да правим, но в следващите месеци, май ще се наложи мойто мнение.
Момичето се засмя. Така щеше да бъде. Винаги така ставаше, а дори и да не беше в това състояние, пак щеше да надделява нейното мнение. Беше си инат, но и Дей беше такъв, така че щеше да си бъде малко трудничко.
Леа взе iPod-а си от масата, която беше близко до дивана и започна да преглежда плейлиста си. Трябваше да направи голямо обновяване. Бяха излезли толкова много песни, които звездата не ги беше качила на устройството си, че чак я ващаше срам. Е, такава си беше Леар. Маниак по музиката....

by **Деймън Салватор** Пет Ное 12, 2010 3:46 pm

- Ох..ами ..
Замислих се.
- Къде ли да те заведаа.. - повдигнах вежда. - Може би..на "МакДоналдс" .. или на кафене ? - засмях се.

by **Персефона Долкинс** Пет Ное 12, 2010 3:54 pm

- На Макдоналдс. - рече Флеар в отговор. - На Макдоналдс.
Можеше да го повтори колкото си искаше. Просто като чуеше за Макдоналдс, сякаш ставаше едно малко детенце, което незабавно трябваше да отиде и да се наяде на това място.
А станеше ли въпрос за храна, Леа ядеше като за световно. А тази й беше най-любимата от всички възможни на света. Просто помислеше ли си особено за "прословутите" пържени картофки, Харт ставаше луда на тази тема. Стомахът й дори започваше тихичко да къркори в знак на одобрение.
Шейковете и останалите напитки също не бяха за изпускане. Казано накратко - за Флеар всичко произведено в Макдоналдс беше шедьовър от най-висока степен. Момичето се засмя на тази мисъл.

by Sponsored content