Бар "фламинго"

След като се прибрах до вкъщи и помислих над откритията си реших че малко алкохол няма да ми навреди.
Влязох в първия бар който видях в града и седнах на бара
-Водка ...всъщност дай бутилка-а бармяня ме погледна странно
-Много ли съм интересна?

Константин вече беше на четвъртия джин, който вече започваше вече да изблудява в устата му. Може би бе време да смени питието преди да се е отегчил напълно..или преди да е изръбал чашата до дъното й.
До него на бара седна някаква млада, или по-скоро малка, кокетка, коятко си поръча бутилка водка. Смело... Сигурно утре мама щеше да я събира от пода на детската, за да я прати на училище. Понякога се радваше, че няма деца..

- Бих, ако не е джин, обаче. - подчерта дебело той и се премести няколко стола, така, че да е съвсем близо до русото миньонче.
Определено беше смела и рязка. Съвсем не се държеше като дете, което я правеше още по-забавна за Константин, защото той ценеше младостта.

Константин я подуши. Мне, не беше някоя свръхестествена откачалка..., а и миришеше доста добре - сладък парфюм с аромат на цитруси и полски цветя.
- Водката е окей. Джинът започна да ми накъртя, явно прекалено отдавна го пия. - отбеляза той и извади сребърната си табакера с инкрустиран по нея кехлибар в причудливи форми.
- Надявам се, нямаш против да запаля?

- Константин, но може и просто Стан. Приятно ми е да се запознаем! - той използва прословутата си божествена усмивка и дръпна от цигарата си, преди да отпие от чашата, която дамата му му бе предиоставила.
- Е, Вал, не си ли малко мъничка, за да пиеш, и то с бутилки?

- Мислех, че отдавна не живея в свят, в който двайсет е зряла възраст. - с усмивка на уста изрече той и свали коженото си яке, поставяйки го на облегалката на стола.
- Аз ли.. Общо взето от всякъде. Не се задържам на едно място прекалено дълго.. А ти?

-Зависи колко време си натоя свят...по последни сведения съм пълнолетна
Засмях се...да си сам на този свят имаше предимства и недостатъци.
-Доколкото съм запозната няма кой да ми държи сметка какво правя....Родена съм в Англия но и аз не се задържам на едно място
Пак се разприказвах много
-Все някъде си роден?

- Да, хората смятат, че като достигнат някаква определена възраст мъдростта, силата, знанието и всички останали благодетели идват свисше. Каква заблуда. - след упорита глътка водка той отговори на въпроса й:
- Не споделям такива интимни детайли с малко познати.. Когато и двамата с теб станем интимни...може би тогава ще споделя. Нищо лично.

- Ако за 20 години си видяла много, не знам аз как трябва да се изразявам за преживяното от мен, красавице. И не говорех за висше образование, а за свисше, като просветление. Но това е друга тема. Нека останем на тази за интимността, повече допада на настроението ми. Когато двама души споделят интимна струна помежду си, нещата стават съвсем различни.

- Няма смисъл, спрях да ги броя след хиляда. Рождените дни са едно съвсем безсмислено зло. Кой иска да празнува за това, че в косата му ще се цъфне нов бял кичур, а кожата му ще заприлича на овехтяла чанта. Само вие, хората може да измислите подобна простотия. Аз процедирам така - когато ми се яде торта - ям торта, когато ми се пие до припадък - не се свеня над чашите, когато имам жажда за забавление - разбивам се. Е, ти какво имаш да ми кажеш по прословутата ни, философска тема за интимността?

Нима той каза хиляда....... другото не го чух..Той каза 1000.Не не бе вампир..досега шията ми щеше да е изгоряла.
-Уоу уоу спри.....нима каза че си над 1000?
Какво ставаше Вал
Неможех да кажа нищо..той не беше човек
-Какво си?

- Да, над хиляда... И не, не съм вампир. - той се пресегна и прокара палеца си по чипото й носле преди да се усмихне.
- Какво искаш да бъда? Хайде, признай си. Аз съм добър в роулплея между чаршафите..пък и не само там.

Добре обича да се шегува но на мен не ми е смешно
-Че не си вампир ми е ясно - казах леко - Ако беше до сега да си се изпържил
Какви чаршафи този се бъзика с мен
-Не ми е до игрички..... знаеш че съм обикновен човек но ти не си....не си въмпир или върколак...

- Защо? Игричките са забавно нещо. Но ти явно нямаш настроение. Пий още едно може да ти дойде музата. - да, определено, когато пиеше ставаше съвсем различен човек. И говореше прекалено много и безсмислени глупости.
- Бивш бог и настоящ демон..

Игричките били забавно нещо....Или прекалено много беше пил или ..не мен трудно ме хваща алкохол
-И още 5 да пия няма да промени нищо - казах с равен глас...
Тогава го каза "Бивш бог и настоящ демон.." ..... докато си помисля невъзможно ..осъзнах какво всъщност знаех....защо да има върколаци и вампири и да няма демони
-Демон.....какво стана? Сгафи и стана лош

- Аз - лош? Никога! Всъщност беше по взаимно съгласие, просто демонът се оказа малко прецакан, защото не му разкрих тайните клаузи на договора ни. - той изсипа съдържанието на чашата в гърлото си и усети как демона се гърчи в него.

- Не съм го решил сам! Кой решава, че не иска да е бог - трябва да е някой бъгясал изкуфялник. Просто когато вярата в моят пантеон изчезна, а няма ли вяра - няма и богове. Всички започнаха да се спасяват по единично. Аз не останах по-назад и така