Re: Бар "фламинго"

by **Валерия** Сря Ное 10, 2010 1:52 pm

-Оуу решил си че демон е по- добрия вариант?
До мен стоеше демон а аз спокойно си пиех водка с него
-И .... какво те доведе в този малък град?

by **Дейниъл Клийс** Съб Ное 13, 2010 6:31 pm

Савана реши да направи поредната обиколка на квартала, в който щеше да се намести след като си купи къща. Но сега искаше само и само да отиде на любимото си място - някое барче или дискотека, да се напие и после да е трезва дълго време като не й пука за нищо. Кафевите кичури падаха върху лицето на Вай, докато тичаше из гората докато не стигна до някоя непозната уличка. Късите панталонки, широката и на половина на рамо острани паднала тениска с надпис "I love NY" се бе развихрила от силния вятър. Зеленосините пъстри очи на Савана мернаха едно местенце "Бар Фламинго".
- Най-накрая нещо по-интересно в този град. - каза на себеси Вай и се усмихна, оставяйки някакви пари първо на бедния човек, който свиреше на китара до някой магазин. Явно този човек доста обичаше музиката - свиреше перфектно, звуците ошумяваха цялата тази улица, колкото и празна да беше тя. Разпиляните листа от силния вятър хвърчаха по крайчетата на уличите, където се въртяха някакви леки вихрушки от листа.
Вай намина към бара, където бяха поставени няколко червени ринга и един голям баровец отпред. Вай показа фалшивата лична карта и се усмихна, опитвайки да изглежда по интелигентно.
- Мислиш, че ще ти повярвам? Ха, жестоко се лъжеш, дете. - каза с тежкия си глас баровеца, докато Савана, сложи банкнота от 100$ в джоба му и се засмя.
- Може да си замълчиш днес. И без това тези са ти достатъчни, дори по-големи от заплатата ти. - Той само кимна и я пусна вътре, където имаше масички, а в центъра стоеше синия осветен бар.
- Това започва да ми харесва. - промълви на себе си Вай и седна на едно местенце, поръчвайки бира.

by **Персефона Долкинс** Съб Ное 13, 2010 6:42 pm

Отново се беше стъмнило. Май Флеар щеше постоянно да се разхожда из града по нощно време. Е, това не беше чак толкова лошо.. Всъщност беше хубаво, защото нощта беше по-хубавата част от денонощието. Само трябваше да бъде нащрек да не би Джош да й изкочи отнякъде, но и това беше изключено. Поне в момента за Леа.
Звездата искаше да се напие. Явно старите навици се пробуждаха в нея веднага щом Деймън не висеше над главата й. Но момичето не го винеше. Дори това беше една от причините да го обича, защото поне знаеше, че има някой там в целия безкраен свят, който ще я пази завинаги. А Харт щеше да му се отплати с всичките възможни неща на този свят, които можеха да й хрумнат.
Леар лесно се промъкна покрай бодигарда. Той сякаш не забеляза, че тя е там. Но когато влезе вътре, звездата усети, че не трябва да е тук. Защо, по дяволите, беше дошла?! В близките месеци не можеше да близне и капка алкохол, камо ли да говорим за цяла чаша, пълна с уиски или мартини. Това бяха едни от любимите й видове алкохол.
- Какво ще искаш, хубавице?! - попита я закачливо барманът.
- Чаша вода. - отвърна тихо звездата.
Момчето зад бара я изгледа странно с онзи специфичен поглед тип "Тогава какво правиш ти тук?" Остави пълната чаша на плота и се зае да обслужва останалите клиенти.
Изведнъж Флеар съзря Савана. Беше се запознала с нея на един купон, който беше отдавна, още в родния й град.
- Савана.. Савана, това ти ли си? - успя да се навика със силната музика звездата, като отиде до въпросното момиче.

by **Дейниъл Клийс** Съб Ное 13, 2010 7:39 pm

Савана въртеше кичур коса и леко се хилеше сладко на бармана, който бършеше чашите за коктейли и поставяше отгоре, в близост до него за по удобно сервиране. Поредната чаша, която той придърпа към Вай беше изпита. Тя завъртя очи когато той и отказа, но щом тя повдигна вежди и извади една стотачка, той пое чашата и наля ново уиски. Савана беше усмихната до тавана, защо алкохолът не й понасяше от доста време, но нямаше друго решение - просто винаги лесно се напиваше. Извади стотачката отново и придърпа бармана, целувайки го нежно, докато навираше парите по средата на дънките му. След това се отдръпна и с пръсти изтрака два три пъти, правейки мелодия.
Чашата й пристигна. Вай се наведе и тръгна до отпива, докато не чу някой да вика за нея.
- Савана.. Савана, това ти ли си? - се чуваше от няколко реда столчета, Вай остави чашката и се загледа в тълпата, и видя .. Леа?! Тя беше тук?! lol.
- ФЛЕАР?! О боже. И пак се срещаме на такова място. Страшни сме. - засмя се Вай и прегърна приятелски Леа, докато тя се усмихваше, сякаш не очакваше да види Савана в Фронтхел. Точно 1 година от както се бяха запознали. Савана придърпа Леа на бара до нея и двете седнаха. Савана се обърна към Леа и се усмихна, облягайки се на столчето.
-Къде бе седнала? Не те видях. - двете момичета се засмяха заедно, а в последствие тя посочи едно местенце, срещу бара. Вай леко наклони глава и повдигна вежди.
- Ти и вода? Не не не, не си познала, госпожичке. - засмя се и покани бармана с два три пръсти, като му помаха.
- Две ТРОЙНИ текили. Не, чакай, нека са четири. Може пак да не се видим все пак. - засмя се Вай и се усмихна, гледайки Флеар.
- Какво правиш тук? Немога да повярвам.

by **Персефона Долкинс** Съб Ное 13, 2010 8:03 pm

- Ъъъм. Да.. - засмя се в отговор Флеар, - Тук се установих вече и аз. Какво да се прави?! Нали и двете сме патки?! Предаваме си всичко телепатично...
Двете отново се засмяха. Наоколо всичко беше лудница. Както винаги.. Все пак това си беше бар, нощен клуб, дискотека.. Тази обстановка се определяше с такива синоними.
- И ти както винаги се напиваш веднага.. - оповести звездата.
- А на теб изобщо не ти понася алкохола. - добави Савана, като продължи учудено. - Но ти и вода?! Откога ти си приятелка с водата?! Не ми харесваш.. Много си се размекнала..
- Е, сега.. Всичко се променя с времето.
- Ъъъ, перфектно знаеш, че това не е така! - отново Перцивал я изгледа учудено.
Наистина не можеше да я познае. Беше се променила драстично. А и нещо в държанието й се беше променило. Не пиеше алкохол, а вода и дори не се опитваше да се натиска с всяко срещнато момче. Това определено не беше Флеар Харт, която беше запомнила в съзнанието си.
- Иначе ти откога си тук? - продължи с въпросите си звездата, - Май това е още едно нещо, което патките си предават телепатично.
Барманът донесе четирите тройни текили, които Вай си беше поръчала. Другото момиче почна да ги пие на екс, но Харт изобщо не ги и докосна...

by **Дейниъл Клийс** Нед Ное 14, 2010 3:03 pm

- Признавам, патки сме. Ако въобще помниш миналогодишния купон на .. на .. всъщност как се казваше момчето? - засмя се Савана и прекръсти крака, като побутна леко настрани бретона си. След това продължи мисълта си:
- Мисля, че беше Адриан. Но беше сладък признавам, дори да бяхме в спалнята му за малко. - отново се засмя Вай, докато Леа отпи от водата си.
- Очевидно си го забравила. Аз все още му пазя номера. - промълви Флеар.
- Иначе ти откога си тук? - попита Леа и загледа Вай продължително, докато тя отпиваше и накрая на екс изпи две текили. Помръдна очите си, като тресна леко чашата и видя, че Флеар въобще не беше отпила, нито близнала от ТРОЙНАТА текила. Савана повдигна вежди, отпивайки от втората. О, трябваше някой ден отново да направят пирамида с текила. Биваше си го, усобено като ги поляха.
- От .. вчера?! Все още си търся къща, макар че има един хотел наблизо. А знаеш, средствата въобще не са ми проблем. Колкото и семейството ме мислеше за позор, от както като ти разправях историята ми си запазих някакви пари, та още ми стигат. - засмя се Вай като заговори. Понякога обичаше да говори много, но други пъти - беше по некомпетентна и оставяше всичко на другия човек.
- Отивам до .. тоалетна. - усмихна се Вай и отиде към бара, но застана отзад, така че не можеше Леа да я види от далечината и от многото хора. Тя застана, като се облегна леко и повика бармана.
- Йо, барманче. Ще ми направиш ли услуга? Онова момиче, да, с което седях. - Савана посочи мястото си и където Флеар седеше. - да оставиш рестото и да бутнеш чашата с вода, а след това просто да налееш във вода някой твърд алкохол, прозрачен? - промълви Савана, докато бармана отказа, като разклати глава и наля в някаква чаша, за да прави коктейл. Вай завъртя очи и го побутна, гледайки го право в очите започвайки да контролира мозъка му.
- Отиди там, досипи вода и налей нещо. - отново в мозъка се зарови тя.
- Отивам там, досипвам вода и наливам твърд алкохол. - повтори той, докато зениците му играеха.
- Страшен си. - отдръпна се и се върна до Флеар, а след това разтърка ръцете си в дънките.
- Та, кажи. Как върви любовния живот. - с интуиция на "любовния" повдигна вежди и отпи от третата небарвана ТРОЙНА текила.

by **Персефона Долкинс** Нед Ное 14, 2010 4:40 pm

- Ами с любовния живот съм супер.. - засмя се Флеар, като едва загатното добави - От ден-два съм на застой в(за онзи любовен. Иначе срещнах човека, който обичам.
- Ти и човек, който обичаш?.. - попита я невярващо Савана, - Можеш да ме гръмнеш, но пак няма да ти повярвам. И как се казва?
- Деймън, Деймън Салватор. - отвърна звездата, като леко се усмихна.
Барманът дойде за да връчи рестото на Перцивал. Събори чашата на Харт. Момичето тръгна да си я вземе, но в последния момент, човекът я взе и я занесе отново на бара, като каза нещо от сорта "Ще ти донеса нова.."
Върна се няколко минути по-късно. Леа не отпи веднага, защото още не беше жадна.
- Иначе откога си тук? - попитя а Вай.
- Ами от месец, месец и нещо. Нова съм в града, така да се каже. - ухили се момичето, като допълни - но това място ми харесва. Различно е.
Флеар тръгна да отпива от водата си, но преди да поеме първата глътка, тя усети, че това не е вода, а най-обикновен алкохол. Просто остави чашата обратно на масата.
- Защо не пиеш? - попита я някак разочаровано Савана.
С това напълно се издаде.
- Защо ми сипа водка, паткоо? - ядоса се Леар, - Изобщо не мога да пия алкохол заради бебето.
Упс.. Каза го на глас! Каза, че е бременна на Перцивал. Другото момиче просто я зяпна....

by **Дейниъл Клийс** Нед Ное 14, 2010 5:23 pm

Щом двете момичета заговориха за любовта, Леа продума две имена. А сякаш спомени нахлуваха в главата й, когато тя спомена:
- Деймън. Деймън Салватор.
Вай разклати глава. Сякаш това име и напомняше на много неща, сякаш това име го е чувала и преди.
- Имаш предвид .. Деймън Салватор? Тоззиииии .. - разклати глава и отпи от чашката. Можеби от многото алкохол започваше да бърка.
- Да, какво за него? - попита Флеар.
- А нищо нищо. Просто .. пия. - отговори тя леко разсеяно и сложи глава на ръката си. Видя, че Леа не искаше да отпива, а след това изръси една тотална глупост.
- Изобщо не мога да пия алкохол заради бебето! - промълви на глас Флеар, докато Савана почти не изплю текилата от устата й. Погледна я сериозно в двете очи и се засмя, сякаш мислеше, че е шега.
- За момент. - засмя се още. - за момент помислих, че говориш сериозно. - продължаваше да се смее, докато изражението на Леа не се променяше ни най малко. Савана усети как това, което бе казала Флеар бе пълната истина, докато вече светналите й очи от алкохола не загледаха Леа.
- М-моля? Бременна? Сигурна ли си? - започна да говори Савана, докато Флеар само кимна и исипа течността в някаква друга чаша, въздишайки.
- Уау Флеар. Найстина .. УАУ. - замъмри Савана, но в същия момент я прегърна силно.
- ФЪК ЙЕЕЕСССССССССССССССССССС! - изкрещя, целувайки я по бузите като някоя досадна лелка.
- Защо не ми каза по-рано патко?! Честито! - поздрави я отново и показа на бармата три пръсти, сякаш искаше още три ТРОЙНИ текили.
- Извинявай, че те карах да пиеш. Много съм зле. - намуси се Савана. - Ами Деймън? Сладък ли е? Бива ли в леглото? - леко заговори Савана, докато Флеар я погледна накриво. - Шегувам се! - засмя се Вай.

by **Персефона Долкинс** Нед Ное 14, 2010 6:16 pm

- "Защо не ми каза по-рано,патко?" - Флеар повтори думите на Савана, - Ами, защото си е малко.. страшничко! И така де... Но все пак ще свикна.
Звездата се засмя. Наистина щеше да направи всичко за да свикне. Като каза на Савана за положението, в което се намираше, на Леа й олекна малко. Само тя и Деймън знаеха, сигурно, ако Дей не беше казал новината на някого още в момента. Вай й беше много близка. Както те двете се изразяваха със онова специфично съществително име - и двете бяха патки!
Перцивал започна да целува Леа по бузите.
- Още малко и ще ме задушиш така.. - ухили се Леар.
- И какъв е Деймън? Сладък ли е? Добър ли е в леглото? - въпросите се стрелкаха със скоростта на светлината от устата на другото момиче.
- Ами повече от сладък. Най-точната дума би била секси. - Флеар се усмихна самодоволно, - И как няма да е добър в леглото.. Супер е там. А ти знаеш колко съм претенциозна в това отношение.
Звездата се облегна на малкото диванче, на което двете седяха.
- Иначе ти как си? - сега беше ред на Леа за въпросите. - Както виждам изобщо не си се променила... Все същата купонджийка си.
Харт се усмихна. Радваше се, че има поне някой познат от миналото й, който не се свързваше със страшни спомени.

by **Дейниъл Клийс** Пон Ное 15, 2010 6:33 pm

Савана се усмихна, затваряйки протмонето си, което бе в черната чанта до нея. Отвори телефона си и се защрака из снимките, сякаш искаше да покаже нещо.
- Ами .. незнам и аз как съм. Надявам се тук да остана по-дълго, ако вампирите след години отново не ме усетят, разбира се. - тя разказваше толкова спокойно пред Леа, защото .. просто тя знаеше историята й от предишни пъти, когато са се виждали. Най накрая Вай стигна до една снимка, показвайки я на екрана. Tова беше Крис. Или напълно Кристофър Роулън Бен Флек. Единствения, който помагаше на Леонора.
- Ето този пич .. Кристофър. Беше на .. 23, а аз бях само на 15. Беше единственият, който ме разбираше и аз го оставих преди век. Разбираш ли защо сега немога да намеря човека и изглеждам така. Така .. несърдечна кучка. - промълви Савана и изведнъж се усмихна, колкото и сили и стигаха и мина с ръка през косата си.
- Нека пием. Всъщност, ще пия и от твое име. За детето, на което задължително искам да присъствам на раждането и Савана, която никога няма да обича! Наздраве! - изкрещя Вай и след поръчката, която пристигна на момента, започна да пие всичко, което бе пред нея. Всеки алкохол, който минаваше по вените й явно си имаше защо да минава от тук, докато Леа само я гледаше и се смееше, дори да не й беше до смях сега. Но Савана пиеше сякаш защото я болеше. А пиенето беше нейния лек. Нейното "аз" беше обвързано с Кристофър, който беше алкохола.

by **Персефона Долкинс** Пон Ное 15, 2010 6:57 pm

Леа понечи да спре Савана от пиене. Вече чашките ставаха много повече. Да беше пияна нямаше да обръща толкова много внимание, но сега, когато беше в трезво състояние, Флеар започна да се тревожи. Звездата взе следващата чашка и я отдръпна. Плати вместо Перцивал и двете излязоха отпред.
Изведнъж телефона на Харт започна да звъни.
- Ало? - чу се гласът на Дейймън, - Леа, аз съм. Къде си?
- Дееей... - само извика момичето, тъй като навалицата отпред беше голяма и нищо не можеше да се чуе, - На едн място с една приятелка.
Леа се засмя.
- Ти къде си?
- На някакви скалисти брегове извън града..
. Добре, чакай малко. Идваме..
Звездата затвори. След това задърпа Вай със себе си.
- Къде отиваме? - попита я другото момиче..
- На едно място.. - тихо отвърна Флеар, като продължи да я дърпа..

by Sponsored content