Пясъчните скали

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 6:11 pm

Качихме се в колата и се запътихме към скалите. Не си спомнях много добре пътя, затова Катерина ми помагаше с посоката.
- Наистина мисля, че е време да спреш да ми се сърдиш. - казах по едно време и се усмихнах. - А и все още ми дължиш една прегръдка. - тона ми стана по-сериозен.
Скоро пристигнахме на скалите. Паркирах и тримата излязохме.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 6:14 pm

-Дължа?Надявай се!Единственото което ти дължа е шамар и се благодари,че Тамара е тук.Не искам да я плаша.
Погледнах го заплашително.Слязохме...наистина беше много хубаво.Подпрях се на един по-голям камък и се загледах напред.

by **Tamarah Eveline** Нед Ное 07, 2010 6:19 pm

Писваше ми чувството на трети човек.
- Повярвай ми, няма да се изплаша. - Казах на Катерина. - Виждала съм по-страшни неща от това момиче да удари шамар на момче. Или два. - засмях се и накрая попитах. - Е каква е тази история между вас? Която кара Дийн да иска прегръдки от теб, а ти да искаш да го набиеш/убиеш и т.н.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 6:25 pm

- Ау колко си лоша. - засмях се.
- Като не искаш доброволно да ми я дадеш, ще си я взема на сила. Има време. - усмихнах се и седнах на една от скалите.
Тогава Тамара попита какво е станало между нас.
- Хм... и аз все още се чудя защо иска да ме набие... - засмях се. - Няма ли да ни обясниш, Кат? - погледнах и я се ухилих.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 6:27 pm

Засмях се.Наистина ми стана забавно.
-Това е...доста дълга история и не много приятна...за мен.Повярвай ми не искаш да я знаеш.
Погледнах я.
-Хайде да оставим тази тема,че започва да ми писва.Какво ще правим?

by **Tamarah Eveline** Нед Ное 07, 2010 6:44 pm

- Не знам. Ако искаш ти реши, защото моите предложения не ти се нравят, а те се свършват. - казах на Катерина и се усмихнах. Думите ми прозвучаха малко заядливо, без желанието ми. Не исках да се заяждам или да я нападам, просто наистина тя затапваше всеки мой опит да завържа разговор. Накрая реших да попитам Дийн: - Ами ти откъде си?
Бях попитала Катерина, но за него не знаех, а може би така щях да завържа разговор.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 6:57 pm

-Това е...доста дълга история и не много приятна...за мен. - каза Кат, докато се смееше.
Но моята усмивка замръзна. Сведох глава и просто замълчах.
- Ами ти откъде си? - попита ме Тамара.
- Англия. - усмихнах се. - Роден съм там. Иначе обикалям, не се задържам на едно място дълго време. - погледнах към Катерина.
- Ъъм... ти? От къде си? - обърнах се отново към Тамара.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 7:01 pm

-Ауч,заболя ме.
Казах съркастично аз.Реших да ги оставя да си говорят и тръгнах,за да разгледам мястото.Отидох доста далеч от тях...по-добре.Не исках да ги слушам.Отново бях го направила...от мила се бях превърнала в зла...Е не можех да се променя,това е характера ми.Ако не им изнася си е техен проблем.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 7:12 pm

-Ауч,заболя ме. - каза. Сарказмът в гласа и беше пронизителен. Обърна се и тръгна нанякъде.
- Какво по дяволите... - успях да изрека. - Изчакай секнда. - обърнах се към Тамара.
Изтичах до Катерина и я хванах за ръката.
- Какво ти става? Тя се опитваше да бъде мила. Защо се държиш така... кога успя да се промениш толкова? Защо... - въпросите просто се изтреляха един след друг.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 7:16 pm

-Уоу,уоу,уоу...я малко по-спокойно!!
Почти извиках когато започна да ме залива с въпроси.
Първо-пусни ръката ми!Второ-не съм искала да я обидя!Трето-аз съм си такава!Винаги съм била и ще бъда!!Свикни!
Изтръгнах ръката си и продължих да вървя.По едно време се обърнах.
-Връщай се при Тамара..момичето не трябва да те чака.Мила е и не заслужава това.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 7:30 pm

- Не, не беше такава. Винаги си се опитвала да убедиш себе си и останалите, че си, но дълбоко в себе си знаеш, че не е така. Познавам те прекалено добре, за да заблудиш и мен. Никога не ти е отивала ролята на кучка... не ти отива и сега. Само не разбирам защо толкова упорито се опитваш да скриеш коя си? Къде криеш момичето, което познавах? - приближих се до нея и хванах лицето и в ръцете си.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 7:35 pm

Започнах да се смея.
-Наистина ли си вярваш?
Погледнах го смаяно.
-Старата Катерина умря отдавна!Свикни!
Ядосах се.
-За бога Дийн!Не бъди толкова упорит!
Свалих ръцете му от лицето си и светкавично се върнах при Тамара.
-Истината е...че ние сме вампири!Не сме хора.
Просто реших да й го кажа.
-Ще те разбера,ако си уплашена.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 7:52 pm

- Да, наистина си вярвам. - казах със сериозен тон.
Тя махна ръцете ми от лицето си и се върна при Тамара.
-Истината е...че ние сме вампири!Не сме хора. Ще те разбера,ако си уплашена. - каза и.
Отидох до тях и седнах на една от скалите.
- Стига, Кат. Престани с преструвките. Много добре знаеш, че и тя не е човек. Почти съм сигурен, че от доста време насам е наясно какви сме. - усмихнах се.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 7:55 pm

-Ти какво?
Стрелнах го с вбесен поглед.
За цел си си поставил да ме вбесиш така ли?
Вече сериозно ми лазеше по нервите.
-Свикни!!!НЕ СЕ ПРЕСТРУВАМ!!

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 8:00 pm

Избухнах в смях.
- Успокой се де. И престани с това "свикни". Няма с какво да свиквам. - усмихнах се. - Хм.. бях забравил колко си секси, когато си ядосана. - намигнах и.
- И не ми казвай, че не си разбрала, че не е човек. Очевидно не е вампир... та въпроса е какво е? - погледнах към Тамара. - Е?

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 8:06 pm

Добре това беше!!Както стоях до Тамара светкавично се озовах до него като го бутнах от скалата и той се озова на земята.Стиснах го за гърлото,а под очите ми се бяха появили вени.
-Спри...да...си...играеш...с...търпението...ми...!!!
Процедих през зъби аз.

by **Tamarah Eveline** Нед Ное 07, 2010 8:09 pm

Двамата изчезнаха за малко, а след това Катерина дойде при мен и ми каза, че е вампир. Дийн пък и заяви, че със сигурност отдавна съм знаела и т.н. Между тези двамата определено имаше някаква химия. Дразнеха се, но Дийн открито я харесваше, докато Катерина се опитваше да е груба с него. Аз бях седнала на една от ниските скали и бях потопила крака във водата. Мълчах си, за да се изяснят. Не можех да си тръгна, щяха да ме спрат, но и не исках да се намесвам. Затова просто си седях. Но когато вампирката му се нахвърли, реших да се намеся. Знаех, че са почти непобедими, но вампир можеше да нарани сериозно друг вампир. И присъствието ми нямаше да я спре.
- Стига де! Дийн престни да я дразниш! - не исках да заставам на ничия страна, не че се искаше от мен. Аз бях просто страничен наблюдател.- И да, знаех, че не сте хора. Чух ви когато си говорехте. Някои същества също като вампирите имат силен слух.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 9:02 pm

Тя се нахвърли върху мен и ме хвана за гърлото.
-Спри...да...си...играеш...с...търпението...ми...!!! - процеди през зъби.
Избухнах в смях. Преобърнах я и я приковах към скалата. Наведох се и леко я целунах.
- Ехх спомени.. - засмях се и се изправих. - Дръж се прилично, скъпа. Не така пред момичето. - усмихнах се.
- А ти какво си? - обърнах се към Тамара.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 9:05 pm

Това...преля чашата ми!!!
-За какъв се мислиш?
Ударих му шамар.
-Следващия път,ще е нещо много по болезнено!!!
Погледнах към талисмана му който го предпазваше от слънцето.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 9:19 pm

Наистина побесня след целувката.
- Добре, спирам да те дразня. - усмихнах се и я погледнах със сериозно изражение.
-За какъв се мислиш? - изкрещя тя и ме удари. -Следващия път,ще е нещо много по болезнено!!! - каза и погледна талисмана ми.
Хванах я за ръцете и я притиснах към скалата.
- Никога повече не прави така! - изръмжах срещу нея. - И не си и помисляй да пипаш медальона! - крещях на милиметри от лицето и.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 9:22 pm

-Оу ти си можел да се ядосаш.
Успокоих се за секунди.
-И как ще ме спреш,за да не го взема?
Попитах злобно.
-Давай!Да те видя какво можеш!!Не забравяй,че съм много по-стара от теб!!

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 9:28 pm

- Не забравяй, че и друг път съм се справял с по-стари вампири! - продължавах да крещя срещу нея и я блъснах в скалата.
Какво правех? Не се върнах, за да я нараня... Отдръпнах се и я погледнах.
- Не искам да те нараня. Не ме принуждавай. - вече говорех със спокоен тон.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 9:35 pm

-Оо толкова си мил!Ще се разплача!
Засмях се и се измъкнах.
-Принуждавам те!Давай Дийн!Нарани ме!
Погледнах го предизвикателно.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 9:41 pm

Поклатих глава. Отръпнах се и се облегнах на отсрещната скала.
- Казах ти - не искам да те нараня.
Бях възможно по-далеч от нея. Така беше по-добре. Бях по-спокоен. Тя не ми влияеше добре... никога не ми е влияела добре. Трудно контролирах емоциите си около нея.
- Най-добре се успокой. - казах и.

by Sponsored content

Пясъчните скали

Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали

Re: Пясъчните скали