Re: Пясъчните скали

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 9:44 pm

-Аз съм много спокойна!
Усмихнах се.
-Даже съм в прекрасно настроение!Но ти не си...
Ухилих се.
-Нали Дийн?...Не можеш да се контролираш покрай мен,искаш да ми се нахвърлиш...Лошо,много,много лошо.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 9:49 pm

- Не можех.. - усмихнах се.
- Както сама каза, хората се променят. Научих се да се контролирам. - замълчах за момент. Не знаех дали звуча достатъчно правдоподобно.
- Тогава бях прекалено млад и ти доста добре се възползваше от слабостите ми. - засмях се. - Но от тогава минаха доста години... и доста такива като теб. - погледнах я.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 9:54 pm

-Мм..браво.Впечатляваш ме.
Това дразнене...до кога ли щяхме да го караме така?Да се дразним един друг.
-И ти нещо полезно да научиш.
Засмях се.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 10:00 pm

- Случва се и на най-добрите, нали?
Подсмихнах се.
- Беше... наложително да се науча. Иначе едва ли щях да оцелея много дълго.
Загледах се във водата. Започнах да си припомням доста неща...

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 10:08 pm

-Оо я не ставай сърцераздирателен моля ти се!
Чак сега се сетих,че напълно забравихме Тамара.Обърнах се към нея.
-Съжалявам,че трябваше да видиш това.
Поклатих глава.

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 10:12 pm

- Сърцераздирателен?! Хаха! Чие сърце ще трогна?! Твоето?! - попитах иронично.
Тя се обърна към Тамара и се извини.
- Брей... - засмях се.
- Наистина. Не трябваше да ставаш свиделка на глупостите ни.

by **Катерина Петрова** Нед Ное 07, 2010 10:14 pm

-Знаеш ли...писна ми,Дийн!
Обърнах се към него.
-Писна ми от твоето вечно лигавене!Мислиш се за нещо което изобщо не си!

by **Дийн Уинчестър** Нед Ное 07, 2010 10:18 pm

- Така ли? И какво всъщност съм?!
Погледнах я. Поклатих глава.
- Всъщност, забрави... ще говорим, когато сме сами. Няма нужда да я намесваме.
Посочих Тамара.

by **Tamarah Eveline** Пон Ное 08, 2010 12:04 pm

Наблюдавах ги как се караха, биеха и обиждаха, седейки на същата скала. Накрая ми писна и казах:
- Изглежда имате много да си припомняте и връщате. Аз ще тръгвам. - странах и се запътих по посока на пътя. Обърнах се и казах с усмивка: - Все пак ми беше приятно да се запозная и "опозная" с вас. Ще се видим наоколо.
Доскуча ми адски, седейки с тях и гледайки разправиите им. Не исках да съм груба, а няколко пъти им напомних за присъствието си, но те не се усетиха. Затова накрая си тръгнах. Надявах се все пак да не се наранят един друг.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 08, 2010 3:25 pm

-Видя ли какво направи!!
Озъбих му се аз.
-Изплаши момичето и си тръгна!
Този "човек" започваше страшно много да ме дразни,а това не беше добре.Никой не искаше да си играе с моите нерви.

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 08, 2010 4:04 pm

По едно време Тамара стана и си тръгна. Ако бях на нейно място, щях да направя същото. Още от началото трябваше да я оставя да се прибере, вместо да я правим свидетелка на скандалите ни.
-Видя ли какво направи!! Изплаши момичето и си тръгна! - изкрещя Катерина.
- Чакай малко, как така само аз съм виновен?! Ако не беше толкова твърдоглава, нямаше да водим този спор сега!!! - извиках.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 08, 2010 4:14 pm

-Аз съм твърдоглава така ли??
Вбесих се още повече.
-Ами ти?Според теб от кой съм го прихванала??Та ти си по-твърдоглав и от мен.
-Така си мислиш ти.-чух го да казва тихо.
-Така ли?!
Отидох при него и хванах с медальона му.

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 08, 2010 4:35 pm

Аз съм бил твърдоглав?! Засмях се.
- Така си мислиш ти. - казах тихо.
Тя се озова до мен, хванала медальона ми.
- Скъсай го де! - изсъсках.
- Късай! Да видим дали ти стиска да ме убиеш!!! - озъбих се насреща и.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 08, 2010 4:47 pm

Подсмихнах се.Въпреки,че външно се смеех вътрешно все още си задавах въпроса дали наистина искам да го направя?Затворих за секунди очи...трябваше ми да помисля.Ръката ми продължаваше силно да стиска медальона.Стиснах зъби и...го скъсах.Той веднага започна да се покрива с ужасни рани,а аз просто го гледах...Какво правех?Беше последният въпрос който си зададох преди да го избутам в сянката на една скала...Оставаше му съвсем малко и щеше да е мъртъв...Изчаках малко докато го гледах как бавно се възстановяваше.
-Дийн?-тихо изрекох името му.

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 08, 2010 5:02 pm

Гледах я право в очите. Не знаех как ще реагира. Вече очаквах всичко от нея. Затвори очи... след секунди усетих как кожата ми гори. Не отделях поглед от нея. Болката ставаше все по-силна, но не помръдвах. Гледах как изражението и се променя. Виждах колебанието в погледа и... Леко докоснах лицето и и затворих очи. Вече се бях примирил, че ме иска мъртъв и точно такъв ще ме получи... и тогава ме изблъска в сянката на една скала. Веднага започнах да се възстановявам, но много бавно. Не бях се хранил от няколко дни и нямах много сили.
- Дийн? - каза тихо тя.
- Защо го направи? Защо не ме остави? - погледнах я.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 08, 2010 5:07 pm

-Не съм чак толкова лоша.
Насилих се да се усмихна,но по-точно се получи гримаса.
-Ще се оправиш.
Чух се да изричам.В едната ми ръка все още беше медальона.Разтворих внимателно ръката му и му го дадох.

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 08, 2010 5:14 pm

-Не съм чак толкова лоша. - опита да се усмихне тя.
Кимнах и седнах на земята. Тялото ми все още гореше. Възстановявах се прекалено бавно... а така мразех да се чувствам слаб.
-Ще се оправиш. - каза и ми подаде медальона.
-Благодаря ти. - усмихнах се и го сложих на земята до мен.
-И все пак... защо не ме остави? Заслужих си го.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 08, 2010 5:17 pm

-Казах ти!Не съм чак толкова зла,че да убия някой като мен...заради моменти на слабост.
Седнах на земята до него.Виждах,че се възстановяваше доста бавно...
-Не си ли се хранил отдавна?
Попитах и го погледнах.

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 08, 2010 5:22 pm

- Слабост... - повторих и поклатих глава.
Пак го бях направил. Отново се държах като пълен кретен...
-Не си ли се хранил отдавна? - попита ме.
- Няколко дни... май скоро ще стане седмица. - усмихнах се.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 08, 2010 5:26 pm

-Моля?!
Погледнах го невярващо.
-Ти добре ли си?Как може толкова много време да не се храниш?
Все още го гледах втрещено.
-Признавам...ужасно безотговорен си!

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 08, 2010 5:34 pm

Засмях се... което се оказа очудващо болезнено. Направих гримаса...
- Бях... зает с друго. - кимнах. - Храненето беше последното, за което мислех.
-Признавам...ужасно безотговорен си!
- Звучиш очудено. Сякаш не ме познаваш, сякаш не знаеш, че съм такъв. - усмихнах се.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 08, 2010 5:39 pm

Засмях се.
-Ами...надявах се да си се променил.
Държах се ужасно мило в сравнение с преди няколко минути.Тогава дори желаех смъртта му.
-В колата имаш ли банки с кръв?

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 08, 2010 5:43 pm

- Май в това отношение не съм. - свих рамене.
-В колата имаш ли банки с кръв? - попита ме.
- Да. В багажника. Като се възстановя ще отида да си взема.
Погледнах към раните на ръцете си, които все още изглеждаха зле.
- Което май ще отнеме известно време. - добавих.

by **Катерина Петрова** Пон Ное 08, 2010 5:51 pm

-Остави това на мен.
Усмихнах се и светкавично отидох до колата.Взех пет банки с кръв и се върнах.
-Ето.
Подадох му ги.

by **Дийн Уинчестър** Пон Ное 08, 2010 6:01 pm

Взех банките и изпих две за секунди.
- Преди минута искаше да ме убиеш, а сега ми помагаш.
Изпих и третата банка. Започвах да се възстановявам все по-бързо. Скоро от раните почти нямаше и следа.
- Хм... така е по-добре. - усмихнах се и си сложих медальона.

by Sponsored content