Замръзналият мост

[Персефона Долкинс]

[Изабела Форчън]

Бела вървеше банво по пътечката.Беше студено,а Изи бе родена през лятото и не бе свикнала със студа,затова беше облечена с накъсани сиви дънки,ботуши,тениска с дълъг ръкав и яке.
Когато стигна до моста,видя една табела,на която пишеше "Замръзналият мост".Извъртя очи и се усмихна.
-Колко предвидливо..-каза сякаш на себе си,но го изрече на глас.Тръгна по моста и изведнъж в далечината забеляза фигура,тя се доближаваше.Спря и зачака фигурата да я доближи съвсем.

[Хелън Браун]

Фигурата се приближаваше бавно, но все пак се видя образа на момичето. Средно високо момиче с руса коса се приближи до Изабела и я погледна странно. Момичето изглеждаше малко по-бледо, със зачервени бузки, заради студа. Хелън застана точно срещу замръзналото момиче, на околу половин метър. Огледа се и се зачуди дали да и каже нещо. Точно след секунда Бела погледна Хел и каза:
- Студено е.
- Дам.. Но всичко е заскрежено, дори има сняг. - каза Хелън и се усмихна.

[Изабела Форчън]

-Да и това предполагам трябва да е хубаво,така ли?-каза Белз на непознатата и се усмихна леко,защото й беше студено.Защо по дяволите й бе хрумнало да излезе,като е такъв адски студ навън,ама и да я пита човек и тя няма да знае какво да му каже.
Стоеше така с ръце в джобовете на якето си.Хем беше с яке и й беше студено,хем дънките й бяха целите в кръпки,разбридани,те такива си бяха де,така беше модерно,но пък й беше още по-студено,ами..понякога не беше особенно мислеща за метероологичните условия,а мислеше само за това,че дрехите се съчетават и й стоят добре,макар че не беше от онези кукони,които само това им беше в главата.

[Хелън Браун]

- Не знам .. - отговори Хелън, като по едно време започна да и намирисва на нещо живо, и определено беше живо. Хелън се огледа, за някой човечец, но от мъглата не се виждаше никой дори и да имаше. Хелън погледна непознатото момиче и я попита:
- Как се казваш? .. - като си сложи шапката, която беше закачена на якето й, не че и беше студено, просто защото и тя не знаеше защо.

[Изабела Форчън]

Ето..пак се започваше.Първо име,години,история,хобита.Беше й писнало от стандартния начин на запознанства,бяха някак..все ендо попълваш бланка за нещо..Е,можеше сега да е различно,понеже си имахме работа с вампир,но..
-Изабела!-каза името си и я погледна очакващо-А ти?-попита я на свой ред.Ясно беше,че нямаше намерение да я изяде,защото щеше да се получи глупаво.Здрасти,как се казваш и после-ще те изям.Но пък явно имаше и някой или нещо друго тук,живо,към което тя се стремеше,но явно и тя самата не знаеше какво е и къде е.

[Хелън Браун]

- Ами Хелън .. Браун .. - каза момичето, като се доближи до Бела. Огледа я от пети до глава и се зачуди дали да се нахрани, но пък я беше жал. Момичето беше хубаво и изглеждаше младо, нямаше да е много добро дело. Хелън се зачуди какво да каже, като изведнъж получи силна болка в главата и се присви леко. Хвана се за главата, като болката продължи само за секунди и отмина. Но беше много остра болка, сякаш я бяха пронизали с нещо остро. Хелън се поизправи леко, като все още леко присвита и се огледа за пейка, на която да седне.

[Изабела Форчън]

-Добре ли си?..-попита плахо и несигурно Бела.Не беше наясно с природата на вампирите и не знаеше дали това е нормално,но много силно я съмняваше да е така.Тя пристъпи към момичето и я погледна.Косата й бе пълна със снежинки и беше някак интересна,сякаш блестеше.Лицето й не беше никак зачервено,въпреки студа,което беше някак странно.Очите й гледаха целеустремено в Хелън.Не разбираше защо пита вампир,дали е добре,като той всеки момент можеше да йс е нахвърли и да изпие кръвта й.Просто природата й беше такава.Тъпа природа,винаги беше загрижена и помагаше,дори и да косваше живота й.

[Хелън Браун]

- Добре съм, и спокойно няма да те захапя, попринцип съм към момченцата. - каза Хелън като вече изглеждаше напълно добре, все едно не и се беше случвало нищо.
- Добре. Надявам се да не го направиш. - каза отново Бела, като изглеждаше все още не сигурна. Хелън мярна нещо голямо, което беше затрупано със сняг и не се виждаше какво е. Хелън се приближи към него и започна да бута снега. След като избута снега, се видя пейка - желязна, черна, имаше на места формички на рози и разни други цветя. Тя седна на нея. Погледна Бела и се зачуди какво ем понеже не можеше да се отличи от нормалните хора. Замисли се за секунди и накрая се реши да я попита:
- Ти какво същество си?

[Изабела Форчън]

-Ами..всъщност и аз не съм особенно сигурна какво съм,но..в митичните легенди наричали съществата като мен..ъм..звезди..-каза Изи и седна на пейката до Хелън.Е,вече беше спокойна,че няма да я нападне,но какво пък,то й преди не се бе уплашила кой знае колко много.
-А ти чистокръвен вампир ли си?-реши се да попита Бела,попринцип не беше нужно да я пита,но искаше да знае,а и трябваше да зададе някакъв въпрос.

[Хелън Браун]

- Не. - отговори Хелън без да обяснява нищо, като погледна в земята и започна да се пита какво е да си звезда, какво по-точно правят те. Каква е историята им. Като след това погледна Бела и каза:
- Разкажи ми какво е да си звезда.

/ Сори за краткия пост .. но ще ходя в Пловдив и трябва да се оправям. /

[Хелън Браун]

- Ами ние сме обикновенни хора, само че притежаваме различни сили. Можем да предсказваме бъдещето, да променяме настроенията на хората.. И това е като цяло. - отговори момичето на въпроса, който и зададе Хелън. Момичето се усмихна и каза:
- Ами добре. Благодаря, за информацията. - след което стана от пейката, изтупа се и я погледна, след което каза:
- Аз ще тръгвам. Чао. - и след което изчезна .. ;д

/ Съжелявам, че пиша от нейно име и 2 поста един след друх, но ми дотегна да я чакам да пише.. =] /

[Sponsored content]