Кафене "Ихтенберд"

Това беше доста кратък отговор,но ме беше достатъчен,не искаше да любопитства и да я разпитва.Нямаше акцент в гласа си,държанието й беше съвсем нормално,така че това му стигаше.Хареса му тази нейна откровеност,макар че не виждаше защо не харесваше това малко и кътно градче.Беше права за факта,че нямаше как да напусне свойте близки,все пак едва ли би рискувала да отиде на непознато място,където може и да не срещне така доброномарено отношение от страна на хората.
-Разбира се,че имам и братя и сестри.Една голяма банда сме и доста често става лудница вкъщи и се караме постоянно за най-различни неща.Когато си свободна,можеш да ми дойдеш на гости по всяко време и да се запознаеш с тях.Съгласна ли си?
Едва от няколко минути се познаваха,но както много често се случва между хората,между двамата наистина имаше химия и с голяма лекота се разбираха и много бързо започнаха да се сприятеляват.

Не очаквах да ме покани в дома си, но все пак се радвах, че го направи.
- Да с удоволствие..
Казах и се загледах през прозореца. Защо живота на хората беше толкова лесен? Всичко им беше точно като о план.
Знаех, че не бива да ставам пирятелка с Робърт, но просто толкова много ми се искаше да не съм сама. Знаех, че ако се видим след това той ще иска да знае повече за мен, а аз просто щях да го лъжа. Това ме убиваше.
- Предполагам, че е хубаво да имаш братя и сестри. Аз също имам брат, но с него почти не разговаряме..
Наистина беше така. С него не се бяхме виждали от 4 години. Той не харесваше особенно семейството ни, въпреки, че беше част от него.

Робърт веднага усети,че нещо я тревожи,не изглеждаше много щастлива или по-точно имаше нещо свързано с брат й,което не й даваше мира.
Имаше доста точна интуиция,но не искаше да й се бърка,така че реши да я остави така докато се поразведри.
Разговорът между двамата вървеше много добре инямаше намерение да я оставя да изпада в сомъсжаление даради това,че вероятно не се разбира с брат си.
-Я по-спокойно,недей да се тревожиш и бъда малко по-ведела.Да не би и аз да нямам проблеми с моите,макар че сме голямо семейство.Нищо подобно и ако можеше да ни видиш встрани,тогава щеше да видиш,че и аз бера големи ядове с тях,но както се казва няма идеални отношения и трябва да се премине през това.
Робърт не искаше да звучи като някой проповедник,но искаше бързо да оправи настроението на Линда и бързо да я извади от това настроение.
-Хайде сега да разнообразим малко нещата.След като си поговорихме сладко сладко и си похапнахме от тези вкусни сладкиши,искаш ли да отидем нъкъде другаде да се поразходим,преди да се приберем вкъщи?-предложи той и докато чакаше отговорът й,извика момичето да плати сметката.

Засмях се на думите на Робърт. Беше толкова сладък в опитите си да ме разведри.
- Да, добре..
Бях съгласна да излезем заедно. Не бях сигурна дали това е предложение за среща или просто пирятелска сруща. Изкарах простмонето си за да платя сметката, но той хвана ръката ми в знак, че той ще плати.
- Не аз.. така не ми е удобно.
Започнах да клатя глава. Не исках да давам напразни надежди на Робърт. Той наистина беше едно много добро момче, което не заслужаваше да го лъжа.
- Добре..- Накрая изпъшках и той плати сметката.
- Къде искаш да отидем?- Попитах аз докато се изправях. Обялкох палтото си.

-Не знам,да ти кажа често все още не съм разглеждал града така добре,така че ще бъде трудно да решим-отвърна Робърт,който днес си изкара един чудесен дун и нямаше търпение да разкаже на родитете си.
Все повече започваше да обиква този гра,хората,местата,забележителностите и в тего постепенно се зараждаше желанието,че точно това място ще бъде новият му дом и повече няма да се мести в друг град.
-Извинете,но ми давата чужда валута-каза сервитьорката и тогава се стресна,беше потънал в мислите си,че не беше забелязал,че й дава английски лири.
След като поправи грешката си,все пак реши къде да отидат,стига Линда да не е ходила там,че тогава нямаше да е интересно.
-Има толкова неща за разглежзане,но днес нямаме много време,така че какво ще кажеш да отидем до квартал Фелингстън и по-точно Пърпъл Рок?

Пристисних се малко, когато Робърт сгреши банктотите малко се притисних, но после се успокоих, кагота всичко се оправи и той плати.
- Да нямам нищо против..
Казах аз, а в това време Робърт обличаше палтото си.
Двамата тръгнахме към изхода и се отправихме към Пърпъл Рок.