Преоткрий света преди ада. (:
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Мутанти
Вто Юни 14, 2011 4:28 pm by Кандрия Мьорн

» Хора
Нед Юни 12, 2011 7:12 am by Оливия Девънпорт

» Търси се ...
Пет Юни 10, 2011 6:37 pm by Линда Прайс

» Лилавата поляна
Пет Юни 10, 2011 6:36 pm by Линда Прайс

» Другарче за РП. (:
Вто Май 31, 2011 2:22 pm by Ellis

» Каменните води
Вто Май 31, 2011 2:21 pm by Ellis

» Кафене "Ихтенберд"
Вто Май 31, 2011 5:26 am by Линда Прайс

» Ресурси от наши графики
Пон Май 30, 2011 7:02 pm by Персефона Долкинс

» - Yeah the haircut's hot, but this has gotta stop...
Пон Май 30, 2011 12:57 pm by Линда Прайс

Приятели

566566 566 House of Night - един нов свят

Лилавата поляна

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Tamarah Eveline on Нед Ное 07, 2010 6:03 pm

Беше ми много смешно как двамата си разменяха от време на време някоя дума много, много тихо, мисляйки че не ги чувам. Може би наистина не трябваше да се вслушвам, защото най-малкото беше невъзпитано. Предложението беше да отидем на някакви пясъчни скали.
- Съгласна съм. Вие водите. - казах и се запътих към колата. Обичах природата, затова предпочитах да сме някъде навън, отколкота в кафене/ресторант или нещо подобно
avatar
Tamarah Eveline
Eлф
Eлф

Брой мнения : 63
Join date : 05.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Лорейн on Вто Ное 09, 2010 7:21 pm

Лорейн се разхождаше без посока. Беше нова и не познаваше никого нито знаеше местностите наоколо. Може да се каже,че се е изгубила. Беше облечена в копринено лилава рокля, дълга до коленете, покрита с блестящи опадали камъчета от страната на ромато й,образуващи сърце. Беше боса. Косата й разрошена,а краката й покрити с леки белези от зараснали рани.
Наоколо цареше тишина. Чуваше се само силния южен вятър,който отмяташе косата на момичето и й придаваше още по-разрошен вид. Момичето вървеше .... Пееше си някаква песен,измислена от самата нея. Гласът й беше прелестен,всеки го признаваше щом я чуеше.
По едно време чу шум. Различен от този на вятъра. Лорейн спря. Огледа се,но не видя никого. Сигурно й се е причуло. Но не ... Шумът продължаваше... Сякаш някой светкавично бързо бягаше след нея. Но Лора не видя никого. Продължи да върви напред,бавно и предпазливо.
Тогава чу шума по-близко ... и по-близко. Обърна се и се стресна ...
avatar
Лорейн
Звезда
Звезда

Брой мнения : 53
Join date : 07.11.2010
Местожителство : In hell (:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Хелена Клаус on Вто Ное 09, 2010 7:35 pm

Хелена бягаше в бясна скорост. Не знаеше къде, но просто и се искаше да бяга - да усети вятъра в лицето й, да вижда всичко покрай нея размазано, да не докосва земята с краката си... По-точно с токчетата си. Беше сред някаква поляна, покрита с лилави цветя.
Изведнъж, докато бягаше, я удари миризма... Не, не на човек. Имаше нещо подобно, но не бе човек. Такава миризма не бе срещала преди. След малко вятъра довя със себе си една песен. Беше страхотна и радваше слуха на Хел. Веднага се замисли за мелодия на пиано и нотите сами изплуваха в главата й ... Ла, фа бемол, ла, си, до бемол... На хоризонта се появи момиче и дистанцията между двете се скъсяваше със всяка секунда. Изведнъж Ела спря на двайсетина метра от момичето, изправи се и завървя към нея грациозно...
avatar
Хелена Клаус
Вампир
Вампир

Брой мнения : 58
Join date : 03.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Лорейн on Вто Ное 09, 2010 8:01 pm

Лорейн подскочи леко и на лицето й се изписа оплаха. Обичаше изненадите, но не й от някои непознат,който можеше по някакъв или друг начин да й причини зло... Вече бе изпитала достатъчно.
Гледаше втренчено момичето. "Очите й са невероятни" беше първата й мисъл,минаваща през ума й. Огледа я набързо отдолу нагоре. "Има страхотен вкус" отново. Мислите й протичаха през ума й като вода, стичаща се от водопад. Момичето беше наистина красиво. Лорейн не искаше да изплаши момичето чрез мълчанието си,затова разклати леко глава,вдигна очи към жлестящото й бяло лице и подаде ръка.
- Името ми е Лорейн. - проговори и се усети срамежливостта й.


Последната промяна е направена от Лорейн на Вто Ное 09, 2010 9:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Лорейн
Звезда
Звезда

Брой мнения : 53
Join date : 07.11.2010
Местожителство : In hell (:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Хелена Клаус on Вто Ное 09, 2010 8:09 pm

Беше срамежлива. Хел току що се бе нахранила и нямаше никакви проблеми да стои около деликатеси като това момиче. Не знаеше просто колко лесно можеше да разсее някой млад вампир и червените й бузи.
- Хелена. Хел или Ела накратко. - представи се тя, щом Лорейн си каза името.
Чудеше се какво прави красиво момиче като нея сред тази пустош. Една секунда и вече бе на земята, седнала по турски. Вероятно, за хорските очи, нейните контури бяха размарани, заради бързите движения. Ела се усмихна и започна да говори:
- Какво прави момиче като теб тук? - тя погледна токчетата си и обърса прахта, която се бе насъбрала по тях. След това опъна крака и зачака момичето да отговори.


П.С.: Аз ставам, утре да продължим?
avatar
Хелена Клаус
Вампир
Вампир

Брой мнения : 58
Join date : 03.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Лорейн on Вто Ное 09, 2010 9:38 pm

Лорейн последва Хелена и се тросна на земята. Беше премряла, ожадняла и страшно гладна. Настани се удобно и опъна крака. Меката настилка й придаваше весело настроение,но не можеше да го изрази. Цветята бяха толкова меки и придаваха приятен аромат. Лора забеляза,че роклята й си отива с цвета на цветята.
След като чу въпроса на червенокоската се зачуду какво да отговори,но знаеше,че звездите са известни навсякъде ... и в приказките, и в реалния живот.
- Какво правя тук ли? Къде е това тук? На Земята? Сред поляна и други същества? Да,мисля,че вече съм на земята ... стъпвам,дишам ... усещам чувствата,жаждата ... живота. Как се озовах? Ами да го кажем по най-простия начин. Наскоро се прибрах вкъщи, истинското ми вкъщи. Удома,на небето. Беше случайно ... не помня нищо от мига,в които пристигнах там. А сега? Сега отново се преземих на Земята. Сякаш отново живея и нищо не помня ... Но с всяка минута,всеки миг започвам да си спомням по малко ... и боли. - Лорейн наведе глава. Сети се за миналото си,за което не й се говореше. В мига щом вдигна глава видя грейналите любопитни очи на червенокоската. " Ах, какви невероятни очи", отново си помисли звездата. - Но стига за мен ... Не мога да си подредя мислите в главата си. Всичко ми е бледо ... бяло и черно ... сиво ... Кога ще бъде отново цветно? ... - минута мълчание - Извинявай,че ти разказвам всичко това,вероятно не се интересуваш,но кагато си отворя устата ... Думите сами изкачат. - Лорейн отново се огледа наоколо. Няма никой,пусто е. Само две скитащи се момичета,седящи на меките и ароматни цветя, разговарят. Лорейн се усмихна. Някак настроението й стана по-бодро в мига,в който срещна Хелена.
- Ами ти? Какво правиш тук ... в пустотата? ...

П.С.: Няма проблемм :}
avatar
Лорейн
Звезда
Звезда

Брой мнения : 53
Join date : 07.11.2010
Местожителство : In hell (:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Хелена Клаус on Сря Ное 10, 2010 6:12 am

- Бягам. От проблемите, от миналото. Бягам от него през последните 580 години. – Лорейн погледна Хел очудено, погледът й пълеn с въпроси, на които Ела не искаше да отговори. – Знам какво си, поне вече, след като каза, че си от небето. Звезда, нали?
Хел не разпозна миризмата може би, защото не бе срещала такава като нея.
- Аз съм вампир. За последните 580 години. Родена съм в Лондон. Баща ми беше граф, влюбих се във вампир и хоп, ето я Хел със дълга червена коса и остри кучешки зъби. – Ела винаги говореше с британския акцент и сега нямаше изключение. Всички го намираха за много чаровно.
- Не знам защо ти го казах. Може би и двете имаме нужда да споделим. – прошепна Хел толкова тихо. Надяваше се звездата да не е чула нищо, но когато тя се обърна с усмивка на лице, Хел осъзна, че е обратното.
Ела се огледа. Двете с Лора стояха сами.
- Знам какво е. Да не знаеш какво да кажеш и накрая... Да нямаш повече думи и кръвта да бушува в ушите ти. Всичко боли и някак всичко е изпълнено с крясъци, които само ти чуваш. Но поне аз се научих да изключвам.
Хелена погледна нагоре и слънцето огря бледата й кожа. Погледна към Лорейн, която гледаше надолу, но после се обърна и започна да говори...
avatar
Хелена Клаус
Вампир
Вампир

Брой мнения : 58
Join date : 03.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Лорейн on Сря Ное 10, 2010 9:59 am

- Радвам се,че ме разбираш - усмихна се топло момичето.Погледна нагоре. Ясното и синьо небе започваше да се натрупва с облаци,идващи от ... "Забога тук дори не мога да се ориентирам ... Всичко съм забравила" помисли си с разочарование Лорейн. Чудеше се,щом тя има магическа сила, значи всички други същества имат. Но проблемът беше,че е твърде срамежлива за да попита. Беше й ... неловко. Нов човек .... може би приятел в бъдеще .... Не искаше да си мисли,че е някаква баднала от Марс. "Добре,това прозвуча странно,нали съм звезда?!" Лорейн си говореше и говореше,правеше странни физиономии,а момичето срещу нея я гледаше ококорено и й се чудеше.
- Ах,извинявай - промълви момичето и се зачуди какво да я попиита. След това се чувстваше неловко. Не искаше да отблъсква хората,но понякога не я разбираха. - Запозната ли си с това място? Аз съм нова и си нямам и на представа къде съм ... Изгубих се. От два дни скитам по тази поляна ии не мога да намеря изхода ...
avatar
Лорейн
Звезда
Звезда

Брой мнения : 53
Join date : 07.11.2010
Местожителство : In hell (:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Хелена Клаус on Сря Ное 10, 2010 7:22 pm

- Не, и аз съм нова тук. Но за щастие мога да надуша ресторант от няколко километра, така че аз съм твоето спасение, изпратено от горе. - каза Хел шеговито и една прекрасна усмивка грейна на лицето й, После си помисли, че може би си бе показала кучешките зъби, което при хищници си бе знак на заплаха. Обаче Лорейн изобщо не се стресна и затова Ела си помисли, че не ги е показала. - А и мога да се ориентирам доста добре.
Хел стана и изтупа тревата от скъпите си дънки и погледна Лора.
- Искаш ли да отидем и да си вземем нещо за ядене или поне кафе..?
avatar
Хелена Клаус
Вампир
Вампир

Брой мнения : 58
Join date : 03.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Лорейн on Сря Ное 10, 2010 7:44 pm

Щом Хелена спомена кафе Лорейн веднага се отврати и прибързано каза:
- Аз не обичам кафе. - След това погледна очудената физиономия на червенокоската и си помисли,че понякакъв начин я е обидила,затова побърза да добави: - Но няма да откажа капучино ... илии нещо друго,а също и така някой ресторант. Но чакай ... - През ума й протече един очудващ въпрос. - Ам ... щом си вампир не пиеш ли само кръв? Или и ядеш? Ам,объркана съм ... Не съм запозната много с другите същества ... Преди ме учиха но ... След злопоуката нищо не си спомням ... - Лорейн се надяваше червенокоската да не се обиди от неправилния й зададен въпрос.
avatar
Лорейн
Звезда
Звезда

Брой мнения : 53
Join date : 07.11.2010
Местожителство : In hell (:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Хелена Клаус on Сря Ное 10, 2010 8:06 pm

Хелена се очуди. Колкото и години да бе на този проклет свят, не бе срещала човек, който да не обича кафе. Е, и такива ги имаше.
- Нищо, една лазяня ще ми дойде добре. - рече тя и погледна с усмивка звездата. - Ядем, поне аз ям... и обичам италианско. Не е като кръвта, но подтиска жаждата за малко.
Ела харесваше това момиче. Можеше да се сприятелят с Лорейн. Отдавна не си бе спечелвала нов приятел, още по-малко пък момиче. Хелена винаги се мотаеше с момчетата. Сякаш момичетата и завиждаха и винаги се смятаха за обидени, когато Хел кажеше нещо с по-остър тон.
Отново се усмихна на момичето и зачака тя да й отговори.
avatar
Хелена Клаус
Вампир
Вампир

Брой мнения : 58
Join date : 03.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Лорейн on Сря Ное 10, 2010 9:36 pm

- Лазяна? Италианско? Сякаш чувам моя двойничка да говори - усмихна се топло Лорейн. Южният вятър повя и косата й бухна нагоре. Тогава тя се сети. - Чакай. Как ще отида в ресторант в този вид? Излгеждам като паднала от ... И да,знам,че е така - засмя се звездата и продължи. - Цялата съм изподрана. Пък и нямам други дрехи ... Дори дом. Ох нищо не помня - промълви момичето и склони глава. Не й се искаше да си спомня за миналото, но ето пак ... и пак ... и пак. "Не! Ще бъда силна!" каза си на ум и вдигна глава. Лицето й грееше от лъчезарната й усмивка и засъхналите сълзи,които изтъняваха по бузата й. - Някакви идеи?
avatar
Лорейн
Звезда
Звезда

Брой мнения : 53
Join date : 07.11.2010
Местожителство : In hell (:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Хелена Клаус on Чет Ное 11, 2010 6:28 am

Хм. Хел я огледа и осъзна,че са един и същи размер. Имаше няколко роклички, които можеха да и харесат, удома.
- Гледам, че сме един размер. Ако искаш, можем да отидем до нас и да ти намерим нещо. - Хел гледаше как погледът на Лора светна от надежда и това накара Ела да се усмихне. - Хайде, колата ми е наблизо.
Двете тръгнаха и след малко стигнаха до червения миникупър. Хел вдигна гордо глава, когато Лора ахна при вида на лъскавото возило.

П.П.: Пиши във моята къща. ;)
avatar
Хелена Клаус
Вампир
Вампир

Брой мнения : 58
Join date : 03.11.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Робърт Бъкли on Сря Юни 01, 2011 3:44 am

След около половин час път от центъра на града към един от по-крайните и отдалечени квартали,Робърт и Линда пристигнаха в Пърпъл Рок,където се намираше прословутата лилава поляна,идеална както за почивка след дългия ден,така и за пикници,лагери и тем подобни неща.
Поляната беше доста голяма и изглеждаше,че нямаше края защото наоколо се виждаха само дървета с обилни плодове,малко езеро с студена вода и птички,който пееха и с гласчетата си допълнително украсяваха тази картина.
-Това място е прекрасно,колко отдавна не съм бил сред природата- с въздишка отвърна Робърт и се просна на меката земя.Много е хубаво,хайде ела присъедини се към мен-усмихна се момчето и като я хвана за ръка,Линда се просна върху нег и също се оказа на меката и приятно миришеща на пролетен парфюм земя.
avatar
Робърт Бъкли
Човек
Човек

Брой мнения : 46
Join date : 05.12.2010
Age : 30
Местожителство : Стара Загора

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Линда Прайс on Пет Юни 03, 2011 9:00 am

Тук ми харесваше повече отколкото в кафенето. Бях си като у дома, все пак бях елф на природата. Усмихнах се широко, а Робърт ме задърпа и изведнъж се озовах до него. Всичко миришеше толкова хубаво.
- Да, наистина е прекрасно тук.
Казах аз и си поех дъх. Облегнах се на Робърт и се усмихнах широко. Знаех, че това, което правя е много грешно, но просто не можех да се въздържа. Спомних си думите на майка ми " Човешката компания може само да ти навреди." И все пак какво можеше да ми направи Робърт? Той беше толкова мил..
- Идвал ли си тук преди?
Попитах аз като стоях все така сгушена в него.
avatar
Линда Прайс
Eлф
Eлф

Брой мнения : 16
Join date : 24.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Робърт Бъкли on Съб Юни 04, 2011 3:23 am

Много му беше приятно да я чуства така близко до него,да я прегръща и да я държи в прегръдките си,но разбира се всичко това беше приятелски и нямаше никакви други помисли.Колко бързо си допаднаха,сякаш се бяха познавали отпреди и като се има предвид,че трудно можеше да се получи дори приятелство между момиче и момче,това си беше истинска химия между тях.
-Не,никога не съм идвал тук и мога да кажа,че съжалявам,защото много обичам да се намирам сред природата и да отделя няколко часа или минути от времето си и да остана на спокойствие от напрежението,суматохата и бързото ежедневие от града-отвърна момчето с усмихва и може би беше малко дръзко,но я погали по главата.
Сега ако го видеха техните,вероятно щяха да реагират по различен начин,но важното беше че самият той е в мир със себе си и прекарва такива приятна минути с Линда.
avatar
Робърт Бъкли
Човек
Човек

Брой мнения : 46
Join date : 05.12.2010
Age : 30
Местожителство : Стара Загора

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Линда Прайс on Вто Юни 07, 2011 2:46 pm

Ама той сериозно ли? Обичаше природата.. Попринцип хората не бяха много по опазването на околната среда.
- И аз много обичам природата. Когато съм сред нея се чувствам на място.
С Робърт толкова много си приличахме. Аз не съм тази за, която той ме смяташе и все пак исках да сме пирятели. Исках да му споделя повече за себе си, но знаех, че не мога. Знаех, че ако го направя той ще ме отритне завинаги. В този момента наранявам себе си и момчето до мен. Просто това не биваше да се случва, не беше редно. Отдръпнах се внимателно от Робърт и се преместих малко по наляво от него.
- Аз мисля, че трябва да тръгвам..
Казах и тръснах глава. Не исках да си ходя, но това беше правилно. Така би постъпил един истински елф.
avatar
Линда Прайс
Eлф
Eлф

Брой мнения : 16
Join date : 24.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Робърт Бъкли on Сря Юни 08, 2011 3:13 am

Тук ставаше нещо странно,имаше нещо което притесянваше Линда и нямаше как да не го забележи.Всъщност,това беше от известно време и досега нищо не беше казал,обаче това отдръпване и леката дистанция,която постави между тях не му допадна.
Щеше да е глупаво ако си мислеше,че ще се възполза по някакъв начин от нея,нищо подобно той я считаше за свой приятел и му стана доста неприятно,че тя крие нещо и не иска да му каже.
-Извинявам се,ако съм си позволил по-голяма близост между нас отколкото трябва,но не искам да останеш с грешно впечатление,така че недей да мислиш,че искам да се възползвам или нещо подобно.Ти си моя приятелка и като такава те приемам,нищо повече-отвърна Робърт и на совй ред се отдръпна от нея и се изправи.
Нямаше намарение да я насилва,когато беше готова за това,което я тревожеше,тогава щеше да му каже.
-Добре,няма да те спирам,прибирай се у дома,вероятно родителите ти са се притеснили,ноискам някой ден да ми обясниш това странно поведение и защо така се държиш на моменти доста прикрита и притеснена.
Не искаше да протака повече нещата,така че остави на нея кога да реши да му каже истината и се приготви да си тръгва.
avatar
Робърт Бъкли
Човек
Човек

Брой мнения : 46
Join date : 05.12.2010
Age : 30
Местожителство : Стара Загора

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Линда Прайс on Пет Юни 10, 2011 6:36 pm

Не исках Робърт да си мисли нещо толкова грешно, но така беше по добре.
- Да добре...
Смомрих аз и Робърт си тръгна. Останах сама на голямата поляна и се почувствах толкова самотна. Исках да кажа на някой каква съм всъщност. Исках да не крия, да бъда просто това каквото съм. Една сълза се плъзна по бузата ми, но побързах да я изтрия.
След няколко минути и аз станах и тръгнах към вкъщи.
avatar
Линда Прайс
Eлф
Eлф

Брой мнения : 16
Join date : 24.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лилавата поляна

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите