Лилавата поляна

Беше срамежлива. Хел току що се бе нахранила и нямаше никакви проблеми да стои около деликатеси като това момиче. Не знаеше просто колко лесно можеше да разсее някой млад вампир и червените й бузи.
- Хелена. Хел или Ела накратко. - представи се тя, щом Лорейн си каза името.
Чудеше се какво прави красиво момиче като нея сред тази пустош. Една секунда и вече бе на земята, седнала по турски. Вероятно, за хорските очи, нейните контури бяха размарани, заради бързите движения. Ела се усмихна и започна да говори:
- Какво прави момиче като теб тук? - тя погледна токчетата си и обърса прахта, която се бе насъбрала по тях. След това опъна крака и зачака момичето да отговори.

П.С.: Аз ставам, утре да продължим?

След около половин час път от центъра на града към един от по-крайните и отдалечени квартали,Робърт и Линда пристигнаха в Пърпъл Рок,където се намираше прословутата лилава поляна,идеална както за почивка след дългия ден,така и за пикници,лагери и тем подобни неща.
Поляната беше доста голяма и изглеждаше,че нямаше края защото наоколо се виждаха само дървета с обилни плодове,малко езеро с студена вода и птички,който пееха и с гласчетата си допълнително украсяваха тази картина.
-Това място е прекрасно,колко отдавна не съм бил сред природата- с въздишка отвърна Робърт и се просна на меката земя.Много е хубаво,хайде ела присъедини се към мен-усмихна се момчето и като я хвана за ръка,Линда се просна върху нег и също се оказа на меката и приятно миришеща на пролетен парфюм земя.

Тук ми харесваше повече отколкото в кафенето. Бях си като у дома, все пак бях елф на природата. Усмихнах се широко, а Робърт ме задърпа и изведнъж се озовах до него. Всичко миришеше толкова хубаво.
- Да, наистина е прекрасно тук.
Казах аз и си поех дъх. Облегнах се на Робърт и се усмихнах широко. Знаех, че това, което правя е много грешно, но просто не можех да се въздържа. Спомних си думите на майка ми " Човешката компания може само да ти навреди." И все пак какво можеше да ми направи Робърт? Той беше толкова мил..
- Идвал ли си тук преди?
Попитах аз като стоях все така сгушена в него.

Много му беше приятно да я чуства така близко до него,да я прегръща и да я държи в прегръдките си,но разбира се всичко това беше приятелски и нямаше никакви други помисли.Колко бързо си допаднаха,сякаш се бяха познавали отпреди и като се има предвид,че трудно можеше да се получи дори приятелство между момиче и момче,това си беше истинска химия между тях.
-Не,никога не съм идвал тук и мога да кажа,че съжалявам,защото много обичам да се намирам сред природата и да отделя няколко часа или минути от времето си и да остана на спокойствие от напрежението,суматохата и бързото ежедневие от града-отвърна момчето с усмихва и може би беше малко дръзко,но я погали по главата.
Сега ако го видеха техните,вероятно щяха да реагират по различен начин,но важното беше че самият той е в мир със себе си и прекарва такива приятна минути с Линда.

Ама той сериозно ли? Обичаше природата.. Попринцип хората не бяха много по опазването на околната среда.
- И аз много обичам природата. Когато съм сред нея се чувствам на място.
С Робърт толкова много си приличахме. Аз не съм тази за, която той ме смяташе и все пак исках да сме пирятели. Исках да му споделя повече за себе си, но знаех, че не мога. Знаех, че ако го направя той ще ме отритне завинаги. В този момента наранявам себе си и момчето до мен. Просто това не биваше да се случва, не беше редно. Отдръпнах се внимателно от Робърт и се преместих малко по наляво от него.
- Аз мисля, че трябва да тръгвам..
Казах и тръснах глава. Не исках да си ходя, но това беше правилно. Така би постъпил един истински елф.

Тук ставаше нещо странно,имаше нещо което притесянваше Линда и нямаше как да не го забележи.Всъщност,това беше от известно време и досега нищо не беше казал,обаче това отдръпване и леката дистанция,която постави между тях не му допадна.
Щеше да е глупаво ако си мислеше,че ще се възполза по някакъв начин от нея,нищо подобно той я считаше за свой приятел и му стана доста неприятно,че тя крие нещо и не иска да му каже.
-Извинявам се,ако съм си позволил по-голяма близост между нас отколкото трябва,но не искам да останеш с грешно впечатление,така че недей да мислиш,че искам да се възползвам или нещо подобно.Ти си моя приятелка и като такава те приемам,нищо повече-отвърна Робърт и на совй ред се отдръпна от нея и се изправи.
Нямаше намарение да я насилва,когато беше готова за това,което я тревожеше,тогава щеше да му каже.
-Добре,няма да те спирам,прибирай се у дома,вероятно родителите ти са се притеснили,ноискам някой ден да ми обясниш това странно поведение и защо така се държиш на моменти доста прикрита и притеснена.
Не искаше да протака повече нещата,така че остави на нея кога да реши да му каже истината и се приготви да си тръгва.

Не исках Робърт да си мисли нещо толкова грешно, но така беше по добре.
- Да добре...
Смомрих аз и Робърт си тръгна. Останах сама на голямата поляна и се почувствах толкова самотна. Исках да кажа на някой каква съм всъщност. Исках да не крия, да бъда просто това каквото съм. Една сълза се плъзна по бузата ми, но побързах да я изтрия.
След няколко минути и аз станах и тръгнах към вкъщи.