Домът на Хейли

by **Хейли Брукс** Чет Ное 11, 2010 12:33 pm

Хейли бе звезда. Тя обичаше природата, небето, луната, слънцето. Мястото, където се намираше домът и', не беше населено. Бе близо до горите, до планините, до нейния роден дом - небето. Всяка вече гледаше звездите и се сещаше за своита родини. Обичаше да се качва на покрива, да посреща и изпраща слънцето. Това бе любимото и' място, ако не броим небето.

by **Хейли Брукс** Пет Ное 12, 2010 6:59 pm

Аз и Селена вървяхме дълго, докато най-накрая стигнахме домът ми.
- Съжалявам, че въряхме толкова дълго. Просто живея далеч от всички други - усмихнах се леко. Отворих голямата входна врата и влязохме в антрето. Продължихме навътре - от лявата ни страна беше кухнята, а от дясната трапезарията. Между тях се намираше стълбището за горните етажи.
- Гладна ли си ? - попитах Сел и я погледнах въпросително.

by **Селена** Пет Ное 12, 2010 8:30 pm

Къщата на Хейли отвън изглеждаше огромна. А отвътре бе внушителна.
- Гладна ли си? - попита ме тя, но не й отговорих веднага.
- Мм.. не. - казах, след като се обърнах на всички страни и огледах всички ъгли. Беше прекрасна. - Но може да ми донесеш чаша вода. - добавих.
- Имаш чудесна къща. - поздравих я, секунди по-късно и се усмихнах. Тя тръгна към кухнята, за да ми донесе водата.

by **Хейли Брукс** Пет Ное 12, 2010 8:38 pm

- Имаш великолепна къща - каза Сел и се усмихнах.
- Благодаря. Ела - тръгнахме към кухнята. Отидох да налея чаша вода, а Селена се настани на дивана. След малко и' донесох чашата и седнах на фотьойла до нея. Пуснах малко музика и погледнах другата звезда.
- Разкажи ми нещо за себе си..Ако не искаш минало, то нещо по-интересно - погледите ни се срещнаха и зачаках отговор. Навън бе пълен мрак, но на нито една от двете ни не ни се спеше.

by **Селена** Пет Ное 12, 2010 9:29 pm

Отпих голяма глътка от водата и се замислих. Г-ца Брукс искаше да й разкажа нещо за себе си.
- Ммм... - замислих на глас. Сетих се за това, което Хейли даде като определение за звездите.
- Спомняш ли си когато разказваше на Логан, какво представляват звездите? - "Спомняш ли си.."?! като, че ли беше отдавна. Тя само кимна. - Това, което каза, всъщност не го знаех. Знам много малко за вида си. - казах и се усмихнах леко. - Друго няма какво да ти кажа за себе си. Интересноо.. мне, няма какво. - засмях се тихо и отново отпих от чашата.
- Ами ти? - казах след няколко минути мълчание. - Разкажи ти нещо за себе си. Тъй като си добре запозната със "съществата", има какво да науча от теб. - можех да я разпитвам и да отговарям на въпросите й цяла нощ. Никога не съм си лягала рано и не смятах това да се променя.

by **Хейли Брукс** Съб Ное 13, 2010 1:33 pm

- Ами..всичко научих от баба си. Тя ме запозна с моя вид, помогна ми да овладея силите си и дас е приобщя към нормалното общество. Дори ме научи да скривам светлината..Трудно е, но се справям - усмихнах се.
- Гладна ли си ? Аз лично умирам от глад - станах от фотьойла и отидох до хладилника. Имаше няколко останали парчета пица и спагети. Всичко беше студено, а докато се стоплеше щеше да мине доста време - в стаята не бе особено топло. Извадих храната и я сложих на масата. След това затворих очи и протегнах ръка над чиниите. Появи се още по-ярка светлина отколкото преди и стоях така известно време. След по-малко от минута отворих очи и цялата Сила си отиде. Сел ме гледаше учудено.
- И това ли не знаеш ? - подадох и' храната - вече беше топла, почти гореща. Сложих в две чинии и донесох прибори. Момичето още беше изумено и изчаках да каже нещо.

by **Селена** Съб Ное 13, 2010 5:37 pm

Премигнах два пъти и след като си възвърнах дар словото промълвих:
- Не знаех, че можем това. Досега. - усмихнах се съвсем леко и отпих голяяма глътка. Водата привършваше, но не й обърнах особено внимание. Пък и не бе важна.
- К-как го направи? - заекнах малко и премигнах още два пъти. Това наистина не го знаех. - Ии.. можеш да скриваш светлината?! - погледнах я въпросително и отхапах от едно парче пица.

by **Хейли Брукс** Съб Ное 13, 2010 5:44 pm

Засмях се тихо на въпросите, които излизаха един след друг от устата на Селена.
- По принцип светлината излъчва топлина, нали така ? - Сел кимна в отговор. - Е, просто трябва да се концентрираш и да си намислиш подходящи думи, за да излъчиш топлина. Но е опасно, тъй като може топлината да се умножи многократно и да стане пожар..Така че, трябва пълна концентрация - кимнах сериозно.
- А колкото то светлината..Там се иска опит..Дори аз не го владея особено добре..Нужно е чрез ума си да премахнеш светлината си. В тази област пълната концентрация е задължителна. Иначе нищо няма да стане. - след като спрях да говоря и аз взех парче пица и започнах да ям. Умирах от глад. След това отпих глътка от водата, която си бях сипала по време на въпросите на Селена.

by Sponsored content

Домът на Хейли

Домът на Хейли

Re: Домът на Хейли

Re: Домът на Хейли

Re: Домът на Хейли

Re: Домът на Хейли

Re: Домът на Хейли

Re: Домът на Хейли

Re: Домът на Хейли

Re: Домът на Хейли