Къщата на Лорейн и Тамара

by **Tamarah Eveline** Вто Дек 07, 2010 5:46 pm

Хол + Трапезария
Кухнята
Таванът
Лорейн:
Спалнята ; и още
Кабинетът й
Дрешника и банята й
Тамара:
Спалнята
Дрешник
Банята

by **Лорейн** Нед Яну 09, 2011 5:32 pm

Беше рано сутринта. Лорейн се събуди от слънчевите лъчи и приятната утринна песен на птиците. Леко пробуда одеалото и стана. Отиве в банята и се изми,върза дългата си коса на две отпуснати плитки и се върна в спалнята. Оправи леглото си и излезе на терасата,откъдето имаше прекрасна гледка. Чу лай и снежи глава. Травис подскачаше на поляната и гонеше някаква пеперуда. Лорейн се засмя и му свирна. Той веднага се обърна,доближи се и седна мирно с изплезен език,сякаш чакаше храна.
- Ей сега ще сляза - каза му тя и се прибра. Лей набързо се преоблече у побърза да слезе.
Отиде в кухнята където завари съквартиранката си.
- Добро утро,Тамара. Мислех,че спиш,затова се опитах да не вдигам шум. - усмихна се топло момичето и взе кучешката храна от шкафа. - Ей сега се връщам! - добави тя и излезе на двора,нахрани Травис и го погали лежно. След това му доля вода и се върна в кухнята. Постави пакета обратно,изми си ръцете и седна до Тамара. Отпи от кафето си и започна разговора.
- Е,как ти се струва? Само наша къща! Много се радвам! - засмя се тъмнокоската.

by **Tamarah Eveline** Нед Яну 09, 2011 6:23 pm

Пиех кафе и закусвах кифличка, когато чух стъпки на втория етаж. Изглежда Лорейн се беше събудила. "Най-сетне"- казах си. Едно от отрицателните неща на това да ставаш рано - докато някой друг се събуди скучаеш. Оставих списанието, което четях и се заслушах в стъпките й. Тя слезе облечена в ежедневни дрехи и аз се засрамих в своята нощница с щампа на Йори. Тя бързо изтича навън, за да нахрани кучето си. Когато се върна подметнах:
- Направих кафе.- усмихнах се. - Наистина е страхотно, че ще живеем заедно. Съвсем различно е от това да живееш сам. - добавих. - И рано сутринта, когато станах Травис скимтеше и му дадох няколко от кучешките бисквити, надявам се не възразяваш! - усмихнах се за пореден път и погледнах към новата си съквартирантка.

by **Лорейн** Нед Яну 09, 2011 6:48 pm

- О не,няма проблем,той ги обожава,благодаря. - усмихна се топло Лорейн и направи колимент за пижамата
- Много сладка! - отново се усмихнах. Е - продължих - тъй като ще живеем заедно не е зле да се опознаем,а? Хм ... но ако не тисе говори,напълно ще те разбера. Аз не съм говорила за миналото си още пред никого. - довърши и спря. Гледаше в земята. Миналото и наистина беше много болезноно и Лорейн почувства как нож и се забива в сърцето щом си спомни за онази нощ. Преглътна шумно,взе си дулбоко въздух и вдигна глава с грейнала фълшива усмивка,която траеше само няколко секунди.

by **Tamarah Eveline** Нед Яну 09, 2011 7:11 pm

- Благодаря ти! - усмихнах се глуповато и погледнах към пижамата си. Тя по-скоро отиваше на някое 12-годишно дете, отколкото на вече пораснал човек. Но не мисля че имаше нещо лошо в това да запазиш част от детското в себе си. Не че като дете съм чела Мечо Пух. Примерно казано. Отхапах голяма хапка от кифличката си, докато Лорейн ми предлагаше да се опознаем повече. Не ми убягна рязката смяна в настроението на новата ми дружка, а също и тъжният и поглед, макар че се опита да го скрие от мен, като погледна в земята.
- Аз нямам нищо против да говоря за себе си, Лорейн. Но ако тази тема те притеснява, няма нужда да я повдигаме. - усмихнах се искрено.

by **Лорейн** Пон Яну 10, 2011 10:28 am

Лорейн беше много щастлива,че Тамара я разбира.Да,не и се говореше за миналото си,но можеше да сподели това-онова.
- Хмм ... не ме притеснява толкова,само да не изпадаме в големи подробности - намигна и звездата. - Така ... аз ще започна с малко описание - засмя се. - Цялото ми име е Лорейн Тайлър Мейлъс. Живеех в Калифорния заедно с леля си,която все още е там. Тя ми е най-близка. Ммм .. имах брат на име Иън. С него бяхме много близки. След смъртта му,всички ми обърнаха гръб,но само леля ми ме подкрепяше,само тя ми остана вярна. - усмихна се и продължи - Ммм,звезда съм,ако не си разбрала до сега - засмях се. - Притежавам силата да местя предмети с ума си - Теликинеза. Мога да ти покажа ако искаш. - и момичето отхапа малка хапка от закуската си и продължи с кафето. - Ммм общо взето това е за мен. Ако нещо съм пропуснала ... Абе,ще се опознаем с времето - усмихна й се Лорейн.

by **Tamarah Eveline** Пон Яну 10, 2011 12:13 pm

Засмях се. Наистина не беше нужно да навлизаме в големи подробности една за друга, все пак не бяхме толкова близки, но пък и трябваше да познаваш човекът с който делиш един покрив. Рекох:
- Да, познах че си звезда.- намигнах и. - В живота си съм срещала звезди и имам бегли познания за расата ви, затова понякога мога да ви разпозная. Аз съм елф. Всъщност не зная дали сме известни като раса и дали би могла да го предположиш. Всъщност съм половин елф - дъщеря съм на елфка и на човешки мъж. Което ме прави нечистокръвен елф, но в мен имам прекалено малко човешки черти, за да се смятам дори са полу-човек. Ние имаме възможността да се трансформираме, промяната обаче е единствено във вида на ушите ни, нали знаеш - стават по издължени.- засмях се. - Отгледана съм при елфите, единствено от майка ми, защото не познавам баща си. Знам кой е, но нямам нищо общо с него, а и не бих искала. Но съм живяла и доста време в човешкия свят...И всъщност съм на 575г, но не би могла да предположиш, нали? - Засмях се. - О да, и също така съм елф на земята - управлявам тази стихия. И ако срещнеш някакво животинче из къщата или в двора, не се плаши, гледам една норка като домашен любимец. - казах като звършек на разказа си и се усмихнах, осъзнавайки, че нямаше почти нищо интересно или интригуващо в моята история.

by **Лорейн** Пет Яну 14, 2011 7:57 pm

Лорей едва не припадна като чу възраста й. Не бе чела много за елфите,затова й допадна историята на новата й дружка. Натика последната хапка в устата си и изпи кафето.
- Беше много вкусно,благодаря за закусната - усмихна й се топло. - Следващия път аз приготвя - засмя се. - Ако стана рано де .. Като те гледам си доста раднобудна. Или това е едно от елфските особи - пошегува се Лорейн и й се допи вода. - Ооо,само да спомена,че понякога доста ме мързи ... Като например сега.
Лорейн не я мързеше толкова,отколко иска просто да покаже способностите си. Гледаше към чашата ... съсредоточи се и си представи как полита. Така и стана. След това премести поглед върхъ крана и пусна хладката вода. Премести чашата и я напълни. Завъртя крана обратоно и бавно придвижи чашата до себе си. Остави я на масата. Вдигна високо глава и после погледна към Тамара,усмихвайки се гордо. Набързо изпи чашата.
- Е,може ли и ти да ми покажеш нещо то твоята стихия. - ококори очи звездата и зачака отговор.

by **Tamarah Eveline** Пет Яну 14, 2011 9:33 pm

Останах с ококорени очи след изпълнението на Лорейн. Досега не бях била свидетел на телекинеза. Мисля че не познавах човек (или не-човек) който да владее тази сила. Усмихнах се на Лорейн и казах:
- Това е страхотно! Впечатлена съм! - засмях се и добавих:- А колкото до ранното събуждане не мисля че е черта на елфите, по-скоро само аз съм такава. Ние всъщност не спим наистина, по-скоро изпадаме в нещо като транс. Много наподобява спането, но все пак възприемаш част от външния свят. Както и да е. - засмях се. Бях се впуснала в ненужни обяснения. Лорейн пожела и аз да и покажа силите си, но не бях много сигурна. Не бяха нещо впечатляващо или интересно. Все пак реших да и покажа. Хвърлих поглед към едно растение в голяма саксия недалеч от нас. Погледнах към Лорейн с усмивка, за да привлека вниманието й, докато от пръстта порастваше тънко стъбло, все още без листа. То се виеше зад гърба й и в един момент се раздели на две. Едната част се уви около глезена й, а другата около кръста й но съвсем хлабаво. Също така бързо и рязко, за да я изненадам. Изглежда постигнах целта си и я стреснах. Засмях се:
- Сега няма да мърдаш освен ако аз не ти позволя!

by **Лорейн** Пет Яну 21, 2011 10:03 am

Лорейн се засмя и имаше защо. Беше позволила на елф да я победи. Възмути се,но се сети,че това не е никаква битка. Често приемеша навътре нещата.
- Хаха! Сега може ли да ме освободиш или аз да го направя? - засмя се момичето и погледна очудения поглед на Тамара,която си нямаше и на идея как ще се освободи момичето,но и сякаш не искаше да ознае,затова отхлаби силите си и премахна растенията.
- Много си добра. - призна й звездата. - Аз все още съм наинаеща - засмя се и усмивкара й закри лицето. - Хмм ... -замисли се. - Аз отивам да се поразходя из града,да поразгледам малко,ако искаш ела - предложи й момичето.

by **Tamarah Eveline** Нед Яну 23, 2011 5:59 pm

- Твоите способности са впечатляващи, Лорейн. Определено трябва да ги развиваш! - засмях се и след това се замислих над предложението и. - Не, благодаря. Аз съм тук от няколко дни и вече разгледах града. А и предпочитам да прекарам малко време в къщата. Нали знаеш-да си подредя нещата и подобни незначителни неща.
Засмях се и прокарах ръка през косата си. Добавих с усмивка:
- Приятно разглеждане!

by **Лорейн** Чет Яну 27, 2011 9:51 am

- Приятно подреждане тогава - усмихнах се топло. - Ако има нещо,което ти трябва ето телефония ми номер - Лорейн бутна едно лисче по масата. Звездата бързп си приготви нещата,отвърза кучето си и заедно заминаха на разходка.
- Дано Тамара не се чувства самотна - проговори сякаш на кучето. - Няма да се бавя! - извика преди да излезе на улицата.

by Sponsored content

Къщата на Лорейн и Тамара

Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара

Re: Къщата на Лорейн и Тамара