Кафене "Ихтенберд"

Разхождаха се по магазините Грета буташе количката,а Фей се наслаждаваше на гледката. Минаха покрай едно кафе. Грета нейната помощничка се усмихна леко и каза:
-Искаш ли да пинеш кафе или капучино,докато отида да напазарувам,след това ще те взема?
Да Фей и това очакваше усмихна се и кимна. Щом влязоха,обаче сервитьора веднага се притече на помощ,помогна с прага. След това се оказа,че няма маси,защото явно не си е гледал масите имаше едно само момиче. Приближиха се до нея но Фей се усмихна и каза:
-Може ли да ти ви правя компания?
Усмихна се но Грета бързаше и замина. Сервитьора я намести с количката на място,като махна стола.
-Е,какво ще желаете?
Каза той в готовност,да запише поръчката. Фей леко се усмихна и каза:
-Едно дълго капучино и една плодова торта.
След като записа се обърна. Фей леко го хвана за ръката усмихна му се с невероятната си усмивка и сините си очи и каза:
-Другата дама не си е поръчала!
Сервитьора се обърна към нея явно малко притеснен от факта,че е накарал да чака.

Усещаше по различна енергия но и преди бе виждала много създания и не се страхуваше от тях,макар и в инвалична количка,тя знаеше много добре да се пази. Но едвали,сега щеше да и потрябва,засмя се леко като я погледна,как тя я гледаше и каза:
-Аз съм Фей!
Подаде си леко ръката към нея,като тя трябваше малко да се приближи,защото Фей не можеше или поне можеше но не искаше да използва магия.
-Няма ли да ти стане много сладко от толкова много захар не че за теб лично би имало някаква опасност.
Въздъхна леко,като това бе намек,че и тя знаеше до някаква час,че пред нея имаше създание.

Фей се усмихваше много доброжелателно,явно тя се притесняваше,е можеше и да се притеснява то бе нормално особено,че я оставяха сама и не защитена си крещеше,че никак не е слаба,макар и обездвижена. Скоро поръчката дойде,тя взе капучиното и сложи захърчетата веднага,гледаше я любопитно,защото много рядко виждаше такова създание пред нея:
-Да може да се каже,че знам и точно поради тази причина си ми много интересна.
Засмя се леко размаха леко ръка и каза:
-Но не в лошия смисъл на нещата,аз съм виждала почти всичко,за малкото време но усещам енергията и ви разпознавам.
Отпи леко но и бе много горещо и се смръщи малко:
-Както виждаш нормалното ми придвижване е ограничено,за това виждам много рядко такива като теб и винаги са ми били интересни.
Облегна се леко на зад,като леко свали степенката и свали краката си долу с помощта на ръцете си,защото като стоят на едно място дълго време и ставаше не комфортно. Да някой би казал защо,но при нея бе по особено.

Кимна леко,като вече можеше да отпие от капучиното си. Беше много меко и имаше какаов вкус,което много и се хареса. Гледаше събеседничката си,как си играеше с един кичур все едно се опитваше или да го изтръгне или да го направи къдрав.
-Ами винаги съм ви усещала но никога не съм виждала другото лице...
Не искаше да довърши,защото можеше някой да ги чуе,а това не бе добре,а и тя самата бе малко под прикритие така,че просто трябваше да си премълчава някой истини.
-А и пак повтарям не познавам много като теб и за това винаги ми е било интересно,знам много за вас но само в писмен вид.
Косата и се спускаше по рамената,тя я захвана,като изкара едно ластиче от джоба си и си върза косата:
-Аз съм на 18г. но научих всичко за кратко време...
Нямаше да и и каже,че има нови родители,който дори и в документите все едно бяха родили Фей,а истинските и родители отдавна бяха убити.

Видя усмивка на лицето на момичето,което може би бе по-голяма от нея но все пак... Хареса и усмивката след това неволно каза:
-Повече ти ходи,когато се усмихваш искрено.
Отпи от капучиното и каза като леко се засмя:
-Не е от книга която е написана от човек,не са писания,който са измислени. Написани са...
-поклати леко глава и не можеше да каже от семейството и нейния голям род от който бе останала само тя-от такива като мен,преди мен.
Въздъхна леко и каза:
-Аз само,чета техните наблюдения,препятствия и изживявания но аз не мога да правя това или поне не и без да се набивам на очи.
Засмя се леко:
-Но определено и аз съм се смяла на някой книги,който ви описват доста нелепо.

Фей покалати глава и каза:
-Не мога да ти кажа от кого са написани,защото ако кажа,ще си имам проблеми,за казаното.
Премигна леко после,въздъхна. Беше тежко,че не може да говори за баща си и майка си. За баща и който винаги я обичаше и винаги и показваше,целия свят в пълната му красота. Това и липсваше искаше той да е до нея но това вече не можеше да се случи. Но тя се усмихна и каза. След това се наклони към нея Фей леко сложи ръка на масата,като подпря ръката си:
-Написана е от хора като мен това мога да ти кажа но много по възрастни,всичко е потвърдено от такъв като мен,който ги е видял и е общувал с тях.
Кимна леко и каза:
-Но за такива като теб,мога да кажа,че ти ако си един от видовете на този си вид има други който се назовават с твоето име но не са като теб. Като едно семейство котки но всяко отделно семейство е различно. Едни се превръщат на пълно,а други не съвсем. Едни никога не научава,а други го знаят още щом се родят. Зависи ти от кой си?
Дръпна си главата леко и каза:
-Знам всички създания на този свят,създания описани преди години,аз ги знам...
След това пристигна Грета която се усмихна и каза:
-Добре си говорите но Фей трябва да се прибира.
Фей се усмихна и каза:
-До скоро много се радвам,че се запознахме,ще се видим някой друг път.
След това излязоха от кафенето,като оставиха бакшиш и платиха сметката.

Фей не биваше да и казва,а дори не се казваше Фей,казваше се Наташа,а обожаваше да чува името Аня от устата на баща си. По лицето и се пови малка нотка на мъка но тя умело я прикри,защото за този живот не биваше да говори:
-Не мога да ти каза,защото то това зависи живота ми.
Каза тя като прехапа долната си устна:
-Знам,че звучи налудничево и дори малко странно но,ако ти кажа може някой да разбере и с мен и целта ми да живея,ще бъде свършено.
Под целта имаше предвид рода си,тя трябваше да живее за да продължи рода въпреки препятствието.
-Само знам,че са стари писания,който се предават от ръка на ръка и от уста на уста. Това което съм научила,това ще предам на децата си,а и аз съм създадена да помагам на хората и не само на тях. Това е моята мисия в помощ на всички на който мога да помогна.
Да това бе трудно ако се говореше от гледната точка на инвалид но го правеше помагаше и дори да не можеше.

От доста време Робърт не си беше показвал нсът навън заради прекалената работа с която баща му го беше натоварил вкъщи,освен това му се налагаше да наваква с уроците,пък и направи няколко пътувания в чужбина,за да помогне на болната си баба.
Днес не беше в кой знай какво настроение и затова реши след сутрешната закуска,да излезе навън и да подиша чист въздух.Точно в 8,00 часа се показа на вратата на къщата си,беше се облякъл в синя тениска и изхабани дънки,посотя малко така загледан в далечината и бавно се запъти към Стрийтлейс Макс",къдено се намираха едни от любимите места за посещение на хората.
Кафене Ихнебере или нещо от този сорт беше отворило и с полузаспал израс,момчето влезе вътре и като хвърли бърз поглед,седна на една от масите и си прозя.Имаше нужда от нещо свежо,което да го събуди,така че зачака да дойде сервитьорът за да си поръча любимата напитка.

Не обичах да излизам особенно. Защо трябваше да се крием от хората? Всичко в живота ми беше толкова странно. Исках да остана на саме с мислите си. Сложих човешката си маска и излязох из града. Напазурах няколко чифта дрехи и вече се бях изморила. Тук след асфалта нямаше от къде да черпя сили. Мразех града.. мразех хората, защо вообще се бях преместила? Тук беше мръсно и на всяка крачка имаше замърсители. Това ме подлудяваше. Хората в днещно време не ценяха ли природата?
Видях едно кафе и влязох в него. Нямаше свободни места, а едно момче стоеше само. Отидох при него и казах.
- Извинете може ли да седна?- Попитах аз и се усмихнах любезно.

Така се беше разсеял да наблюдава обстановката наоколо,че не забеляза момичето което пристъпи до неговата маса и се обърна към него.В първия миг като че ли не чу нищо от това което беше казала,но след като се съсредоточи по-внимателно,спря поглед към непозната и неловко се усмихна.Чустваше се доста странно и започваше да се изнервя не знайно защо,но реши да се държи естествено и отвърна:
-Няма проблем,настанявай се-каза той и посочи столо до нея.Тъкмо ще ми парвиш малко компания,не познавам много хора в града -добави момчето и в този момент към тях дойде сервитьорът да вземе поръчката на неговата гостенка и да му донесе така желаната газирана напитка с парче кекс от орехи.

Оставих турбите си на единият стол и се настаних да другият. Сервитьорат дйде и аз се зачудих какво да си поръчам. Накрая реших.
- За мен едно мокачино.
Казах аз и си свалих якето. В кафето беше топло и уютно.
- Аз съм Линда, приятно ми е.
Представих се и подадох ръката си към момчето срещу мен. Той я пое и ми се смихна дружелябно. То изглеждаше жизнерадостно и много спокойно. Бих искала да имам неговият живот. Да съм просто един човек без никакви грижи. Да се разхождам из улиците и да се усмихвам. Всичко това ми се струваше като една мечта, която никога няма да стане реалност.

Чустваше се малко неловко,не знаеше как точно да поведе разговора,пък и повечето му познати бяха момчета и контактите му с момичета се ограничаваха до едно Здраве й и Как си.Все пак щеше да се възползва от възможността да се запознае с нея и да се сприятелят помежду си.Отдавна не беше срещал жива душа,нямаше с кого да си приказва и му ставаше адски досадно.
-Приятно ми е да се запознаем,аз се казвам Робърт-на свой ред се представи тойи се здрависаха.Радвам се,че ще ми правиш компания поне за малко,надявам се че не си заета-отвърна той и отпи от напитката си.
Момичето изглеждаше доста позитивно насторено,непринудено и много освобено,макар че едва ли за пет минути разговор можеш да си направиш някакво заключение за този човек.

- Да нямам нищо против..
Усмихнах се и в този момент ми донесоха мокачиното. Отпих голяма глътка. Момчето каза, че не познава много хора и за това се зачудих дали пък не беше нов? Реших да се убеда за това го попитах.
- Нов ли си в града?
Мокачиното беше много вкусно. Най-хубавото, което съм пила в града. Явно вече често щях да идвам тук. Радвах се, че с Робърт не си мълчахме, а разговаряхме. В повечето случаи беше обратното. Всеки пиеше мълчаливо това, което беше поръчал.

Остана доволен от посоката по който вървеше този разговор,можеше в началото да имаше опасения и притеснения,тъй като не беше от хората,който говорят с часове,но пък с Линда се чустваше доста приятно и отпуснато.
-Отдавна съм в града,около година и нещо приситгнах заедно със семейството ми решихме да се преместим заради новата работа на баща ми.Градчето е хубаво,вече свикнах с местните и нямах никакви проблеми с адаптацията.
Момчето говореше леко,бавно и без да бърза,не искаше да бъде досаден или пък да убие този притен разговор.
Изпи си напитката и реши да си хапне малко кекс,защото горе-долу по това време му се прияждаше.
-При теб как се развиха нещата?На почивка ли си с вашите или пък ви доведе работата или някой познат тук?

Момчето беше доста приятно и говореше спокойно и равно. Явно не се притесняваше от мен.
- Всъщност съм родена тук.
Казах аз и се усмихнах дружелюбвно. Нямах какво повече да му кажа, защото ако го направех той щеше да ме помисли за луда. Все пак аз бях елф.
- Никога не съм харесвала града, но просто не мога да го напусна. Тук са семейството и приятелите ми. Ти имаш ли братя и сестри?
Попитах аз.