Самотните пейки

by **Хелена Клаус** Чет Ное 04, 2010 8:55 pm

Щеше да вали или поне Хел така си мислеше. Обичаше студеното и мрачно време. Нямаше толкова много светлина и някак небето бе на път да падне. Тя бе фаталист и през повечето време си мислеше за такива неща.
Мотаеше се в някакъв парк. Мрачен, мъглив и празен. Чудеше се къде ще си намери някоя свежа плячка. Ела обичаше да е сама. Не й пречеше и дори намираше за прекрасно да остане насаме с мислите и спомените си.
Седна на една пейка и кръстоса крaка - напълно противоположно на това, на което я бяха учили в академията за "млади дами". Според тях да скръстиш крака се приемаше като похотливо и много просташко. Хел си спомняше всеки час там, всеки урок, всяко наказание, което получаваше, когато се опиташе да избяга. И никога не ги бе зачитала. Никога не й пукаше какво си мислеха преподавателките там, защото знаеше, че все някога ще се оттърве от това място. Помнеше всичко, макар да беше част от човешкия й живот.
Хел погледна нагоре и усети миниатюрните капчици на мъглата да галят бузите и. Тя сложи един кичур коса зад ухото си и затвори очи. Можеше да остане така завинаги - вятъра, развяващ косите й и мъглата, галеща лицето й...

by **Джейс Пейн** Пет Ное 05, 2010 6:44 pm

Реших да се разходя преди да завали.
Излязох набързо и тръгнах накъдето ми видят очите. Стигнах до 2 пейки - една срещу друга. Там имаше едно момиче със червена коса. Друго не можех да видя защото май, спеше.. Седнах на пейката срещу нея. Нее.. не спеше. Просто се радваше на вятъра.
- Явно си любителка на вятъра, а? - казах тихо.

by **Хелена Клаус** Пет Ное 05, 2010 7:11 pm

Хел усети, че до нея се приближава някой. Реши да не отваря. Замириса и на човек, но просто имаше нещо допълнително... Беше момче. Изведнъж идилията се разби на парченца. Празния и тих парк сега и се струваше пренаселен и шумен, но щеше да издържи няколко минути с момчето.
- Явно си любителка на вятъра, а? - попита я той тихо. Тя отвори очи и видя, че на отсрещната пейка се бе настанило едно момче със светло кестенява коса и я гледаше, сякаш беше някой розов слон.
- Мхм, намирам го за невероятен. - Ела кимна с глава и премигна няколко пъти. Качи краката си на пейката и отново погледна момчето. - А ти какво правиш.

by **Джейс Пейн** Пет Ное 05, 2010 7:16 pm

-Реших да си използвам, свободното време, ако може да се нарече така, да подишам чист въздух и да си почина.. - отвърнах, но се сетих, че не съм се представил - Оо.. ъм.. Казвам се Логан. Логан Уизли. А ти?

by **Хелена Клаус** Пет Ное 05, 2010 7:29 pm

-Хелена Клаус. Наричай ме Хел или Ела. - представи се Ела и се усмихна. Но усмивката й не бе истинска - нещо я глождеше отвътре. - От къде идваш?
Ела се загледа към дърветата. Беще странно как парк като този бе така пуст и само гарваните обикаляха из него. След това се обърна към момчето и забеляза, че той я гледа.

by **Джейс Пейн** Пет Ное 05, 2010 7:36 pm

- Лондон. От месец и половина живея тук. -Загледах се в бледото и лице. Беше някак странен цвят кожа.. прекалено бледа.. - А ти откъде идваш? - Усмихнах се.

Моля, пиши по-дълги постове!
~ Katherine.

by **Хелена Клаус** Пет Ное 05, 2010 7:44 pm

Беше лондончанин. Можеше и да му хареса. Не всички от там бяха надути като родителите й.
- Лондон. Не си ли личи по акцента? - зачуди се дали изобшо да спомене за годините си. - От векове се опитвам да не натъртвам на него, но не мога.
Защо изобщо беше дошъл тук?!
- А защо изобщо си тук. Сеге Лондон е град мечта. Защо Фронтхел? - той продължаваше да я гледа странно. - И защо по дяволите ме зяпаш така! - мисълта, че новото момче е от Лондон я накара да се усмихне, но усмивката й помръкна бързо след това.

by **Джейс Пейн** Съб Ное 06, 2010 5:57 am

- Да.. не си личи по акцента. Много хора са ми го казвали. - Да не би и тя да беше от Лондон? Беше учудена, че съм оттам. - Защо съм тук ли? Не обичам големите градове, а тук е спокойно.. - 'Защо по дяволите ме зяпаш така!' ме попита след това. Чудих се какво да и отговоря, дори незнаех как я зяпам.. Не исках да и правя лошо впечатление, знаех какво е.. - Как тее зяпам? Какво имаш предвит?

by **Хелена Клаус** Нед Ное 07, 2010 8:29 am

- И аз съм от Лондон. - рече просто тя, но усети как акцента й надделява. - И не ме зяпай така, все едно виждаш призрак.
Огледа се наоколо и паркът отново беше самотен. Само гарваните грачеха и правеха мястото страшно. Хел не я беше страх от нищо, така че и нямаше от какво да се притеснява.
- На колко години си? - попита тя.

by **Джейс Пейн** Нед Ное 07, 2010 3:05 pm

-На 17. - бързо и отвърнах.- Аах, мразя да ми грачат грарвани на главата.. - Всъщност не ми беше проблем, но ми беше тъпо да стоя тук. - Хайде да идем другаде.. като старбъкс, например? - Старбъкс?! Колко съм злее.. надали вампир щеше да дойде с мен да пием кафе.. Но реших да рискувам.

by **Хелена Клаус** Нед Ное 07, 2010 3:14 pm

Хелена се усмихна в знак на съгласие. Стана от пейката и размята огненочервената си коса. Прекара пръсти през нея.
- Става. И между другото и аз съм на 17. - Старбъкс не и се струваше добра идея, защото беше пренаселено. Всички щяха да я зашят, защото бе бледа и много красива. Обожаваше кафе, но все пак едно кафене не и се нравеше.
С Логан тръгнаха към Старбъкс.

П.П.: Пиши в Старбъкс.

by Sponsored content

Самотните пейки

Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки

Re: Самотните пейки