Re: Имението на Катерина Петрова

by **Дийн Уинчестър** Чет Ное 11, 2010 6:37 pm

Усмихнах се.
- Както и да е... Едва ли изгубихме много. Така или иначе само се използвахме.
Свих рамене.
- Нали така? - погледнах я.

by **Катерина Петрова** Чет Ное 11, 2010 6:48 pm

-Нали така?
Усетих погледа му върху мен.
-Ъъъ...
Какво да кажа?Истината или лъжата?
-...да така е.
Е избрах лъжата.

by **Дийн Уинчестър** Чет Ное 11, 2010 7:23 pm

- Твърдоглави... - промърморих и поклатих глава.
Никога не ни е стискало да признаем гласно чувствата си. Залъгвахме се,че не ни пука... Май още от началото това ни беше проблема.
- Както и да е...
Станах и отидох да си налея още едно питие.

by **Катерина Петрова** Чет Ное 11, 2010 7:29 pm

Когато той стана и тръгна,за да си налее още едно питие аз го хванах за ръката и го дръпнах така,че да дойде върху мен на дивана.Започнах да го целувам.Мм...устните му бяха точно такива каквито ги помнех.Целувките ми бяха горещи и страстни сякаш бяха за последно,сякаш всеки момент можеше да се изтръгне от мен и да избяга.

by **Дийн Уинчестър** Чет Ное 11, 2010 7:48 pm

Когато се изправих, тя ме хвана за ръката и ме дръпна на дивана. Озовах се върху нея. Започна да ме целува страстно... Ах, горещите целувки, които толкова ми липсваха.
- Какво...
Опитах се да кажа нещо, но тя не ми позволи. Отново ме придърпа към себе си и продължи да ме целува. Нямах намерение да протестирам повече. Просто отговарях на всяка нейна целувка...

by **Катерина Петрова** Чет Ное 11, 2010 8:04 pm

Опита се да каже нещо,но аз не му позволих.Постепенно опитите му да се възпротиви спряха и започна да отговаря на всяка моя целувка...Знаех,че трябва да спра сега или щеше да стане прекалено късно...знаех го,но явно въпреки,че си мислех,че имам достатъчно голяма воля...всъщност не беше истина.

by **Дийн Уинчестър** Чет Ное 11, 2010 8:22 pm

Не спирах да я целувам. Не исках да мисля за нищо друго... нито дали е грешка.. нито какво ще стане след това. Просто за нея... и че отново е моя. Прокарах език по врата и като едновременно с това спуснах ръката си надолу и набрах блузата и. Спрях за момент и я погледнах.
- Сега е момента да ме спреш... след малко ще е късно. - след което отново се наведох и я целунах. Страстно... сякаш щеше да ме послуша и това беше последната ни целувка.

by **Катерина Петрова** Чет Ное 11, 2010 10:01 pm

-Дийн...
Леко се отдръпнах от него.
-Защо го правим?
Събрах сили и казах.

by **Дийн Уинчестър** Чет Ное 11, 2010 10:20 pm

- Защото...
Не знаех какво да и отговоря.В главата ми се блъскаха какви ли не мисли.Целувките и събудиха толкова спомени.Онази страст,която беше пагубна и за двама ни...Осъзнавах, че не е редно... че дори връщането ми в града беше поредната ми глупост, но не исках да я пусна,не отново.
-Защото е грешка.Беше грешка това,че се разделихме,както е грешка и това,което сме на път да направим. - докоснах лицето и.
-И въпреки това.... - "не ме интересува, защото те искам" трябваше да е края на изречението ми, но вместо това просто се наведох и я целунах.

by **Катерина Петрова** Пет Ное 12, 2010 4:12 pm

Отвърнах на целувката му.
-Защо ме искаш?
Отдръпнах се сякаш прочетох мислите му.Бяхме достатъчно време заедно,за да знам какво си мисли.Исках да зная истината...

by **Дийн Уинчестър** Пет Ное 12, 2010 6:15 pm

Пак го правеше. Сякаш четеше мислите ми. Явно това е един от минусите на дългите връзки-другият винаги знае какво се върти в главата ти. За момент се поколебах. Дали не беше по-добре просто да си тръгна?Дали нямаше и този път да се нараним...?
-Липсваше ми. - промълвих в крайна сметка.

by **Катерина Петрова** Пет Ное 12, 2010 7:01 pm

-Липсвах ти...
Повторих съвсем тихо.Телефона ми иззвъня.
-Трябва да вдигна...Може да е нещо важно.
Повдигнах се леко и взех телефона.
-Ало?
-Здрасти Катерина.Нали не си ме забравила?-изкърца познат глас отсреща.
Лицето ми моментално се стегна.
-Какво искаш?
Попитах почти без глас аз.Дийн ме гледаше странно.Избутах го от мен леко така,че да мога да се изправя.
-Попитах какво искаш?!
Изкрещях аз,а отсреща се чу само смях.
-Исках да ти напомня,че съществувам...и няма да се спра докато не те намеря.Не си прави труда да си сменяш номера знаеш,че пак ще го намеря.
-Толкова ли е трудно да ме оставиш намира?!-станах и започнах нервно да обикалям стаята.
-Недей да нервничиш,скъпа.-изсмя се гласа.

by **Дийн Уинчестър** Пет Ное 12, 2010 7:33 pm

Телефонът и звъна. Реши, че може да е нещо важно, затова вдигна. Изглежда не очакваше точно такова обащане, защото лицето и застина. Избута ме и се изправи. Изглеждаше стресната, изненадана.
-Толкова ли е трудно да ме оставиш намира?! - каза и закрачи из стаята.
Очевидно беше притеснена. Отидох до нея и взех телефона от ръката и.
- Ало? - но в отговор чух само как от отстрещната страна затвориха.
- Кой беше? Какво става? - погледнах Катерина.

by **Катерина Петрова** Пет Ное 12, 2010 7:40 pm

-Беше...никой.
Стиснах зъби и взех телефона от ръката му.
-Никой...никой...никой...
Продължих да се разхождам нервно из стаята.

by **Дийн Уинчестър** Пет Ное 12, 2010 8:00 pm

- Катерина!!!
Извиках и я погледнах сериозно.
- Кажи ми какво става тук? Кой се обади? И защо толкова те притесни?
Зстанах пред нея и я хванах за раменете. Това обикаляне из стаята ме побъркваше.

by **Катерина Петрова** Пет Ное 12, 2010 8:36 pm

-Стар познат!!
Извиках.
-Доволен?!
От една страна беше така,но от друга...

by **Дийн Уинчестър** Пет Ное 12, 2010 8:59 pm

Погледнах я очудено.
- Познат?! Мъж?!
Беше пропуснала да спомене, че си има приятел.Усещах как яростта в мен се надига, но се постарах да го прикрия. Какво ми ставаше? Ревнувах ли?
- И защо този... "познат" така те притесни?!

by **Катерина Петрова** Пет Ное 12, 2010 9:09 pm

Замълчах.Какво да му кажа?Че този който ме е превърнал ме преследва?Едва ли...А и той не знае цялата история за това как съм била превърната така,че...
-Просто...ми се обади без да го очаквам.
Знаех,че ще разбере,че го лъжа,но не можех да му кажа истината.

by **Дийн Уинчестър** Пет Ное 12, 2010 9:16 pm

- Сериозно ли?! - погледнах я невярващо.
Нима мислеше, че ще се хвана на подобна глупост..?
- Ти за глупак ли ме вземаш?! Стар познат поздравяваш с "радвам се да те чуя"... не с "остави ме намира"... - пак бях повишил глас.

by **Катерина Петрова** Пет Ное 12, 2010 9:23 pm

-Първо-стига крещя!!Няма глухи!!
И аз повиших тон.
-Второ-щом ти казах,че е никой значи е...никой.
За малко щях да кажа някой който мразя,но се въздържах.

by **Дийн Уинчестър** Пет Ное 12, 2010 9:52 pm

-Хубаво...щом искаш, продължавай да ме лъжеш.
Погледнах я и поклатих глава.
-Все същия непоправим инат си. Това няма да се промени! Но знаеш ли.. прави каквото искаш. Аз се махам, защото ми писна!
Взех якето си и се отправих към вратата.

by **Катерина Петрова** Съб Ное 13, 2010 1:41 pm

Ъгх...Гледах го как се отдалечава.Оставаше още малко и щеше да излезе от къщата.Оказах се светкавично пред него.За момент замълчах...трябваше да събера...сили?Смелост?Дори и аз не знаех.
-Ела.Мисля,че трябва да знаеш нещо за мен.
Хванах го за ръката и мълчаливо се отправихме към дивана.

by **Дийн Уинчестър** Съб Ное 13, 2010 4:24 pm

Вече бях убеден, че няма да ме спре, когато засната пред мен. Погледнах я, а тя просто мълчеше. След около минута ме хвана за ръката...
-Ела.Мисля,че трябва да знаеш нещо за мен. - каза и тръгнахме обратно към хола.
-Слушам те.

by **Катерина Петрова** Съб Ное 13, 2010 4:34 pm

Въздъхнах.Трябваше да съм силна защото връщането ми към миналото ми щеше да е много,много болезнено.
-Ти знаеш само историята която аз съм ти разказала.Но това беше преди векове,а тогава нямах доверие на никого.
Той ме погледна все едно искаше да каже "Давай по същество".
-Няколко години преди да се срещна с мъжа който щеше да ме превърне...аз...родих момиченце,но дори не успях да я видя.Баща ми не ми позволи.За него това беше срам и позор за семейството,защото не бях омъжена.Молих го толкова много да ми каже какво направи с нея,но той не ми каза.
Виждах ужаса в очите му,но вече бях започнала...трябваше да довърша историята ми.
-Ти не знаеш и как ме превърна въпросния мъж...Първо в продължение на часове бавно и мъчително се хранеше от мен,а когато бях почти мъртва...ме уби.
Спрях за момент загледана в някаква невидима точка в стената.

by **Дийн Уинчестър** Съб Ное 13, 2010 4:51 pm

Чакай малко... тя има дете?! Което собствения и баща е отнел... ? Какво по дяволите?! Мислех си, че това е прекалено, но още не бях чул и половината...
-Ти не знаеш и как ме превърна въпросния мъж...Първо в продължение на часове бавно и мъчително се хранеше от мен,а когато бях почти мъртва...ме уби.
За момент останах безмълвен... Виждах болката в очите и. Не трябваше да я връщам в миналото и. Не знаех какво да и кажа.. всичко,което ми разказа беше просто... дори не можех да намеря подходящи думи. Нямах представа, че е преминала през нещо такова. Приближих и я прегърнах.
- Аз... съжалявам. Не.. не знаех.

by Sponsored content