Re: Каменните води

by **Хейли Брукс** Чет Ное 11, 2010 12:49 pm

Изслушах Логан. Той не разказа много за магьосниците, но аз бях чувала разни неща. Щом изрече училищата "Хогуортс", "Бобатон" и "Дурмщранг" очите ми светнаха.
- Чувала съм за тях. Даже съм ги виждала от.. - не продължих. Просто погледнах към небето. Вече се стъмняваше. Вятърът бе утихнал, Вечерницата и Луната бяха изгрели. Усмихнах се, щом ги видях. Вълните се бяха успокоили, морето бе спокойно. Върнах се отново на Земята. Тишината изпълваше всичко и всички. Тогава се появи светлината. Леко се засмях и погледнах Селена. Тя ми се усмихна. Логан първо не рабираше какво става, но след това го осъзна: двете звезди излъчвахме светлина, която отразяваше Луната. Усещах Силите ни и затворих очи, мислейки си за най-различни неща. Погледнах кожата си - тя беше още по-бледа и гладка. След това погледнах Логан и заговорих:
- Е, видя малко от нашите сили. Сега ти покажи нещо - усмихнах се и зачаках да се случи нещо необикновено..

by **Селена** Чет Ное 11, 2010 7:25 pm

Логан разказа за магьосниците и спомена три училища. Бях чела някъде за тях. Хейли тръгна да казва нещо, но така и не довърши. Загледа небето, после и двете започнахме да светим. Умихна ми се и аз й се усмихнах в отговор. Това не ми се бе случвало. Илии може би, защото не излизах вечер. Но пък беше приятно. Не че се чувствах някак по-различно. Просто светех. Двете с Хейли се обърнахме към Логан и тя каза, че е негов ред да покаже силите си.
- Да. Хейли е права. - кимнах в отговор и се усмихнах. Логан не направи нищо. Помислих си, че може би се чуди какво да ни покаже. Той стана и тази мисъл веднага изхвърча като куршум от главата ми. С Хейл зачакахме.

by **Джейс Пейн** Чет Ное 11, 2010 7:31 pm

Тръгнах да търся пръчката по джобовете си. А ето къде била. В джоба на дънките ми.
Хм.. какво да им покажа.. Ами даа.. камънии.. големи камъни..
- Уингардиум Левиоса! - изкрещях. Камъка се вдигна и започнах да го движа напред-назад. После замахнах и го хвърлих сигурно на другия бряг. - Е, какво мислите? Не е кой знае какво. Това е първата магия, която научих...

by **Хейли Брукс** Чет Ное 11, 2010 8:09 pm

Гледах внимателно какво прави Логан. Той извади някаква пръчка, със сигурност магьосническа, и изричайки заклинание, вдигна камък във въздуха.
- Уау. Сигурно има магии и заклинания за най-различни неща - усмихнах се и погледнах Логан за потвърждение. Той само кимна. Отново се възцари тишина. Чудех се какво да кажа.
- Е, какво искате да правим ? - попитах. Погледнах ги в очите с очакване за отговор.

by **Селена** Чет Ное 11, 2010 8:19 pm

Логан вдигна един камък във въздуха, а аз се ококорих. Хейли каза нещо, но не я чух.
- Е, какво искате да правим? - чух я да пита и само вдигнах рамене. Наистина нямах идея. Замислих се по този въпрос. Можехме да се разходим. Мне, това не ми допада. Мислих около две-три секунди и смръщих чело, защото не можах нищо да измисля. Цареше пълна тишина. И тримата мислехме. Илии поне аз.
- Не знам. Предавам се. - казах накрая и въздъхнах. - На мен ми е все едно. - затворих за миг очи. Вятъра бе утихнал доста, но пак го имаше. Лъхна ме. Стана ми приятно. Отворих очи, усмихнах се и любопитно изгледах първо Логан, а после и Хейли.

by **Джейс Пейн** Пет Ное 12, 2010 4:22 pm

Момичетата искаха да ходим някъде. Беше станало късно, а аз трудно виждах в тъмно.
- Момичета съжалявам, но трябва да тръгвам, а и съм за първи път в града и още няма къде да живея. - засмях се. - Дайте ми номерата си, утре ще ви звънна.
Дадоха ми номерата си, и се сбогувахме. Но къде да отида..
Сетих се! Сестра ми живееше тук. Не се бяхме виждали от 3 години..
Обадих и се и тя ми каза, че е в МакДоналдс..

by **Хейли Брукс** Пет Ное 12, 2010 4:50 pm

Логан трябваше да си тръгва и на пясъка останахме аз и Селена. Обърнах се към нея и заговорих:
- Искаш ли да отидем някъде ? Или и ти трябва да си тръгваш ? - все още светехме ярко, сякаш бяхме две луни на Земята. Беше станало хладно, а аз стоях по лека рокличка. Изправих се и след кратка пауза отново заговорих:
- Предлагам да отидем някъде на топло. Искаш ли у нас ? - усмихнах се и зачаках отговора на Сел.

by **Селена** Пет Ное 12, 2010 5:59 pm

Логан взе номерата ни и си тръгна. Двете с Хейл останахме сами, да светим. Засмях се тихо на мисълта си. Изправихме се и Хейли предложи да отидем у тях. Беше захладняло, а тя беше само по рокличка. Аз пък бях с тениска и и на мен ми ставаше студено.
- Да, защо не. - отговорих й и й се усмихнах. Двете погледнахме луната. Хейли се завъртя и тръгна към къщата си, а аз свалих погледа си към морето, усмихнах му се и я последвах.

by **Ellis** Вто Май 31, 2011 2:21 pm

Вече се здрачаваше, когато на Елис ѝ хрумна да се разходи на чист въздух. Не беше в нейн стил, но скуката те кара да правиш чудеса.
Краката ѝ сякаш сами я отведоха до скалист плаж и тъмнокоската със задоволство откри, че бе безлюден. Нормално, по това време на деня. Наведе се и изрови едно малко камъче от пясъка. Сетне го хвърли във водата и развеселено наблюдаваше как образува идеални окръжности на повърхността. Да, в подобни моменти наистина приличаше на малко дете. Но все пак, всеки заслужаваше малко да кривне от статуквото, нали? Векове на битки и разруха се превръщаха в досадно ежедневие и дори Елис се нуждаеше от дни като този - в които просто да разпусне.
Събу обувките си и тръгна по крайбрежната ивица, а пясъка гъделичкаше босите ѝ крака. В този момент обаче, разбра че е грешала с извода си - не беше сама. Извърна леко глава и иззад тъмните кичури, улови погледа на млад мъж с кестенява коса. На устинте ѝ заигра усмивка и момичето отклони поглед, продължавайки спокойно да върви напред.

by Sponsored content