Самотните дървета

by **Персефона Долкинс** Нед Ное 07, 2010 4:32 pm

Навън беше много по-топло, отколкото вчера. Дори пак да се беше свечерило, всичко наоколо беше сякаш преливащо от живот. А това си беше много странно за ноември месец.. Двете самотни дървета се поклащаха леко и при най-малкия полъх на вятъра.
Двамата с Деймън вървяха по малък път, който бе всъщност утъпкана трева, към това място. Беше малко извън града, в околноста Ънъдрмер.
- Е, тук е хубаво.. Не мислиш ли така? - попита го Леа.

by **Деймън Салватор** Нед Ное 07, 2010 4:35 pm

С Леа вървяхме по една "пътечка" към две самотни дървета.
- Да,невероятно е.. - усмихнах се и я целунах.
Седнах на земята и се загледах във водата,която беше пред дърветата.
- Искаш ли да влезем.. - засмях се.

by **Персефона Долкинс** Нед Ное 07, 2010 4:57 pm

- Може. - отвърна момичето, като седна близо до брега ип леко се подпря на рамото на момчето.
Деймън не почака тя да се оправи и веднага я вдигна на ръце, като започна да гази в студената вода. Луната се отразяваше ярко върху водната повърхност.
- Деймън, пусни ме веднага! - извика звездата.
- Добре. - отвърна само той и я хвърли във водата.
Леа се изправи. Беше вир-вода, а косата й се беше накъдрила на масури, тъй като беше много чуплива.

by **Деймън Салватор** Нед Ное 07, 2010 5:16 pm

- Опа.. - засмях се. - Заболя ли те? - попитах и се доближих до нея.
Целунах я и започнах да я пръскам с вода.
- Деймънн.. - каза през зъби Леа.
- Да ? - ухилих се.

by **Персефона Долкинс** Нед Ное 07, 2010 6:33 pm

- В момента си много лош.. - каза Флеар и започна също да го пръска с вода.
Той отново я взе на ръце и понечи да я хвърли пак да я хвърли във водата, но Леа бързо предвиди това и го целуна. Момчето се спря, като даде няколко секунди спокойствие и отвърна на целувката й. Тя бързо стъпи във водата и започна да го пръска.
- Нещо хитрост проявяваш.. - засмя се Дей, като също пръскаше Леа.

by **Деймън Салватор** Пон Ное 08, 2010 6:46 pm

Докато се пръскахме , аз се засмях. Приближих се до нея и я целунах.
- Влезе ми един литър вода в очите.. - засмях се.
Тя се ухили и ме целуна още веднъж.
- Е.. - казах и отново започнах да я пръскам.

by **Персефона Долкинс** Пон Ное 08, 2010 6:56 pm

- Чак сега един литър.. - засмя се Флеар и продължи да пръска Деймън.
След няколко минути ръцете й умаляха от постоянното пръскане без никаква почивка. Излезна от малкото езерце и легна на земята. След това просто се загледа в звездите.. Но то имаше само една звезда на небосвода.
- Какво правиш? - попита я Дей, като легна до нея.
- Гледам ей там.. - отвърна момичето, като посочи единствената звезда на небето....

by **Деймън Салватор** Пон Ное 08, 2010 7:02 pm

Надвесих се над нея и я целунах.
- Обииичам те..звездичке моя.. - ухилих се.
Бях се излегнал на тревата,когато усетих , че Леа се качи върху мен.
- Какво правиш? - засмях се и я целунах нежно.

by **Персефона Долкинс** Пон Ное 08, 2010 7:09 pm

- Играя си като малките момиченца.. - каза момичето и започна да допира своите устни до устните на Деймън.
Отначало допирът беше лек и нежен, но с всяка изминала целувка, Леа го целуваше все по-страстно. Отдели се от него и се усмихна предизвикателно.
- Е, какво мислиш за онази звезда?... - попита го Флеар. - Мислиш ли, че сияе колкото мен.
Изведнъж Леа започна да свети нарочно. Тъй като Деймън беше пил от кръвта й, светлината й вече не го нараняваше...

by **Деймън Салватор** Пон Ное 08, 2010 7:10 pm

- Ноуп.. - кимнах. - Тя свети много по-малко от теб.. - ухилих се.
Преобърнахме се и аз се озовах върху нея.
- Е..тежа ли ти ? - погледнах миличко.
Тя се засмя.

by **Персефона Долкинс** Пон Ное 08, 2010 7:16 pm

- Не. - отговори Леа и го целуна. - Даже си лек като перце.
Тя се засмя. Обви ръце около шията му и започна да го целува страстно по бузата като слизаше все по надолу. Отметна леко мократа му коса и се загледа в пронизителните му сини очи. Тези очи я караха да подлудява с този морскосин оттенък, а пък начинът на погледа му още повече допълваше мистериозност в целия Деймън.
- А аз бях ли тежка? - ухили се Харт отново.

by **Деймън Салватор** Пон Ное 08, 2010 7:38 pm

- Не..изобщо . - засмях се.
Тя се ухили.
- Не ми се хили,да не ти се ухиля аз.. - засмях се.
Тя пак ми се ухили.
- Леа !! - изръмжах.

by **Персефона Долкинс** Пон Ное 08, 2010 7:43 pm

Тя отново се ухили. Нарочно го правеше за да го подразни.
- Флеар.. - отново сериозно каза момчето.
Момичето само го целуна за да заглуши неговите дразнения. Можеше да го прави така с часове, векове, дори и цяла вечност.. Но после си спомни, че нямаше толкова много време както него. Деймън щеше да живее, докато и последната прашинка от вечността изчезнеше, а нейното съществуване на Земята беше определено от краткия й жалък живот. С голямо самообладание, момичето не показа никакви признаци на разочарование.
- Какво, мили мой Деймън? - попита го звездата.

by **Деймън Салватор** Вто Ное 09, 2010 11:47 am

- Нищо,мила моя Леа.. - засмях се и я целунах.
Замислих се. Ами .. аз я обичам толкова,искам целия си...безкраен живот да изживея с нея. Но нямам тази възможност.
- Леа..мислила ли си над въпроса да станеш..вампир ? - попитах.
Ох..

by **Персефона Долкинс** Вто Ное 09, 2010 12:07 pm

Момичето се сепна. Деймън беше я попитал дали тя е мислила да стане вампир.... Сякаш можеше да й прочете мислите. Но как това беше възможно? Сигурно двамата си предаваха мислите по телепатия.. Флеар отново продължи да го гледа някак си странно. Изминаха няколко мига, които на нея й се сториха цяла вечност, докато най-накрая проговори:
- Не, не съм мислила. Просто, защото преди от други като теб съм се страхувала. Постоянно искаха да пият от кръвта ми.. Но ти... ти си по-различен.
Тя преглътна. И си беше самата истина. Винаги, когато беше покрай него се чувстваше толкова хубаво..
- Но не знам.. - продължи звездата.
Беше я леко страх и от тази мисъл. Харт знаеше, че ако стане вампир, живота й щеше да се преобърне тотално, а още не беше готова за това..... Не беше готова за нищо!

by **Деймън Салватор** Вто Ное 09, 2010 12:11 pm

- Единственото което трябва да знаеш е,че ако те превърна..ще ти е много трудно в началото. Единствената ти мисъл ще бъде,кръв и само кръв. Това ще искаш. Но с времето се свиква. - усмихнах се. - Но мисля че е рано за това...
Тя кимна.

by **Персефона Долкинс** Вто Ное 09, 2010 12:20 pm

- Не знам.. - каза Флеар и малко се понадигна.
С това обяснение, как е в началото, Леа още повече се ужаси от мисълта да стане вампир. А в състояние като нейното, сигурността беше изключена. Момичето винаги беше живяла живота си в несигурност, като често дори не се беше замисляла какво ще бъде всичко на другия ден. Просто такава опция за нея нямаше... Или поне си мислеше, че няма.
- Не знам, Деймън.. - повтори още веднъж звездата, - В случай, че стана вампир, аз няма да бъда същата. Няма да бъда същата.. звезда.
Харт тъжно се усмихна. Така сигурно си беше и от самото начало..

by **Деймън Салватор** Вто Ное 09, 2010 4:04 pm

- Именно това казвам..няма да си същата. - усмихнах се и я прегърнах силно. - Искаш ли пак да влезем във водата,или искаш да ходим някъде другаде. - целунах я нежно.
Погледнах я.
- Ти решаваш.. - ухилих се.

by **Персефона Долкинс** Вто Ное 09, 2010 4:13 pm

- Не.. - възрази Флеар, а след това бързо допълни - Нека просто се полюбуваме на самотата, тишинита и спокойствието като тези две дървета. Става ли?
Леа отново започна да си играе на целувки с Деймън. Чувстваше се прекрасно, дори и мисълта за превръщането във вампир още да я обезпокяваше. Но след няколко мига на пълна радост, докато целуваше момчето, беше достатъчно да забрави всичко около нея. Факта, че бяха и двамата мокри до кости не я вълнуваше особено.
Пак се претърколиха. Харт се озова върху вампира. Няколко листа бяа полепнали в косата й, която сега беше много по-къдрава от обичайното. По дрехите й също имаше полепнала пръст, но и това не я интерусваше в момента. Нищо нямаше значение сега...

by **Деймън Салватор** Вто Ное 09, 2010 4:24 pm

Тя отново започна да си играе с мен.
- Пак ли започваш.. - засмях се.
Махнах листата от косата й докато тя ме целуваше. Когато приключих с махането,се преобърнахме и аз се озовах върху нея.

by **Персефона Долкинс** Вто Ное 09, 2010 4:30 pm

- Ако трябва, ще го правя милион пъти.. - увери го Флеар, като продължи да го целува страстно.
Деймън пък се зае да маха малките листа, които бяха полепнали по косата й. След като приключи, вече се беше озовал върху него.
- Но... - продължи звездата, като спря. - Май ти искаш да си поиграеш с мен.
Момичето се засмя. На около се чу само това, тъй като цареше гробна тишина. Естествено, само техните гласове се чуваха наоколо, но пък нямаше и никого. Кой можеше да долови дори и дума от това, което двамата си говореха или правеха?

by **Деймън Салватор** Вто Ное 09, 2010 4:34 pm

Започнах да я целувам по врата. Усещах кръвта й,ако беше някой друг до сега да съм го захапал. Но не..това беше Леа.
- Нищо няма да ти направя,нали знаеш ? - казах и погледнах.

by **Персефона Долкинс** Сря Ное 10, 2010 11:23 am

- Естествено, че знам. - усмихна се Флеар. - Вече си ми го казал сигурно към милион пъти..
Тя стана сериозна. Устните й се сляха с неговите, като сякаш момичето допълни ".. и това е една от причините да те обичам!". Когато се отдели, звездата се усмихна мило, но и толкова невинно.
Деймън продължи да си играе, като продължи да обсипва с целувки шията й. Това накара Харт да полудее от удоволствие.
- Как ме караш да се чувствам толкова..? - попита звездата и се спря на средата на изречението, тъй като не можеше да намери правилната дума, с която можеше да изпитва чувствата си в момента.
Нещо прошумоля. Това беше странно, защото нямаше нищо наоколо. Само Деймън и Флеар бяха там. Изведнъж някаква черна сянка протича през празното пространство около двете самотни дървета и сграбчи Леа.
- Флеар! - извика Деймън.
Изведнъж момичето се озова на няколко метра далече от него. Държеше я едно високо момче. То имаше кестенява коса, като бретонът му закриваше челото, а зелените му очи проблясваха на лунната светлина предизвикателно.
- Още една крачка и ще й прекърша гръбнака. - заплашително рече неизвестният посетител, тъй като Деймън беше тръгнал към него.
Не можеше да бъде.. Този глас. Флеар прекрасно знаеше на кого принадлежи този глас. Но нали той беше умрял?! Как беше възможно?
- Здравей, звездичке. - прошепна в ухото на момичето новодошлият, като леко я целуна по врата.
- Джош, пусни ме! - изкрещя веднага Харт.
Не искаше да има вече нищо общо с него. Особено сега, когато обичаше Деймън. А тази целувка я накара още повече да избухне в гняв. Но това даде повод на Джош да се засмее..
- Както виждам не си се променила! - рече ясно той. Звездата се опита да се освободи, но момчето само добави. - Недей го прави, защото ще стане по-лошо. Не, всъщност бързам. Просто дойдох за нещо.
Посетителят допря устните си до шията на звездата и впи зъбите си в нея. Усети ужасна болка. Флеар чувстваше само как краката й отмаляват и че не можеше да се държи повече на тях. От дърпането двете малки дупчици, които Джош й бе оставил се разшириха. Не след дълго натрапникът изчезна, а момичето се свлече на земята. Чувстваше се унизена и то толкова много, защото цялата случка се беше разиграла пред очите на Деймън. Пак ли трябваше да страда? Пак ли трябваше да бяга от всичко? Поне този път Леа се надяваше нищо да не е така, както преди, но в края на краищата всичко, от което Леар искаше да се изплъзне, я застигаше. А хубавите прекарани моменти, просто й се сториха като сън, същевременно и толкова реален. По лицето на момичето се стече една сълза. Не искаше Деймън да я вижда така.. Слаба, безпомощна...
- Деймън, съжалявам.. - пророни тя тихо. - За всичко аз съм виновна..
Тя се обърна настрани. Не искаше да гледа Дей в очите. А и просто не можеше.. Чувстваше се толкова унизена. Момичето леко притисна раната на шията си, защото още я болеше. Искаше да спре и лекия кръвоизлив, който се беше появил, но той сякаш не щеше. Продължаваше да си кърви, като напук на всичко направи почти всичко около нея в кръв.

by **Деймън Салватор** Сря Ное 10, 2010 11:43 am

- Леа..в момента се сдобиваш с негова отрова. Май е искал да те превърне във вампир. И успя.. - казах ядосано. - Кой беше този. - попитах.
Вдигнах Леа на ръце и се втурнах към къщата й. След няколко секунди бяхме там.

П.С. Съжалявам,ама няма да кървиш на тревата хДД

by Sponsored content

Самотните дървета

Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета

Re: Самотните дървета