Каменният мост

by **Хейли Брукс** Сря Дек 15, 2010 8:34 pm

Разхождах се из покрайнините. Беше късно вечерта, духаше лек ветрец, но времето бе приятно. Докато вървях, изпълнена единствено от мислите си, стигнах до място, където имаше подобие на скали. В далечината съзрях камен мост, а под мен се ширеше необятният океан. Тук вятърът се усили. Косата ми бе вързана, за това не се приятеснявах за нея. Леко започнах да подтичвам и да се радвам като малко дете на красотата на вечерта, на светлината на луната, на блясъка на звездите. Скоро стигнах дадения камен мост. Не беше много широк. Минах по него и стигнах краят му. Седнах и пуснах краката си да се люлеят във въздуха. Изведнъж чух зад себе си приближаващи стъпки и говор..

by **Лиан Армстронг** Чет Дек 16, 2010 8:22 pm

Бях точно зад гърба на някакво момиче. Не исках да я притеснявам, защото видях, че беше потънала в мислите си, но тя вече ме беше чула. Преобразих се в човешката си форма и продумах:
- Здравей!
Когато тя се обърна, малко стресната, познах лицето й.
- Казваш се Хайли, нали? Мисля, че съм те виждала ...

by **Хейли Брукс** Чет Дек 16, 2010 8:51 pm

Момичето ме позна. Аз обаче не успях.
- Ъм да, Хейли. - погледнах леко учудено новодошлата.
- Върколак, а? - подсмихнах се. Беше пълнолуние, а и бях видяла момичето да се превръща в човек.
- Ела, седни - показах мястото до мен - имаше и за двете. Тя се разположи и също отпусна краката си. Вятърът продължаваше да брули страните ми, както и на..
- А ти как се казваш ? - съвсем обикновен въпрос. Девойката изглеждаше симпатична. Засега скривах каква съм, но бях почти сигурна, че вълчицата ще разбере. Изчаках я да проговори..

by **Лиан Армстронг** Чет Дек 23, 2010 8:37 pm

- Лиан ... Армстронг - отговорих съвсем спокойно.
- Приятно ми е - каза Хейли.
Мислех си, че е звезда, но това беше само предположение, затова се престраших и попитах:
- Звезда, а ?
- Да .. Как разбра?
- Красива си, още малко и ще светнеш !

by **Хейли Брукс** Нед Яну 02, 2011 4:32 pm

Лиан позна, че съм звезда.
- Красива си, още малко и ще светнеш!
- Хах - засмях се аз. Луната започна да свети още повече и усетих огромната енергия в себе си.
- А искаш ли да светна ? - малки лунни пламъчета се появиха в очите ми, ако можеше да се опишат по този начин. Намигнах на върколака и зачаках с усмивка на лицето си.

by **Лиан Армстронг** Нед Яну 02, 2011 4:36 pm

Хейли веднага разбра желанието ми. Не исках да ставам нахална, но се съгласих, защото никога не бях виждала зведа, която свети:
- Искам и още как !! Но трябва да си щастлива от нещо, а ти ми изглеждаше по - скоро тъжна ... Какво се е случило ?
Попитах Хейли малко несигурно, защото не знаех дали ме смята за толкова близка, че да ми разкаже ...

by **Хейли Брукс** Нед Яну 02, 2011 4:51 pm

- Не съм тъжна..А и всъщност няма нужда да съм щастлива, за да светя - леко се усмихнах. Затворих очи и след няколко секунди започнах да осветявам на няколко метра около мен. Лиан леко се отдръпна от силната светлина. След малко отворих очи. Бях се овладяла и греех по-малко.
- Това беше - отново се усмихнах. Лиан стоеше и ме гледаше.
- А ти имаш ли да ми показваш нещо ?

by **Лиан Армстронг** Нед Яну 02, 2011 6:49 pm

Леко се усмихнах след въпроса, а после попотах:
- Сигурна ли си? Като вълк мога да бъда неконтролируема!
- Да - отговори твърдо Хейли.
- Добре - казах.
После се изправих и за частица от секундата вече бях върколак. Приближих се до Хей, тя се сепна и се отдръпна, но после разбра какво имах в предвид. Момичето се приближи, погали ме и се усмихна. Облизах ръката й и тя се засмя.

by **Хейли Брукс** Вто Яну 04, 2011 5:50 pm

Лиан се превърна във върколак. В първия момент се среснах, но след това вече се смеех на вълчицата. Тя облиза ръката ми, а аз я погалих. След това на мястото на животното се появи човешка фигура.
- Е? - попита ме Лиан.
- Винаги съм обичала вълците. Не мисля, че това ще се промени - усмихнах се.
Настъпи тишина. Вечерта ставаше все по-мрачна. Двете с Армстронг седяхме на края на скалата и се взирахме ту в луната, ту в океана. Вятърът бе утихнал.
- Е, Лиан, разкажи ми нещо за себе си - погледнах момичето в очите. Бяха пъстри, сигурно защото бе върколак.

by **Лиан Армстронг** Нед Яну 09, 2011 6:30 pm

- От Нова Зеландия съм, имам по - голям брат - Том. С него сме много близки. Брат ми ... липсва ми тук, толкова далеч от дома. Трябва да ви запозная - ще си допаднете! Баща ми бе убит от някакви престъпници, също върколаци... е, поне с брат ми им отмъстихме.
- Уау - това беше единственото, което Хейли успя да каже.
- Е, твой ред е, кажи ми нещо за себе си - продумах тихо след всичко, което бях разказала на едно почти непознато ми момиче. Учудих се, че й се бях доверила толкова бързо.
Тя започна да говори и прекъсна мислите ми ...

by **Хейли Брукс** Нед Яну 09, 2011 6:49 pm

- Аз съм родена доста по-далече - край Лондон. Като бях малка, майка ми почина. - Лиан тъкмо щеше да изяви съчувствие, но я спрях.
- Няма проблем. Израснах с любимите си баща и баба. Те ми помогнаха да осъзная коя съм и какви способности имам. След като завърших образованието си, се преместих тук, за да срещна различни същества..А също и такива от моя вид - усмихнах се.
Времето захладня. Въпреки че светлината ме стопляше, не беше достатъчно, а и видях, че Лиан потреперва.
- Какво ще кажеш да отидем някъде на топло ? - погледнах другото момиче с въпросителен поглед.

by **Лиан Армстронг** Нед Яну 09, 2011 6:53 pm

Усмихнах се, дори се засмях леко.
- Мислиш, че ми е студено?
Лицето на Хейли придоби учудено изражение.
- Върколак съм, тмпературата ми е много висока, но все пак съм съгласна да отидем някъде другате...И без това тук е зловещо, когато e тъмно ... Къде ще отидем ?

by **Хейли Брукс** Нед Яну 09, 2011 7:03 pm

Знаех, че на върколаците температурата е висока, но не се бях сетила за това. "Непридвидливо", помислих си.
- Къде ще отидем ? - попита ме Лиан.
- В някое ресторантче..или кафене...Аз лично съм гладна.. - погледнах върколака. Не знаех дали яде човешка храна и се чудех какво щеше да прави, ако отидехме да ядем в някой ресторант..Въпреки всичко, изчаках отговора.

by **Персефона Долкинс** Вто Май 24, 2011 5:08 pm

Още един изминал ден на Земята. Хах, май започва да ти омръзва, а Долкинс? Кой знае? Както ти омръзна и ада, и... да, общо взето е това. Е, ще видим. Тук, както се казва, има доста интересни и забавни неща. Нали?
Момичето се разхождаше из малкото градче, наречено Фронтхел. Самото име й беше леко смешно. Ама наистина съвпадението си беше голямо... Но както и да е. Сега беше излязла от него и се разхождаше из неговите околности.
Най-накрая Персефона стигна до някакъв каменен мост, извисяващ се над морето. Като цяло гледката беше красива. Даже прекрасна. Но, като всеки демон, това едва ли й хващаше окото. Всъщност, да, понякога наистина се възхищаваше над природните богатства, но това бяха изключения.
Момичето пристъпи още малко напред и седна на ръба, провесвайки краката си леко. Един нормален човек би й казал, че е луда, но на демона нищо нямаше да му стане. А и.. по принцип Долкинс обичаше предизвикателствата.

by Sponsored content

Каменният мост

Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост

Re: Каменният мост