Скалистите брегове

by **Валерия** Нед Ное 14, 2010 2:59 pm

В поредната си разходка из този все по странен град се озовах на скалистите брегове.Беше прекрасна гледка, след ужасната нощ в бара.Седнах на една скала и загледах морето. Какви изненади още щеше да ми поднесе този град?

by **Деймън Салватор** Нед Ное 14, 2010 3:02 pm

След като Леа "избяга" реших да се разходя някъде сам. Отидох на скалистите брегове,когато видях познат силует. Приближих се на такова разстояние,че да мога да разпозная кой е. Това беше сестричката ми. Малката ми сестричка.
- Вал !! - извиках.

by **Валерия** Нед Ное 14, 2010 3:11 pm

Унесена в спомени за годините в които бях със семейството си усетих странно потрепване на медальона. В следващея миг чух глас който извика името ми
-ВАЛ!!! - обърнах се бавно.
Невъзможно това беше Деймънмоя брат
-Деймън? - потърах очи - Това ти ли си?

by **Деймън Салватор** Нед Ное 14, 2010 3:13 pm

- Същия. - кимнах и се засмях.
Завъртях я във въздуха,след което я пуснах да стъпи на земята.
- Добре ли си ? - попитах. - Мина..толкова много време. - казах.

by **Валерия** Нед Ное 14, 2010 3:16 pm

Да това бе той...моя брат
-Добре ли си ? - попита ме
Въздъхнах...да бях жива
-Да добре съм...ами ти ? Къде се загуби?

by **Деймън Салватор** Нед Ное 14, 2010 3:20 pm

- Амии..бях в друга държава. Но отново се преместих тук. - казах и се засмях. - Намерих сродната си душа. - казах и се усмихнах.
Тя ме погледна въпросително.
- Флеар Харт. - казах. - От почти месец сме заедно.. - засмях се.

by **Валерия** Нед Ное 14, 2010 3:23 pm

Типично за него.....пътува много
-Къде беше този път?
Той и сродна душа....нима
-Дано наистина е сродната този рът братле

by **Деймън Салватор** Нед Ное 14, 2010 3:25 pm

Засмях се..
- Този път..наистина .. обичам я. Наистина я обичам! - казах напълно сериозно.
Замислих се.. Дали да й кажа.
- Така де..ще ставаш леля.

by **Валерия** Нед Ное 14, 2010 3:28 pm

Бях забравила смеха му.
-Този път я обичам - това добре ...Но втората част от думите му
-Ще ставаш леля
-Моляя?? - засмях се - Наистина ли ?

by **Деймън Салватор** Нед Ное 14, 2010 3:31 pm

Кимнах.
- Напълно наистина. - казах и се засмях.
Тя се учуди.
- Не се шегувам!! - заявих.

by **Валерия** Нед Ное 14, 2010 3:33 pm

Той май наистина не се шегуваше
-Радвам се за теб братле - усмихнах се
Още не можех да повярвам че стои отново пред мен. В следващия миг се приближих до него и го прегърнах

by **Деймън Салватор** Пон Ное 15, 2010 1:57 pm

Тя ме прегърна,а аз се засмях.
- Искаш да ме удушиш !! - отбелязах и се засмях.
Тя ме пусна.
- Така е по-добре. - ухилих се.

by **Валерия** Пон Ное 15, 2010 2:24 pm

Пуснах го ....
-Така е по- добре - ухили се той
-Съжелявам забравих че не си сантиментален и сестра ти изобщо не ти е липсвала - казах съркастично .
Бях забравила кой е Деймън
-И кога ще я видя?

by **Деймън Салватор** Пон Ное 15, 2010 2:33 pm

- Ти ?! Да не ми липсваш ?! В кой век живееш?! - засмяхс е.
- И кога ще я видя? - попита Вал.
- Кой кога ще видиш ?
Попитах.

by **Валерия** Пон Ное 15, 2010 3:01 pm

-Ами явно не съм - засмях се - Един път не се обади да чуеш как съм
-Кой кога ще видиш? - попита Деймън
-Любовта на живота ти как кой?
Милия той забравих че трябва да повтарям с него

by **Деймън Салватор** Пон Ное 15, 2010 3:38 pm

- Вал стига глупости,звънях ти милиони пъти,но номера ти беше сменен!! - казах и я погледнах. - А относно Леа..не знам. - казах. - Може би когато се роди бебето. - изкикотих се.

by **Валерия** Пон Ное 15, 2010 4:25 pm

Айде почнахме с оправданията
-Стига Деймън , просто не си искал, всике път щом сменя номера си оставях бележка в къщи в случай че се появиш,но виждам колко си се прибирал - не исках да се карам с него - Няма значение
Когато го попитах за нея , кога ще я вида ми отвърна че когато детето се роди
-Е много благодаря

by **Деймън Салватор** Пон Ное 15, 2010 4:58 pm

- ВАЛЛ ! - почти извиках.
Мразех да се сърди и тя много добре го знаеше.
- Да й звънна ли сега ? - попитах и се усмихнах.

by **Валерия** Пон Ное 15, 2010 5:15 pm

-Ейй спокойно не викай - скарах му се - Знам че не обичаш да се сърдя....но можеше да направиш опит ..но по задълбочен да ме откриеш
Той се усмихна и попита дали да и звънне
-А твоя си работа..... меслих че ще чакаш да се роди детето

by **Деймън Салватор** Пон Ное 15, 2010 6:40 pm

- Чакай. - засмях се.
Извадих телефона си набрах Леа.
- Ало ? - казах. - Леа аз съм. - засмях се. - Ъъм..къде си ?! - попитах.

by **Дейниъл Клийс** Пон Ное 15, 2010 7:04 pm

Флеар говореше по телефона, докато Вай се натряскваше с чашка по чашка наред, сякаш искаше да забрави всичко и да се напие отново, за да не мисли за всичко отново. Този град просто я притискаше. Усети как Леа повлече Савана нанякъде.
- Къде отиивамеее? - смееше се на някакви хора пияно, докато Флеар завъртя очи.
- На едно място. - промълви Леа в отговор и двете момичета излезнаха от клуба.
- Ууууу, дали там има звезди? Искам да хвана една и да я изяяяям! - говореше несвързано Савана, докато Леа се засмя и мина с пръсти през косата си.
- Можеби. - отговори тя.

Малко по-късно..

Двете момичета се узоваха на някакви скалиски брегове, докато Леа беше насочена в една посока, където имаше някакви силуети. Савана оправи дрехите си, голямата туника която беше наклонена по едното рамо с надписа "I <3 NY" и леко накриво вървеше след Леа.
- Ааа сегггаааааа?

by **Деймън Салватор** Пон Ное 15, 2010 7:07 pm

Леа ми каза че пристигат след малко и след петнадесет минути вече бяха при нас с Вал.
- Леа. - засмях се.
Със приятелката й се приближиха.
- Ъъ..Саванаа.. - казах.

by **Персефона Долкинс** Пон Ное 15, 2010 7:24 pm

- Хей.. - отвърна тихо Флеар, като го целуна.
Веднага се отдръпна, защото, все пак, Савана беше тук, както и... някакво момиче. Леа не го познаваше, но сигурно беше някаква позната на Дей... или може би роднина.
- Ъъ.. Савана? - изрече Салватор.
- Чакай малко.. .Вие познавате ли се?
Звездата се учуди. Наистина й беше малко странничко.

by **Дейниъл Клийс** Пон Ное 15, 2010 7:28 pm

Савана оправи бретона си, който беше паднал пред очите й и го погледна странно, защото незнаеше какво става тук. От къде знаеше името й? Не, не можеше да бъде. Но всъщност, щом Флеар го целуна, Вай погледна към другото момиче, което изглеждаше очудено също. Савана пристъпи леко накриво към Деймън и подаде ръка.
- Всъщност, познаваме ли се? Аз съм Савана. Савана Перцивал. - дори в трезво състояние тя помнеше името си. Но кой беше Деймън забога .. Нещо я наблягаше на мисли.

by Sponsored content

Скалистите брегове

Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове