Скалистите брегове

by **Валерия** on Нед Ное 14, 2010 3:59 am

В поредната си разходка из този все по странен град се озовах на скалистите брегове.Беше прекрасна гледка, след ужасната нощ в бара.Седнах на една скала и загледах морето. Какви изненади още щеше да ми поднесе този град?

by **Деймън Салватор** on Нед Ное 14, 2010 4:02 am

След като Леа "избяга" реших да се разходя някъде сам. Отидох на скалистите брегове,когато видях познат силует. Приближих се на такова разстояние,че да мога да разпозная кой е. Това беше сестричката ми. Малката ми сестричка.
- Вал !! - извиках.

by **Валерия** on Нед Ное 14, 2010 4:11 am

Унесена в спомени за годините в които бях със семейството си усетих странно потрепване на медальона. В следващея миг чух глас който извика името ми
-ВАЛ!!! - обърнах се бавно.
Невъзможно това беше Деймънмоя брат
-Деймън? - потърах очи - Това ти ли си?

by **Деймън Салватор** on Нед Ное 14, 2010 4:13 am

- Същия. - кимнах и се засмях.
Завъртях я във въздуха,след което я пуснах да стъпи на земята.
- Добре ли си ? - попитах. - Мина..толкова много време. - казах.

by **Валерия** on Нед Ное 14, 2010 4:16 am

Да това бе той...моя брат
-Добре ли си ? - попита ме
Въздъхнах...да бях жива
-Да добре съм...ами ти ? Къде се загуби?

by **Деймън Салватор** on Нед Ное 14, 2010 4:20 am

- Амии..бях в друга държава. Но отново се преместих тук. - казах и се засмях. - Намерих сродната си душа. - казах и се усмихнах.
Тя ме погледна въпросително.
- Флеар Харт. - казах. - От почти месец сме заедно.. - засмях се.

by **Валерия** on Нед Ное 14, 2010 4:23 am

Типично за него.....пътува много
-Къде беше този път?
Той и сродна душа....нима
-Дано наистина е сродната този рът братле

by **Деймън Салватор** on Нед Ное 14, 2010 4:25 am

Засмях се..
- Този път..наистина .. обичам я. Наистина я обичам! - казах напълно сериозно.
Замислих се.. Дали да й кажа.
- Така де..ще ставаш леля.

by **Валерия** on Нед Ное 14, 2010 4:28 am

Бях забравила смеха му.
-Този път я обичам - това добре ...Но втората част от думите му
-Ще ставаш леля
-Моляя?? - засмях се - Наистина ли ?

by **Деймън Салватор** on Нед Ное 14, 2010 4:31 am

Кимнах.
- Напълно наистина. - казах и се засмях.
Тя се учуди.
- Не се шегувам!! - заявих.

by **Валерия** on Нед Ное 14, 2010 4:33 am

Той май наистина не се шегуваше
-Радвам се за теб братле - усмихнах се
Още не можех да повярвам че стои отново пред мен. В следващия миг се приближих до него и го прегърнах

by **Деймън Салватор** on Пон Ное 15, 2010 2:57 am

Тя ме прегърна,а аз се засмях.
- Искаш да ме удушиш !! - отбелязах и се засмях.
Тя ме пусна.
- Така е по-добре. - ухилих се.

by **Валерия** on Пон Ное 15, 2010 3:24 am

Пуснах го ....
-Така е по- добре - ухили се той
-Съжелявам забравих че не си сантиментален и сестра ти изобщо не ти е липсвала - казах съркастично .
Бях забравила кой е Деймън
-И кога ще я видя?

by **Деймън Салватор** on Пон Ное 15, 2010 3:33 am

- Ти ?! Да не ми липсваш ?! В кой век живееш?! - засмяхс е.
- И кога ще я видя? - попита Вал.
- Кой кога ще видиш ?
Попитах.

Скалистите брегове

Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове

Re: Скалистите брегове