Къщата на Алис Кълън

by **Алис Кълън** Нед Ное 14, 2010 3:20 pm

моята спалня и баня:

спалня и баня на Фей:

гардероба ми:

гардероба ми:

спалня и баня за гости 1:

спалня и баня за гости 2:

хола:

кухня:

гаражът:

колите ми:

by **Лукас Койл** Чет Ное 25, 2010 6:42 pm

Докато Лукас и Фей отиваха към къщата на съквартирантката й, двамата не можеха да спрат да говорят. Лука, както почти винаги, завземаше темите и започваше да говори на дълго и на широко, когато най - накрая се усещаше, че трябва да млъкне и да даде думата Фей. От време на време правеше някоя - друга глупост, като така да завърти количката й, че гумите да изгубят посоката си, а след това отново я хващаше и игриво се усмихваше.
-Май пристигнахме. - усмихна се Люк, когато застанаха пред голямата красива къща. Всичко наоколо изглеждаше пусто, като че ли бяха само двамата на света. Русокоското огледа месността, осъзнавайки, че това е едно наистина запленяващо място. Всъщност на Фей й отиваше или поне на тези черти от характера й, които бе успял да разбере.
-Ще знам от къде да дойда да те взема утре. - засмя се русокоското, прекарвайки ръка през не много дългите си кичури. - Да не се отметнеш, ей. Обеща ми да ходим на море... - Да, той, Фей, вълните и миризмата на солена вода. Пясъка по телата им.Очертаваше се като един доста заинтригуващ ден.
-Помощничката ти тук ли е? - заинтересова се Лука, защото ако се налагаше определено щеше да я пренесе на ръце през прага.

by **Фей Ейнджел** Чет Ное 25, 2010 6:54 pm

Поклати леко глава,което беше в знак,че я няма:
-Не няма я ще дойде чак сутринта,знае че мога да се оправям през нощта но забрави,че все пак трябва някак да вляза в къщи.
Засмя се леко и каза:
-От няколко седмици сме заедно помаха ми приемните родители...
Така ги наричаше но по документи бяха нейните родители. Но не искаше да го лъже може би,ако той пожелаеше д имат връзка,щеше да му каже цялата истина.
Той и помогна да влязат,като я пренесе до стаята я остави на лилавото легло. След това качи и количката и защото и трябваше но я остави на гледлото. Тя взе четката от нощното шкафче и разреса леко косата си.
След като той дойде тя се усмихна и каза:
-За първи път си имам гости,за това ще ме извиниш ако не съм много гостоприемна.

by **Лукас Койл** Чет Ное 25, 2010 7:06 pm

През цялото време докато се разхождаха из къщата, Лукас имаше чувството, че повдига перце. На няколко пъти се засили да я пита дали е закусвала, но се спря, абсолютно разконцентриран от усмивката й. И сега, когато стоеше на леглото и му говореше, през главата на русокоското минаваха какви ли не мисли, за повечето от които спокойно можеше да се срамува.
-О, и по - негостоприемни е имало. - засмя се Лука - Имал съм случаи, в които ми се е налагало да си тръгвам през прозореца на втория етаж, само по боксерки с надеждата да няма бесни кучета, които да захапят сладкия ми задник. - Лукас се спря за момент, осъзнавайки, че това май не е трябвало да го казва. Но станалото - станало. Той сведе засрамено поглед към земята, след което се опита да се измъкне - На теория можеше да ми се случи, де. Не, че някога съм бягал гол от нечия къща. - Дам, не го биваше като лъжец, въобще даже.

by **Фей Ейнджел** Чет Ное 25, 2010 7:12 pm

Смееше се защото се опитваше да излъжа но не бе чак толкова лошо онова което бе казал смешен бе факта,че си мислеше,че някое куче е способно да го нападне,защото знаеше,че е върколак и най много кучетата да тръгнат поради друга причина или да му се подчинят. Знаеше,че върколаците имат власт над животните.
-Не вярвам,че някое куче би те подгонило...
Каза тя,като леко вдигна с ръце едното си краче и го кръстоса,както правеха дамите,а и да не изглеждат краката и като откъснати. А можеше да се каже,че ако можеше да ходи,щеше да събира погледите на всички с красивите си крака. Нощното шкафче бе на близо тя го отвори и там се видяха две бутилки с портокалов сок и кола но ги бутна леко и се видя една с бира:
-Има кола,сок и бира...
Леко вдигна рамене и каза:
-Е не съм много добро момиче но понякога пивам малко.

by **Лукас Койл** Съб Ное 27, 2010 8:01 pm

-Виж ти... -засмя се Лукас, плъзгайки поглед по всичките й джунджурии. Вероятно можеше да си отврои козметичен магазин или пък на Лука му се струваше така. Все пак в неговата стая имаше само една пяна за бръснене, самобръсначка и гребен с липсващи зъбци. Разбира се и любимите му парфюми - те бяха единствените неща, които присъстваха в голямо количество.
-Не, благодаря, предпочитам ума ми да е трезвен. - искаше да помни всичко от случилото се.
Русокоското се огледа, търсейки място където да седне, но след това прецени, че най - удобно би му било на леглото.
-Може ли? - попита той и преди Фей да му е отвърнала, Лука стовари мускулестото си тяло на мекото легло, което потъна под тежестта му. Може да беше странно, но в момента наистина се чувстваше като у дома си.

by **Фей Ейнджел** Съб Ное 27, 2010 8:12 pm

От сядането и от това,че леглото беше леко прожинено и мелко се наклони към него,защото тя не бе толкова тежка и не хлътваше много,беше се наклонила към него ис е докосваше до рамото му,опита се леко да се изправи но не успя. Червенините отново се появиха по бузите и защото беше много близко и усещаше мускулите на ръцете му.
-Аз..такова...
Започна леко да заеква,като се опитваше да се издърпа деликатно но събра само лилавото одеяло. И без да иска се докосна до кракът му,дръпна ръката си и каза:
-Извинявай!

by **Лукас Койл** Съб Ное 27, 2010 8:24 pm

Лукас все повече започваше да осъзнава колко много му е симпатична Фей. Всяка нейна физиономия, дума го караше да се усмихва. Дори сега, притеснена от присъствието му върху нейното легло - което вероятно още дълго щеше да запази мириса на тежкия му, мъжки парфюм.
-Извинявай! - каза тя, отново сблъсквайки се с част от тялото му- кракът. Какво ли щеше да стане ако бе залитнала към него и бе подпряла ръка на мускулестите му гърди?! Лука много се изкушаваше да опита.
-Няма за какво да ми се извиняваш. - усмихна се Лука, изпъвайки лилавото одеало. Фей бе застанала в една изключително неудобна поза, в която русокоското едва ли можеше, дори да му извадеха костите. - Нещо против да ти помогна? - попита той, изправяйки се. Леглото отново възвърна формата си.
Лукас се изправи пред чаровницата, точно като гръцко божество, осветен от нощната лампа така, че всичките му мускули да се опишат. Той се наведе бавно, поставяйки едната си ръка на тънката талия на Фей, а другата бавно плъзна под колената й. Държеше я здраво в прегрътките си, като красива, креха порцеланова кукла, на каквото му приличаше сега.
-Няма да те изпусна. - прошепна той до ухото й, усещайки как гласът му пада.

by **Фей Ейнджел** Съб Ное 27, 2010 8:33 pm

Тя се хвана за шията му,а след това осъзна,че е прекалено срамно и го хвана за раменете. Но това се оказа страшно и се хвана отново за връта му,той я дъжеше здраво и нямаше да я изпусне. А,тя леко потрепваше от примесени чувства,срам и страх. Като срама надделяваше,защото сега тя беше в обятията му. Държеше я в силните си ръце и я носеше,като малка перушинка. Усещаше аромата му не събра смелост да го целуне не можеше беше я е толкова срам,а той беше толкова близко. Тя никога не се беше целувала и я беше страх да не се изложи. Въздишката и беше леко трепереща,роклята и беше много тънка и сега се страхуваше пък да не види много от нея.
Внезапно водена от някакъв странен инпулс го целуна по бузата,дръпна се леко,цялата беше червена и гореше:
-Аз...
Каза тя тихо.

by **Лукас Койл** Съб Ное 27, 2010 8:47 pm

Лука искрено се надяваше Фей да не усеща как ръцете му треперят. И то не бе от това, че е прекалено тежка или нещо подобно, а просто през тялото му минаваха множество ситни тръпчици, като че ли от електричен ток. Бе толкова странно да я усеща до себе си, допира на дрехите й до кожата му, аромата й, косите галещи врата му и несигурните й ръце. Инстинктивно, съвсем по мъжки, той плъзна поглед по дългите й, слаби крака и засрамен от себе си и мислите, които минаха през в момента празната му глава, извърна поглед отново към лицето й. Красивото й, ангелско лице.
Когато устните й се докоснаха до гладко избръснатата му буза, Лукас съвсем не очакваше това, нито чувството, което премина през тялото му. Беше ново, непознато и съвсем различно. Не можеше да се сравни с нищо онова, което бе изпитвал до сега към момиче - което се свеждаше най - вече до сексуални желания. Той се закова на място, все още държейки я във въздуха:
-Аз.. - каза Фей, когато цялото й лице пламна. Изглеждаше толкова красива и естествена, а очите... Те блестяха със светлина, която Люк никога до сега не бе забелязвал в друга.
Хватката на ръката му се затегна още повече около талията й, без русокоското да усеща как инстинктивно я притиска към себе си. Дали можеше да усети пулса му, защото той го усещаше навсякъде по тялото си - като ритъм, който да следва. Една малка, невинна целувка по бузата бе накарала русокоското, мъжа мечта, да се чуди дали сърцето му няма да изхвърчи в ръцете й?
-Постави ръка на сърцето ми. - прошепна Лука, без да отделя ръцете си от нея. Искаше да види, че всичко това е истинско... Да го усети. Да разбере, че се случва не само в нейното сърце.

by **Фей Ейнджел** Съб Ное 27, 2010 8:56 pm

Това беше много странна молба,леко потрепери. Погледна очите му после леко към ръката си. Усещаше сърцето му сякаш биеше заедно с нейното,до такава степен се бяха слели,а той бе невероятно топъл,също като нея.
Леко вдигна малката си ръка,която с неговата ръка изглеждаше малка,а свръвнение с тялото му още по-малка. Ръката и трепна лекичко,за миг я дръпна,защото се страхуваше да го докосне но най сетне бавно долепи първо пръстите си после цялата си ръка.
Усещаше сърцето му,как щеше да изскочи от гърдите му и щеше да хукне да си ходи. Погледна ръката си,която стоеше на гърдите му,леко потрепна,лицето и бе пламнало цялото червено.
Надигна леко главата си като го погледна но не махна ръката си. Сините и очи се вгледаха в него,като имаха онзи красив блясък но имаше още нещо,май тя се бе влюбила в него. Тя отново леко поклати глава но го гледаше в очите:
-Сърцето ти тупти много силно.
Отрони се от устните и което направи изражението и толкова нежно.

by **Лукас Койл** Съб Ное 27, 2010 9:09 pm

В момента, в който малката й ръка несигурно се плъзна по тялото му, Лука наистина си помисли, че сърцето му ще изкочи право в нея. Той затвори очи, като че ли опитвайки се да регулира дишането си, но след секунди ги отвори отново. Искаше да я гледа, да види реакцията й, лицето й.
-Сърцето ти тупти много силно. - в момента, в който думите се отрониха от устните на Фей, Лукас изпита невероятно силно чувство, което го караше да иска да впие устни в нейните.
-Ти го караш да бие толкова бързо. - прошепна Лукас с нисък, дрезгав глас. Пръстите му продължаваха да треперят. Знаеше, че ако не направи нещо сега, вероятно щеше да целуне Фей. Не искаше тя да си мисли, че той иска нещо повече от нея. Все пак се познаваха само то няколко часа...Но. Онова чувсвто, което го подтикваше да слее устни с нейните, не го напускаше. -Фей, аз...
Сега бе негов ред да остане без думи. Какво можеше да й каже?

by **Фей Ейнджел** Съб Ное 27, 2010 9:17 pm

Той се задвижи за миг не я погледна,той се засрами за миг от нея. А,тя бе по срамежливата. Думите,който каза,че той тя разтуптявала сърцето му,я жегнаха в сърцето. Толкова и харесаха,защото никога не е била с мъж,а сега един такъв я държеше и сърцето му щеше да изскочи но и нейното също. Леко се наклони и сложи главата си на гърдите му,като се заслуша в ритъма на сърцето му. Биеше толкова силно,погледна го леко,като преглътна защото сякаш и бе пресъхнала устата:
-Тежа ли ти,ако ти тежа пусни ме на леглото или седни...
Каза тя като леко поклати глава и каза:
-Имам нужда от вода...
Каза леко тя не искаше да я пусна но той трепереше целия.

by **Лукас Койл** Съб Ное 27, 2010 9:57 pm

-Не, въобще не ми тежиш... - Люк замълча за секунда, след което добави - Просто ме караш да изтръпвам. - усмихна се той глуповато, след което я постави на леглото така, че да главата й да е върху една от пухкавите възглавници.
-Ей сега ще ти донеса вода. - намигна й русокоското и изхвърча от стаята. Имаше чувството, че ако бе останал още и секунда вътре щеше да се нахвърли на Фей като вълк на агне. Толкова много го привличаше, че дори бе необяснимо.
Русокоското напълни една кристална чаша с вода и без да се усеща как разлива половината по пода, се върна обратно при Фей. Ръката му продължаваше да трепери, но поне сърцето му най - накрая си бе върнало предишния ритъм. До кога ли?

by **Фей Ейнджел** Съб Ное 27, 2010 10:05 pm

Пое чашата от него,като докосна леко ръцете му. Хванала бе чашата с две ръце и докосна я леко с устни,като опри жадно. Не съзнаваше,как може да му е подействало това,пиеше жадно и няколко капки паднаха в пазвата и. Не бе пила така жадно никога но просто от дишането и от топлината бе ожадняла. Подаде му леко чашата и като облиза от долната си устна водата,която бе останала. Погледна го в очите и каза:
-Благодаря!
Гледаше го той трепереше дори бе разлял водата,докато я носеше не можеше да разбере защо трепери:
-Студено ли ти е...
Премигна леко и каза:
-Трепериш целия.

by **Лукас Койл** Съб Ное 27, 2010 10:19 pm

Лукас инстинктивно прехапа долната си устна, виждайки как езика й се плъзга по нейната. Като че ли голяма буца бе застанала на гърлото му и го душеше... Люк обви пръсти около чашата толкова силно, че едва не я счупи.
-Не, просто... - на лицето му за пореден път се появи онази глуповата усмивка, която само Фей можешеда предизвика - Не знам. Не мисля, че мога да ти обясня.
Лукас остави кристалната чаша на бизката масичка и извърна погледа си обратно към Фей. Изглеждаше точно като излязла от приказка - с красиви, сини очи и копринена коса, разпиляна по възглавницата. Люк затвори очи за секунда, но когато лицето й изплува и в главата му ги отвори. Дали щеше да продължи да го преследва? Е, тогава тя щеше да бъде най - хубавия му демон.
-Имаш ли нужда от нещо?

by **Фей Ейнджел** Съб Ное 27, 2010 10:30 pm

Гледаше го,как остави внимателно чашата,как затвори за миг очи докато я гледаше. Искаше да го целуне но не можеше да събере смелост,държеше се малко като дете,а не беше дете. Преглътна леко и се изчерви от това,което си мислеше:
-Имаш ли нужда от нещо?
Попита я той но и се искаше да му,каже че иска да спи до нея,че иска да го целуне но не можеше да отрони нито дума,само леко заекваше. Затвори за миг очи,като не го гледаше и каза:
-Мога ли да те помоля за нещо...
Той кимна за миг,а тя не отвори очи.
-Но няма да ми се разсърдиш...
Каза тя почти като дете но не отвори очи.трябваше и много да събере смелост и да го попита. Не знаеше той как ще реагира. Отвори сините си очи и каза:
-Как ще реагираш,ако те помоля да ме целунеш?
Каза тя като преглътна малка буца в гърлото си дали не бе сгрешила.

by **Лукас Койл** Съб Ное 27, 2010 10:54 pm

-Мога ли да те помоля за нещо...
Когато Лукас чу тези думи на Фей, нещо в него крещеше, че сега ще го помоли да си тръгне. И че няма да иска да го види повече заради случилото се преди малко. Съмненията му се потвърдиха, когато чаровницата добави:
-Но няма да ми се разсърдиш...
Люк бавно кимна, като че ли чакаше екзекуцията си и се подготви да чуе това, за което Фей щеше да го помоли. Точно за това можете да си представите шока на чернокоското, когато Фей му каза да си тръгва, а изрече:
-Как ще реагираш,ако те помоля да ме целунеш?
Изречението нахлу в главата на Лукас и започна да се повтаря като на забавен каданс. Сърцето на русокоското се преобърна и падна в корема му, предизвиквайки тръпки навсякъде по тялото му. Той преглътна почти шумно, прекарвайки ръка през косата си. Нямаше какво да мисли, просто не можеше да се мръдне. Никога до сега не го бяха молили за нещо подобно, поне не и по такъв сладък очарователен начин.
Когато най - накрая се окопити и се взе в ръце, Люк пристъпи напред със значително по - уверена походка. Лицето му изглеждаше почти непроницаемо, а очите му виждаха само и единствено Фей. Нямаше нищо друго върху, което Лука да бе концентрирал вниманието си толкова много колкото върху нея. Той седна от външната страна на леглото и прехвърли ръката си, така че да минава над корема на момичето. Сега тежестта му падаше главно на нея, но нямаше значение. Лицето му се намираше на педя от нейното, но той все още не бе дал отговора си.
-Сигурна ли си, че го искаш? - върху безизразното му лице се изписа безпокойство. Той вдигна другата си ръка и нежно я плъзна по гладкото лице на чаровницата. Фей кимна безмълвно и впи красивите си сини очи в неговите. Лукас имаше чувството, че може да потъне в тях, така както тя потъваше в неговите. Той бавно ги затвори, поставяйки палеца и показалеца си върху брадичката й. Устните му леко се плъзнаха по нейните - като докосване от хиляди пеперуди. Лука можеше да усети как собствения му пулс се слива с дишането й, образувайки красива и необикновена мелодия, която не можеше да бъде срещната при никой друг. Само и единствено при тях двамата. Той леко обхвана долната й устна със своите, стараейки се целувката да не става прекалено искаща или притискаща за Фей. Просто нежна и всепоглъщаща - като самата Фей.

by **Фей Ейнджел** Съб Ное 27, 2010 11:11 pm

Когато бе задала въпроса си така бързо не очакваше той да се съгласи. Мислеше си,че той ще си тръгне от нея и нямаше да се върне. Гледаше го,като се опитваше да го помоли с очи да не си тръгва. Очите и заблестяха като звезди и леко се насълзиха.
Той обаче не си тръгна,тръгна към нея бавно и прехвърли ръката си от другата страна,като красивото му тяло бе над нея. Леко потрепна,защото и това не очакваше,тя бе малка и безпомощна в неговите ръце,като малко ангелче. Той я гледаше и тя също използваше момента да го види.
-Сигурна ли си, че го искаш?
Каза той,а тя нямаше думи да отговори,просто леко кимна в този момент той мина с ръка по лицето и,цялата потрепери,защото ръката му бе много жена и топла. Не можеше да повярва,че някой мъж я докосва,че Лукас я докосваше и бе толкова близо,че можеше да усети дъхът му,парюма му.
Притесняваше се защото никога до сега не се бе целувала и можеше да се изложи,той не знаеше този факт но може и да се е досетил.
Ръката му се плъзна чак до брадичката,устните му се приближаваха към нейните и тя леко притвори очи толкова интуитивно.
Усещането беше все едно нежни те пепруди от корема и се бяха преместили по устните и. Кой беше казвал,че целувката била гадна,той беше толкова нежен,толкова нежно докосна устните,а всичко това беше като малка експлозия.
След като се отдръпна,тя задържа за миг очите си затворени,защото и се искаше това чувство да продължи,да е толкова дълго. След това отвори очите си и го гледаше с любов в очите си но леко отворила устни от удивление,съвсем леко. Дишаше тежко,все едно се бе случило най-хубавото нещо.
Взе ръката му съвсем бързо и я сложи на гърдите си,за да усети,как сърцето и ще изскочи и щеше да избяга:
-Имам чувството,че ще ми избяга сърцето.
Каза тя с пресипнал глас и съвсем тихо,а след това пусна ръката му,а малкото и сърчице още биеше силно:
-Благодаря ти,това е най-хубавото нещо което ми се е случвало.

by **Лукас Койл** Нед Ное 28, 2010 10:31 pm

Лукас нямаше никакво желание да отделя устните си от нейните, но реши да не прекалява. Не искаше Фей да запомни първата си целувка като нещо грубо и настоятелно, а като нещо истинско и чисто - каквато всъщност бе. Той бавно отвори очи, виждайки ангелското лице на чаровницата пред себе си. Изглеждаше точно като кукла.
-Имам чувството,че ще ми избяга сърцето. - каза тя, преплитайки пръсти с неговите. Какво можеше да каже Лука в този случай, при положение, че неговото едва стоеше в гръдния му кош? Фей постави ръката на Лука върху гърдите си, без да осъзнава каква вълна от чувства ще предизвика това в него. Пулсът й се разля по пръстите му, постепенно преминавайки към всяка една част от тялото му, сливайки се с неговия пулс.
-Благодаря ти,това е най-хубавото нещо което ми се е случвало. - думите й проникнаха в главата му и я замаяха така, като че ли тя бе хубаво вино, което туко що е проникнало в него. Лукас усещаше как на гърлото му е застанала буца от вълнение. Това, което усещаше сега бе най - странното чувство, което бе изпитвал някога. Не искаше нищо повече от Фей. Добре де, искаше, но за пръв път в живота му секса не беше приоритет. Искаше да я опознае, да разбере тайните й, да изучи всяко нейно движение и жест.
-Мисля, че аз трябва да ти благодаря. - прошепна Лукас. Внезапно изпита желанието да притисне Фей към себе си. И този път не го потисна. Той прекара ръцете си по гърба й, заигравайки се с косата й. Усещаше как дъхът й гали врата му и това го накара да настръхне още повече.

by **Фей Ейнджел** Нед Ное 28, 2010 10:46 pm

Да се намира в прегръдките му беше още по-хубаво. Той бе така топъл,усещаше невероятната мекота на ръцете му,който бяха едновременно меки но и силни. Чувстваше се все едно лети на облак или по точно и двамата са в облак. Парфюма му я омая и тя се бе навела към врата му и вдишваше от него.
Той сякаш от време на време претръпваше лекичко от това чувство. Аромата на цитрус и неговия мъжки парфюм се бяха омесили и се бяха пропили в одеялото.
-Лукас искам да бъда,честна с теб!
Каза тя като го погледна и каза:
-Давам ти правото ако искаш да ме оставиш но не мога да крия от теб...
Каза тя и преглътна,като сложи ръка на гърдите му:
-Само те моля да ме разбереш...
Сините и очи се вгледаха в него:
-Истинското ми име е Наташа,аз съм руския по произход но родителите ми бяха убити...
Леко прехапа устната си:
-Бяхме заложници с баща ми когато бях едва на 12 години,от тогава съм инвалид...
Но зад това се криеше още,бе видяла смъртта на баща си погледна на долу и каза:
-Но всъщност това не е е всичко,причината по която ме търсят е че съм единствената от моя род,род на магьосници,на много силни магове...
Дръпна се леко от него и каза:
-И всъщност знам,че си върколак,защото усещам енергията ти...
Тя гледаше на долу и си мислеше,че той ще си тръгне от нея,че няма да иска да я види никога:
-Просто не искам да те лъжа,не го заслужаваш просто искам да бъда с теб...
Прехапа устна и една лека и малка сълза се спусна по бузата и.

by **Лукас Койл** Вто Ное 30, 2010 8:48 pm

Лукас бе прав, че има нещо необикновено във Фей, че е различна, по - интересна и загадъчна, но въобще ама въобще не бе подготвен за това, което чу. Дори той, върколакът, не бе предполагал, че Фей крие подобна тайна. Която сподели на него... само на него. През цялото време докато слушаше историята й сърцето му биеше все по - силно и по - силно в гърдите. Вълна на ярост и яд го заля, като че ли той бе отговорен за съдбата й. Защо никой не я бе подкрепил, защитил, защо е позволил всичко това да й се случи. Та, тя е била толкова малка, а всъщност е видяла от живота много повече болка и страдание на дванадесет годишна възраст от колкото той през целия си съзнателен живот. Как може всичко да бе толкова нечестно?!
Определено една от най - изненадващите части за русокоското бе тази, в която признава от какъв род произлиза. Въпреки това, нещото което го накара да застане онемял срещу нея, с чене стигашо почти до скута му бе едно съвсем различно признание:
-И всъщност знам,че си върколак,защото усещам енергията ти... - Лука се опита да каже нещо, но просто не можеше. Никой до сега не го знаеше, той самия не бе споделял на когото и да било, а ето че Фей му го каза - право в лицето.
-Просто не искам да те лъжа,не го заслужаваш просто искам да бъда с теб..
Бе последното нещо, което каза чаровницата и успя да преобърне сърцето му за пореден път. "Просто искам да бъда с теб..." значи не само той го искаше, не само неговите чувства бяха засегнати. Люк не знаеше какво да каже, как да го каже, за това единственото нещо, което направи бе да протегне ръце напред и да притисне Фей в обятията си. Устните му се докоснаха до челото й съвсем леко, почти незабележимо, докато ръцете му галеха косите й. Не искаше да плаче, не искаше никога повече да я вижда със сълзи на очи. Никога.

by **Фей Ейнджел** Вто Ное 30, 2010 9:05 pm

Не знаеше,какво да очаква,сълзичката се стичаше и не искаше да поглежда към него,защото можеше да си е тръгнал. Но усети,как я притиска до себе си и я целуна. Сърцето и заби лудо,защото имаше нужда от това,сгуши се в гърдите му отново,вдъхна от аромата му,толкова беше невероятно.
-Радвам се,че остана при мен,не знаех как ще реагираш на всичко това...
Надигна лицето си като го погледна със сините си очи:
-Ако с бе тръгнал не знам какво щеше да стане с мен...
Каза тя,като го погали леко по лицето,той имаше невероятно лице,устни и очи. Не искаше да спре да ги гледа не можеше да спре да ги гледа.

by **Лукас Койл** Вто Ное 30, 2010 9:15 pm

Лукас прекара ръка по лицето й, бавно и нежно, попивайки мокрите следи от сълзи. Колкото повече време прекарваше с Фей, толкова повече русокоското се убеждаваше, че не може без нея или по - скоро, че не иска да бъде без нея. Не бе от хората, които вярват в сродната душа, нито в съдбата, но ето че нещо дълбоко в него му подсказваше, че е срещнал човек, за когото си заслужава да промени както светогледа, така и себе си.
-Сериозно? Аз как ще го приема? Туко що ми каза, че знаеш, че съм върколак, а ми казваш аз как ще приема историята ти? - попита с усмивка русокоското.
Той постави ръцете си върху лицето й, така че очите им да се срещнат и каза:
-Не бих те изоставил, дори и да ме изгониш!

by **Фей Ейнджел** Вто Ное 30, 2010 9:30 pm

Той бе прихванал главата и и тя го гледаше,като очите и леко трептяха. Сърцето и щеше да експлодира всеки момент. Не вярваше в любовта от пръв поглед но това беше любов от пръв поглед.
-Просто ме е страх,аз не съм като другите ти приятелки и ме е страх,че мога да разваля нещата...
Присви леко устни:
-Аз съм бреме вярно е че мога да си предвижвам предмети и от време на време да летя но съм инвалид...
Сърцето и туптеше не можеше да разбере:
-Влюбвам се в теб...-това беше малка лъжа тя бе влюбена но ако той реши да я остави- А,не знам какво да правя не искам да си отиваш искам да си тук с мен,искам да ме прегръщаш цяла вечер.

by Sponsored content

Къщата на Алис Кълън

Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън

Re: Къщата на Алис Кълън